Eat, Pray, Love and go to Rome

За много хора 24 часа в Рим са равносилни почти на отчаяние в опит да бъде видяна дори една частица от това безкрайно хранилище  на човешката история, запазило в себе си останките от една древна цивилизация. Един град, в който историята живее свой собствен живот и до днес. Смятам, че успях да видя една доста голяма част от това, което трябва да бъде видяно в Рим. Всъщност имам да ви разказвам толкова много, че дори не знам от къде да започна...

Мисля, че вече съм споменала, че нямам особено добро чувство за ориентация. Рядко ползвам карти и рядко проучвам даден град, преди да отида в него. Това значи, че обикновено изследвам разни места без да имам дори най-беглата идея къде се намирам :)

Рим не бе изключение и нямах намерение да си купя 2 тома пътеводители преди да замина. От друга страна, както вече споменах, 24 часа са крайно недостатъчни и това изисква известна организация.

Ето защо на помощ идва Couchsufring и Емануеле, който се съгласи да ме вземе от хотела, където бях отседнала и да ми покаже своя град. Известната сентенция "Отидеш ли в Рим, прави като римляните" е напълно оправдана. Няма по-добър начин да прекараш времето си тук, от това да бъдеш в компанията на италианец, който обича родното си място толкова много, че успява да ти предаде един специален заряд и да накара и теб да обикнеш La Città Eterna („Вечният град“).

Тази статия, както показва и името и, до голяма степен е вдъхновена от книгата "Яж, моли се и обичай" на талантливата Елизабет Гилбърт и нейната героиня, с която смятам имаме много общи черти и чийто хаотични стъпки се опитвам да следвам.

Неведнъж ще споменавам части от книгата, защото ми се струва безкрайно забавна, истинска и абсолютно точно описваща много от италианския начин на живот.

Пристигам късно вечерта на 30ти август. Колегите ми вече правят планове за това как ще прекарат следващия ден в Рим. Много от тях ще отидат във Ватикана, за да видят папата. Чувствам се толкова щастлива, че имам своите си планове и моят ден ще бъде различен.

Не ме разбирайте погрешно. Аз също споделям донякъде тезата, че да отидеш в Рим и да не видиш папата си е престъпление, но съм склонна да го извърша, имайки предвид, че това е първото ми посещение тук и не искам да го прекарам редейки се на опашки. Така, с частта "моли се" спираме до тук ;)  Ватикана извини ме, но оставаш на заден план. На преден план в съзнанието ми  обаче, постоянно изскачат такива неща като спагети, вино, сладолед и др. подобни, които също изискват своето време и много усилия :D Това идва да покаже, че на тази част от заглавието на статията ще бъде  отделено доста по-сериозно внимание :)

Преди да ви разкажа за моите приключения тук, няма как да не кажа няколко думи за Рим и за основаването му. 

Датите и и сухите историческите факти никога не са ми били чак толкова силна страна, въпреки наличието на родител, учител по история (мамо, не се сърди моля те ) :P За сметка на това силно се интересувам от историята, която стои зад всяка древна руина, обелиск или арка. Не кога точно и кой точно, а по-скоро какво се е случило тук и каква е причината това да се случи? Най-много се вълнувам от това как всъщност са живели древните римляни и ужасно много искам да мога да се пренеса далеч назад в онези векове на сила и величие. Не смятам, че има друго по-подходящо място на света от Рим, където мога да направя това.

Според древната легенда градът е основан през 753 година пр.н.е. от братята Ромул и Рем, отгледани от вълчица синове на весталката Рея Силвия и бога Марс.

В Античността градската територия на Рим включва Седемте хълма по левия бряг на река Тибър. Първоначално по шест от тях има селища на племената латини и сабини, а седмият, Целий, е заселен с етруски. Около 6 век пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад — форум.

На хълма Капитолий са построени крепост и храм на Юпитер, и той става военен и религиозен център на града.

Общо взето, мама е права (без да има намерение да обиди никоя нация) в своята констатация за Рим:

- Да, това не е някакви си САЩ. Цивилизация не се създава за 200 години.

Същото мнение споделят и доста други хора, от където предполагам идва и сентенцията "Рим не е построен за един ден", която също така охотно потвърждават Morcheeba (нали се сещате "One fine day we'll fly away, don't you know that Rome wasn't built in a day" ла-ла-ла) :D

Като говорим за мъдри мисли, друга моя латинска любима сентенция гласи  "Всички пътища водят към Рим." Е, ето ме и мен приятели. Най-накрая съм тук :)

На следващия ден в 8.30ч. сутринта Емануеле идва да ме вземе от хотела със своята симпатична бяла кола (какво си мислите, естествено, че кара "Fiat, все пак той е истински италианец) :)

Все още сме далеч от Рим (моят хотел се намира близо до летището и на около 25 km от центъра) и все пак не сме извън него. Емануеле ми казва, че града е огромен и, че кварталите, през които минаваме всъщност са си част от Рим. 

Заслужава си да отбележа кварталът Piramide, който е известнен с красивите си графити, които обгръщат сградите и им придават причудлив и малко страшничък вид :) 

Паркираме в близост до Портокаловите градини (Giardino degli Aranci) - красив парк, известен също като Parco Savello. От тук се открива страхотна гледка към целия град. 

Куполите на безброй църкви се открояват на фона на светлосиньото небе. Огромни дървета пазят в своята сянка тайните на древния град. В далечината се вижда един от символите на Рим: Il Vittoriano, паметник, построен в чест на Виктор Емануил II - първия крал на Обединена Италия, а на върха на двете колони гордо се извисяват статуите на богиня Виктория върху триумфален впряг (квадрига).

Емануеле ми разказва, че Рим има четири главни църкви. Това са  "St. John" ("Arcibasilica San Giovanni in Laterano"), "St. Mary"("Santa Maria Maggiore"),  "St. Peter" ("San Pietro") и "St. Paul" ("San Paolo fuori le Mura"). Те са толкова основополагащи и важни за католицизма, че всяка от тях има ден, в който се отбелязва годишнината от създаването им .

Тук е момента да спомена т.нар. "индулгенции". Някога индулгенциите, които по своята същност представляват пълно или частично освобождаване от църковните наказания, наложени за извършването на даден грях, били давани от църквата за извършени добри дела или актове на смирение, но постепенно те се превърнали в стока, продавана или подарявана на тези, които служели в полза на една корумпирана църква. 

Официално индулгенциите вече не съществуват, но на практика все още има хора, които вярват в опрощаването на греховете.

Във всеки случай има няколко начина да заслужите своята индулгенция, ако сте заинтересован от това. Единият от тях е да изкачите стъпалата на Scala Santa на колене, изричайки определени молитви. 

Другият начин да спечелите своята индулгенция е да посетите Рим и да направите поклонение във всяка една от четирите големи базилики.

Емануеле ми посочва от терасата няколко от тях, а на мен ми е малко трудно да запомня имената, тъй като отдалеч всички те ми изглеждат доста подобни :)

Продължаваме разходката си и стигаме до друго ключово място в древния град - църквата Santa Maria in Cosmedin. Това, с което е известна тя е барелефът La Bocca della Verità ("Устата на истината"). Издялано от мрамор, това кръгло свъсено лице на мъж е един своеобразен детектор на лъжата. Според легендата, ако някой постави ръката си в устата на истината и изрече лъжа, ръката му ще бъда отрязана. 
Естествено отвън има огромна опашка с желаещи туристи да тестват детектора на лъжата и да си направят снимка заедно с него. Божичко, надявам се, че никой няма да остане без ръка днес! ;)
 Аз бегло успявам да зърна намръщеното лице, което ме гледа от мраморната плоча. Църквата сама по себе си изглежда впечатляваща. Самото и име, латинското "cosmedin", идва от гръцкия епитет "прекрасен" (kosmidion)

Това, което e още по-прекрасно за мен обаче е един фонтан, намиращ се на отсрещната страна на улицата, на площад  Piazza Bocca della Verità. По времето на Римската империя, това място било наричано Forum Boarium. 

Оставам запленена от красотата, с която са издялани фигурите. Едва ли някъде по света в друг град ще видите толкова много фонтани събрани на едно място и толкова много изкуство, усилия и любов вложени в строителството им. 

Повече от 2000 години римските фонтани са украсявали площадите на града и са осигурявали питейна вода на гражданите му. По времето на Римската империя, римските консули били наричани "curatores aquarum" или пазители на водата на града.
Рим имал девет акведукти, които снабдяват с вода 39 основни фонтани и 591 обществени басейни, без да броим водата, доставяна до имперското домакинство, баните и собствениците на частни вили.
Този, пред който се намираме ние е Fontana dei Tritoni.

В непосредствена близост се намират два от храмовете на езическите богове -  Храмът на Херкулес (Tempio di Ercole Vincitore) и Храмът на Портуна (Tempio di Portuno).

Продължаваме разходката си по Via dei Fori Imperiali - това е широка права улица, в центъра на Рим, която започва от Plazza Venezia и завършва с Колизеума. 

От дясната ни страна се намира Римският форум (Forum Romanum), който римляните наричали Forum Magnum. На заден план се вижда хълмът Палатин. Тук се намира и Арката  на Септимий Север (Arco di Settimio Severo), издигната през 204 г. в чест на войните с партите на император Септимий Север и синовете му Каракала и Гета.

Емануеле ми казва, че при всяка по-голяма спечелена битка римляните издигали арка или обелиск в чест на победата. Само по броят на тези паметници на културата човек може да съди за величието и силата на Римската империя. 

Интересното е, че самата история на битката е буквално "записвана" върху белия мрамор. Арката  на Септимий Север не прави изключение.  Четирите и релефа ни показват какво се е случило преди толкова много векове. 

Рим - това е един истински учебник по история, който стои разгърнат пред мен. Най-вълнуващото е, че целият град изглежда по този начин. Емануеле ми казва, че в момента, в който общинската управа реши да построи нещо ново и започне да копае, веднага ще намерят нещо, останало от времето на великите императори. За това, казва той, и никой не строи нищо ново :D

В тази връзка отново се обръщам към Елизабет Гилбърт и това, което тя казва за Рим:

"Всеки град има една-единствена дума, която определя него и по-голямата част от жителите му. Ако можеш да четеш мислите на хората, докато минават край теб по улицата на което и да е място, ще откриеш, че повечето от тях мислят едно и също. Каквато е тази преобладаваща мисъл, такава е думата на града. И ако твоята собствена дума не съвпада с думата на града, значи не му принадлежиш истински.

— Каква е думата на Рим? — попитах аз.

— СЕКС — обяви той."

Трябва да кажа, че не споделям напълно това мнение. Имам предвид... Разбира се, че думата секс също пасва на Рим. От всички тези фонтани, скулптури, от които безочливо ни гледат голи нимфи и разголени богове ни напомнят за онази епоха, в която съм сигурна, че "римските партита" са били нещо изключително, на което ако имахме възможността да бъдем свидетели днес, най-вероятно засрамено и неодобрително бихме извърнали глави в знак на възмущение. Тези момчета наистина са знаели как да се забавляват!

Всичко това, примесено с тяхната любов към езическите богове, а  след това и силните позиции на Римокатолическата църква, множеството храмове и базилики изпълващи града, изглежда странно. Нали разбирате, религията и секса не вървят ръка за ръка. Но римляните явно са се справяли чудесно в опитите си да съчетават земните удоволствия с търсенето на пътя до техните богове. 

Моята дума за Рим може да бъде само една: ИСТОРИЯ. Всяка улица, всеки ъгъл, всяка подземна галерия, всяка църква, арка или руина е пропита с история. 

От лявата страна на Via dei Fori може да видите как е изглеждал някогашния римски пазар (Mercatus Traiani). Въпреки че много хора смятат тези руини един вид за най-стария мол в света, твърди се че тук са се помещавали административните сгради на император Траян, а пазарът се смята за част от Forum Traiani.

В непосредствена близост се намира и (Colonna Traiana), издигната от император Траян в чест над победата му над даките. Ако се загледате в спиралите по колоната, ще установите че това са рисунки, сцени които ни дават подробности за битката. 

Продължаваме разходката си, като междувременно не забравям за какво наистина съм дошла тук - да се потопя в La cucina italiana и хилядите изкушения, които предлага тя. 

Самият Лучано Павароти е казал: "Едно от най-чудесните неща в живота е, че периодично трябва да прекратяваме дейността, с която сме се захванали, за да посветим своето внимание на храненето“. 

За съжаление обаче е неделя, което значи че много голяма част от кафенетата и закусвалните са затворени, а също така е и около 10:00 сутринта което допълнително усложнява нещата, тъй като в неделя по това време никой себеуважаващ се италианец няма да отвори заведението си специално, за да може аз да закуся :D

Неусетно стигаме до Il Vittoriano (паметникът построен в чест на първият крал на Обединена Италия, за който ви споменах в началото на статията). Сега, когато стоим пред него, монументът ми изглежда още по огромен и внушителен от гледката, която се разкриваше от терасите на портокаловите градини. 

Имам възможност да разгледам по-детайлно и квадригите с богиня Виктория на тях. 

Стигаме до Piazza della Rotonda, където се намира и Пантеонът. Самата дума "пантеон" има своите корени в древногръцкия език и буквално означава "всички богове". Някогашния храм на езическите богове след това бил превърнат в църква, каквато си остава и до днес. Достъпът е свободен, но в момента вътре има литургия, което означава, че ако влезем трябва да останем, докато не свърши. 

Разбирате ли, не че нямам желание да посетя това магическо място, но в момента имам по важни задачи, като това да закуся. По-късно обаче се върнахме там и успях да се докосна и до мистиката на това вълшебно място:) 

В средата на площад Piazza della Rotonda се намира и Fontana del Pantheon с високия си шест метра обелиск, очевидно разказващ за друга победа на римляните. 

Мястото кипи от оживление. Туристи, местни, полиция, малки кафенета с големи опашки пред тях. 

Ако се намирате на  Piazza della Rotonda  и стоите срещу Пантеона, погледнете на дясно и ще видите едно на пръв поглед малко и невзрачно магазинче, където можете да хапнете пица. Емануеле ми обръща внимание на надписа на фасадата...

Точно така, L'Antica Salumeria съществува от 1375год. :)

Само на няколко метра встрани от площада, в една от малките улички намираме едно кафене, в което цари такова оживление, каквото само италианците са способни да създадат.

Интересното е, че тук пиенето на кафе обикновено става докато седите прав край бара, заобиколен от още 50 човека, които правят същото. Никой не седи и това създава още по-голяма илюзия за заетост, забързаност и хаос. Всъщност никой за никъде не бърза:D

Зад бара трескаво се правят кафета, подават се сладкиши, кроасани, понички, говори се на висок глас... Поръчвам си нормално еспресо (престъпление е да не опитате класическото италианско горчиво еспресо) и поничка с ванилов крем. Изяждам още един сладкиш, чието име вече дори не си спомням. Получавам чаша вода директно от мивката зад бара, което изглежда е широко разпространена практика тук. Не питайте за минерална вода, тъй като ще изглеждате като абсолютен турист :D

L’appetito vien mangiando (Апетитът идва с яденето) са казали хората и тези малки сутрешни хапки само ме карат още по-силно да мечтая за обилен обяд. 

Продължаваме да се въртим из малките улички около площада в търсене на отворено ресторантче. Емануеле ми показва друго такова (Armando al Pantheon), което горещо ми препоръчва, но за съжаление в момента то също е затворено. 

Минаваме покрай църквата San Luigi dei Francesi, която набързо разглеждаме. Интересното е, че вътре има платна на Caravaggio.

Най-сетне намираме едно малко симпатично ресторантче недалеч от Piazza Navona. Вече минава 11:00 часа, но любезно обясняват на Емануеле, че още е рано за обяд и още не са отворили. 

 - Как така е рано за обяд? - питам аз и умолително поглеждам към италианския ми приятел. 

Той ми обяснява, че и италианците, както испанците си имат тяхната сиеста, и също така следобяд много от заведенията не работят. Това всъщност е много хубаво. Обичам сиестите и хората, които знаят как да прекарват времето си "правейки" нищо. 

"Италианците са майстори на bel far niente" - пише Елизабет Гилбърт в "Eat, pray, love".

"Това е много приятен израз. Bel far niente означава „красотата да не правиш нищо“. 

За мен това си е цяло изкуство и уважавам безкрайно италианците за това, че са се усъвършенствали в него, но в безпокойното ми съзнание постоянно се върти една огромна чиния със спагети и тези сиести не ми изглеждат никак забавни в момента.

Твърдо сме решени, че ще се върнем тук за обяд, а междувременно ще отидем до Piazza Navona. Туристите вече са се събудили и големият площад кипи от оживление. 

Емануеле ми показва известният Фонтан на Четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi), който е дело на Лоренцо Бернини. Това безспорно е един от най-красивите фонтани, който съм виждала някога. 

В основата на фонтана лежи воден басейн, от чийто център варовикови скали се издигат, за да бъдат опора за четирите бога на реките, а над тях се намира древен Египетски обелиск, който е увенчан с емблемата на рода Памфили - гълъб с венец от маслинови клонки на главата си. 

Красотата на фонтана се дължи вероятно  и на това, че в него се крие толкова много символика. Fontana dei Quattro Fiumi представя боговете на четирите велики реки от 4 континента: Нил (Африка), Ганг (Азия), Дунав (Европа), Рио де ла Плата (Америка). Всяка от четирите статуи има определен брой животни и растения и всяка от тях носи определен брой алегории и метафори в себе си. 

Точно срещу фонтана се намира църквата Sant'Agnese, която е дело на архитекта Джироламо Райналди. Ненавистта между Бернини и Райналди е една от причините скулптурите на фонтана да са застанали с вдигната ръка, сякаш искат да се предпазят от нещо. Това било намек от страна на Бернини, че църквата може да се срути всеки един момент :D

Време за обяд. Малкото симпатично ресторантче, което си бяхме набелязали вече е отворено. Разбира се ние сме едни от първите му клиенти ;)

Без никакви възражения се съгласявам с всичко, което Емануеле ми препоръчва от менюто. Bruschetta ai carciofi (препечен хляб с пастет от артишок), spaghetti alla amatriciana  (спагети с доматен сос, бекон, сирене и чушки). Поръчваме и една бутилка vinno della casa -  домашно червено вино. Не знам кое е по красиво от двете - начинът, по който звучи италианското име на всяко едно от тези ястия или пък това как изглежда храната. 

Неволно се сещам за "Eat, pray, love" и за нейното описание на италианските ресторанти. Това единствено изречение съдържа в себе си абсолютната истина за моят италиански обяд ;)

"Харесваме ресторантите с флуоресцентно осветление и без име. С мушама на червени квадрати. С домашно приготвено лимончело. С домашно червено вино. С паста, сервирана в невероятни количества..." 

Дори дейталът с "мушамата на червени квадрати" пасва на това, което виждат очите ми (и камерата ми) :)

Обядът е повече от страхотен. Междувременно научавам доста неща за пътешествията на моят събеседник в различни държави и му задавам въпроси за навиците на италианците. 

Питам го дали е вярна сентенцията, която гласи: "Parla come magni" - "Говори както се храниш". Смисълът и е в това, когато използваш твърде много думи (както често се случва при мен) да опростиш нещата и да ги сведеш до нещо просто и директно, каквато е храната в Рим. Не бъди многословен. Сложи на масата всичко, което имаш да казваш :)

Емануеле отговаря положително на въпроса ми, което значи че моята любима авторка не е излъгала  в книгата си. Това ми носи толкова голямо вълнение, че за момент забравям за спагетите си, които са на път да изстинат :)

Питам още дали е вярно, че италианците не са способни да правят планове за бъдещето. Дори нещо повече - доказано е, че хората в южните части на Италия не използват изобщо бъдеще време за разлика от тези, които живеят в северната част и се смятат за по-отдадени на работата си. 

Според събеседника ми това не е напълно сигурно, но е ясно едно - италианският език не е чак толкова лесен, колкото повечето хора си мислят.

Оказва се, че в различните региони има страшно много диалекти и освен това с интерес научавам, че съществуват около 30 граматически времена! Естествено повече от половината най-вероятно не се използват в ежедневния език, но този факт сам по себе си е доста впечатляващ.

Интересно е също, че в италианския език има граматическо време, което се отнася за минало събитие, случило се години назад във времето, което хората в южните части използват, за да опишат минало събитие, случило се съвсем наскоро (например преди няколко дни).

От всичко това има само един безспорен факт за мен - езикът на Данте Алигери е един от най-очарователните езици в света :) А когато имате възможност не само да слушате тези магически звуци, но и да наблюдавате темпераментните италианци, които понякога  изглеждат толкова забавни, сякаш се карат помежду си, удоволствието е още по-голямо :)

Приключваме с обяда и продължаваме да се скитаме из малките уличики около Piazza Navona. Емануеле ми показва мястото, където можеш да намериш "най-хубавото кафе в Рим" - Sant'Eustachio Il Caffè. Кафенето съществува от 1938г. и е повече от впечатляващ фактът, че мозайката вътре, както и мебелите са запазени и до ден днешен. 

Решаваме, че е твърде рано да сядаме отново някъде и минаваме през три от най-популярните площади на Рим. 

Ето как изглежда и маршрутът, по който минаваме.

Насочваме се първо към Piazza di Trevi един от най-известните римски фонтани - Fontana di Trevi. С огромно съжаление установяваме, че в момента той се реставрира, което означава че навсякъде е пълно със строителни скелета и огради. 

Това разбира се не спира туристите да продължават да се снимат на фона на нещо, което по-скоро прилича на строителна площадка, отколкото на произведение на изкуството, каквото е самия фонтан. Естествено километричните опашки от желаещи да хвърлят монета вътре с надеждата, че някой ден пак ще се върнат в Рим не могат да бъдат сплашени от това, че общината е решила да прави някакви си подобрения точно в пиковите туристически месеци ;)

След това минаваме през Piazza di Spagna и със съжаление установяваме, че друг известен фонтан (Barcaccia) също се ремонтира в момента. Спираме за кратка почивка на известните испански стъпала. 

Накрая стигаме до Piazza del Popolo (Площад на народа), който носи печалната слава на място за екзекуции до 1826г. 

В центъра на Piazza del Popolo се издига древен египетски обелиск Рамзес II. Тук се намират цъквите-близнаци  Santa Maria in Montesanto и  Santa Maria dei Miracoli. 

Най-впечатляващи обаче са градините Villa Borghese. Изкачете стъпалата, които водят към Villa Borghese и само след 5-10 мин ще стигнете до голяма тераса, от която се открива красива гледка към площада. 

Време за кафе. Влизаме в Giolitti.  Искам да ви кажа няма по-забавна гледка от италианските сервитьори :P Зад бара цари невероятно оживление, не се говори, а направо се крещи, но никой не бърза да прави каквото и да е. Високи, усмихнати мъже в бели униформи разговарят помежду си и приличат по-скоро на капитани, отколкото на сервитьори.

Един неблагоразумен турист пита няколко пъти за минерална вода, а мъжът зад бара дори не го поглежда и след дълго, умишлено мотане му налива една чаша студена вода от чешмата :D Заливам се от смях. 

Емануеле ми казва, че тук обслужващият персонал има доста особености. Дори ми казва, че в някакво ресторантче в Рим, наречено La Parolaccia направо можеш да си тръгнеш обиден и силно разстроен от отношението на... чакайте, чакайте колкото и да се старая не мога да го напиша по-добре от Елизабет Гилбърт, така че направо ще ви цитирам какво казва моята любима авторка по-въпроса: 

...тези малки Юлий Цезаровци“, както ги нарича Лука — горди, нахакани местни момчета с косми по опакото на дланите и страстно оформени прически помпадур. Веднъж казах на Лука:

— Струва ми се, че тези момчета първо се смятат за римляни, после за италианци и накрая за европейци.

Той ме поправи:

— Не, те са първо римляни, второ — римляни и трето — римляни. И всеки от тях е император.

Ако сте някъде в Италия (независимо къде точно) то задължително трябва да опитате 3 неща - кафе, паста и сладолед. Всъщност цял ден чаках момента, в който ще стигнем и до gelato italiano. Знам, че италианците са много добри в правенето на сладолед, но не очаквах да са толкова добри! 

Предстои ми един от най-трудните избори в живота - място със 150 вида различен сладолед. Започвам с избора си на moro black (фунийката ми е потопена в тъмен шоколад) и след това объркано гледам различните цветове, украси, ядки и плодове в безбройните метални кутии зад витрината. Cioccolato all' arancia, tartufo palma, gianduia, croccantino rum, mouse al cioccolato, crema pistacchio. Всички тези имена разбира се не ми говорят нищо, но пък звучат красиво! След продължително съзерцание и обясненията на Емануеле си избирам 3 различни вкуса, които внушително се издигат от шоколадовата ми фунийка като египетски обелиск. Излизаме навън и веднага разбирам, че трябва да взема радикални мерки, тъй като сладоледът ми започва да се топи с невероятна скорост и предполагам, че изглеждам като 5 годишно хлапе :P

Денят върви към своя край, но не и преди да получа истинския си десерт - Колизеумът:)

                                                                         Колизеумът. 

                                Аз и моят местен гид от Couchsurfing :) 31.08.2014

Време е да се връщам обратно в хотела и да се приготвям за полет към Дубай. По пътя се отбиваме в "Eataly" - огромен 5 етажен магазин, в който може да намерите най-разнообразни италиански продукти. 

Аз залагам на класиката и вземам за спомен от Рим ето това:

Времето наистина напредва и нямам време за размотаване. Вземам си набързо довиждане с Емануеле, който ме оставя точно там, откъдето започна денят ни. 

Смятам, че за по-малко от 24 часа успях да видя може би повече от Рим, отколкото някои биха видели за една седмица. Най-важното е че имах добра компания, отдадох заслуженото на малките удоволствия в живота като вкусна храна, вино и дълги разходки, научих много за историята на града и се забавлявах през целия ден. 

Както написах в началото, за много хора 24 часа в Рим са равносилни почти на отчаяние в опит да бъде разгледан градът, но именно това ме накара да се замисля, колко ценна е всяка една минута от деня ни:)