Краят на 2014 година ми донесе много положителни емоции и нови дестинации. Тази статия е посветена на едно малко градче разположено на Лазурния бряг. Ница е толкова красива, че в сравнение с нея Париж изглежда направо грозен! Не ми вярвате ли? Четете тогава. Това са моите 24 часа в Ница, които искам да споделя с Вас...
Пристигам на летище Aéroport Nice-Côte d´Azur на 22 декември в 12:40 на обяд. Полетът от Дубай е с продължителност 07:40 мин. Любопитството ми е по-силно от умората и липсата на сън и след като се настаняваме в Radisson Blu Hotel, който се намира недалеч от летището и далеч от центъра на града аз нямам търпение да изляза навън.
Моите колеги както винаги правят планове за вечеря, пазаруване и организирани турове, което никак не ме изненадва и определено нямам желание да участвам в тези групови мероприятия. Както винаги се измъквам с извинението, че имам "приятели" тук и тактично ги оставям.
Преди да замина от Дубай, пиша на няколко каучсърфъри и си уговарям среща с Еди, за който знам само че е художник и че приема пътешественици в дома си.
Еди пристига пред хотела и ме взима със своя супер симпатичен малък скутер. Температурата навън е малко над 20 градуса, а ярките слънчеви лъчи падат върху ослепително синята вода. Движим се из улиците на града и аз се радвам на свежият въздух и нежният лек ветрец носещ аромат на море.
Разпитвам Еди за всичко което ми хрумне свързано с неговия роден град и всъщност разбирам, че той е роден в Мароко, но още когато е бил малък се е преместил тук. Това ни дава друга безкрайна тема за разговор, имайки предвид колко много обичам тази страна:)
Еди ми казва, че ще ме заведе на едно от любимите му места и докато се изкачваме все по нависоко аз тайничко се надявам това да е някое онези възвишения, които ти предоставят гледка спираща дъха.
Надеждите ми са оправдани и не след дълго стигаме до Fort du Mont Alban. От тук се открива една от тези гледки, за които не се нуждаете от снимки, за да пазят спомените ви, защото те се отпечатват в съзнанието ви и остават там завинаги. Разбира се аз правя няколко кадъра, защото не мога да не споделя тази красота:
Ето колко забавно изглеждам с каската на главата си, но мога да ви кажа, че няма по-добър начин да разглеждате от това да обикаляте качени на скутер :P
Тук е мястото да спомена, че вече имам опит с този вид транспорт. Първото ми такова преживяване беше в Бангкок, Тайланд където използването на скутер е много практично решение, заради неспиращия трафик. Най-големия плюс за мен обаче е, че се движите достатъчно бавно, за да наблюдавате какво се случва около вас и същевременно можете да чуете и усетите живота около себе си. Давам на обиколките със скутер из градовете 10 точки! Повярвайте ми, няма по-забавен начин да разглеждате :)
Връщаме се обратно в града и Еди ме оставя на площад Garibaldi, тъй като в следващите 2 часа ще бъде зает. Уговаряме си среща за след 2 часа на площад Masséna и той накратко ми обяснява какво мога да видя в района, в който се намирам. На помощ ми идва една карта, която съвсем случайно намираме на улицата. Казвам ви, понякога си мисля, че съм родена с късмет :)
Решавам да хвърля един бърз поглед на Музеят на модерното и съвременното изкуство (Musée d'Art Moderne et d'Art Contemporain), който се намира съвсем наблизо.
Добре де, признавам си, че единствената причина, поради която искам да вляза в музея, е че на покрива има голяма тераса с хубава гледка :D За мое съжаление обаче музеят е затворен и един симпатичен французин ентусиазирано ми обяснява на английски с типичния френски акцент, че ще бъде отворено на следващия ден. Аз тъжно отговарям, че по това време вече няма да бъда в Ница и той ми казва че след 18:00 мога да се върна и той ще може да ме разведе.
С усмивка напускам мястото и решавам да се отправя към Стария град (Nice Old Town). Хехе, почти като този, който си имаме в Пловдив е ;) Започвам обиколката си някъде около Place Centrale.
Ето как изглежда графично моята разходка до тук...
В типичния за мен стил бързо забравям за картата в джоба си и успявам да се изгубя из малките улички на Стария град. Улиците са пълни с хора, които пазаруват из уличните магазинчета, разговарят на по чаша вино, седнали в ресторантчетата на безрбойните малки площади. Къщите имат типичните за Италия прозорци с капаци, които така обичам.
Мястото силно ми напомня Венеция, но не ми се вижда толкова туристическо и комерсиално или може би това се дължи на факта, че идвам през зимата.
Прекарвам 2 часа изпълнение с безгрижие. Витрините около мен са отрупани със сладкиши, сувенири, вина, сирена... Влизам в едно магазинче и срамежливо питам дали мога да направя няколко снимки. Продавачката няма нищо против и аз с наслаждение се любовам на огромните парчета шоколад, ръчно изработени сладки, шоколадови бонбони...Чувствам се като в приказката за Хензел и Гретел :)
Продължавам да се разхождам из уличките изпълнени с аромат на сапуни (не знаех, че Ница е известна с това), минавам покрай красиво аранжирани пакети с подправки, зървам няколко магазинчета за вино и едно от тях ми прави особено впечатление. Вътре е пълно с хора, а асортимента изглежда повече от разнообразен. На входа има голям макет на бутилка вино. Толкова съм развълнувана, че дори не ми минава през ума да си купя бутилка за спомен, както правя обикновено :)
Без сама да знам как точно, но стигам до Place du Palais. Ресторантчетата са пълни с живот. Сградата на съда, построена в неокласически стил изглежда толкова величествено и същевременно строго. С усмивка си мисля за щастливата случайност, която ме извади от бъдещето ми като юрист и ме превърна в пътешествник.
Продължавам да се скитам безцелно и стигам до Place Charles- Felix. Слънцето вече залязва и дава на сградите онзи златен отблясък, който така харесавам.
С изненада откривам, че имам около половин час, за да стигна до мястото, където си уговорих среща с Еди и разбира се не е изненада за никого, че не знам къде точно се намирам. На помощ идва картата, която старатело пазя в задния си джоб.
Стигам до Place Masséna дори по-рано от очакваното. Вече става тъмно и нощните светлини на голямото колело в средата на площада придават още по-силно коледно настроение на коледния базар, който се намира в непосредствена близост.
Най-силно впечатление обаче ми прави фонтанът, “Fontaine du Soleil” представящ древногръцкия бог Аполон, обграден от 5 масивни бронзови статуи, символизиращи планетите Земя, Марс, Меркурий, Сатурн и Венера.
Любопитна съм да науча повече за историята му. Повечето от вас може би знаят, че още преди да посетя Рим, фонтаните са ми слабост :) С изненада откривам доста пикантна информация, която идва да покаже, че "Fontaine du Soleil" определено не е особено обичан от французите.
Когато Фонтанът на Слънцето е открит през 1956 г., местните хора не са впечатлени. Според древногръцките митове Аполон е носел слънцето в своята колесница, теглена от четири коня . Но този Аполон няма колесница, а четирите коня всъщност се намират върху главата му, образувайки нещо като корона . Това му спечелва прозвището на "статуята с 4те конски сили" (шега свързана с рекламата на Renault 4CV).
Всъщност обаче проблемът с Аполон се оказал доста по-голям и той се намирал доста по-надолу от главата на голата скулптура (ако разбирате какво искам да кажа) ;) В опит да се разрешат противоречията, се наложило една деликатна част от Аполон да бъде редуцирана, а след това скулптурата била премахната от площада. След повече от 30 години в забвение през 2011г. Аполон бил върнат на полагащото се нему място. Днес той гордо стой в центъра на фонтана на площад Масена :)
Не след дълго Еди пристига и отиваме в едно от любимите му места "Les Distilleries Idéales", което се намира в стария град. Мястото притежава невероятна атмосфера, пълно с хора, а Еди познава почти всички тук.
Впечатлена съм от голямото колело, поставено над бара. Някога го използвали, за да играят игра (нещо като колелото на късмета), но тъй като се случвало персонала да прекалява с алкохола поради условията на играта в момента колелото е само част от необикновения интериор на мястото :)
Говорейки за интериор трябва да спомена, коледните картини изрисувани на стъклата, които са дело на Еди.
Ето и малко снимки на рисунките му, които изглеждат забавни и определено носят коледен дух :)
Чаша червено вино, малки хапки с вкусни сирена, невероятни маслини и забавни разговори през цялата вечер - това е, заради което пътува човек :)
Междувременно успявам да отскоча до магазинчето за вино, покрай което минах обикаляйки през деня и да си взема бутилка за спомен малко преди да затворят :)
След това следва друг пъб - "Snug and cellar bar", бири и доста англичани наоколо :)
Преди да се прибера обратно в хотела разбира се искам да опитам нещо от истинските френски деликатеси и отиваме в "Le Loft", доста добър френски ресторант, който предлага добра кухня. Вечерям с типичните малки, но невероятно вкусни и изящни френски порции.
Това бяха накратко по-важните моменти от моите 24 часа в Ница. Очаквайте още нови приключения и снимки от обиколките ми по света с Emirates :)
Comments
Post a Comment