Лондон е от онези космополитни градове, в които можете да намерите всичко. В тази статия ще направя един бърз преглед на класическите забележителности, които могат да бъдат видяни за 1 ден. Ще ви кажа, кой е любимият ми открит пазар, къде може да изпиете вкусно макиато, докато се наслаждавате на свежо зелени дървета и къде се намира "малкият" Амстердам. Така че, ако обичате да четете, то отваряйте един "Guinness" и сядайте пред лаптопа ;)
Ще започна с това че LHR (London Heathrow) на А380 не е най-обичаният полет. Британците са хора с добро поведение (като изключим футболните мачове разбира се), същевременно взискателни пътници, консумират джин & тоник, така както руснаците пият водка, не обичат да чакат и не обичат отрицания като "нямам", "не мога", "съжалявам, но..." и тем подобни.
Заминаването ми от Дубай е в 2:30 сутринта, което прави нещата още по-трудни. Хотелът се намира, извинявам се за израза, ама точно на майната си - до летището. Навън времето е типично лонднско: 16 градуса и вали дъжд,без никакви изгледи за подобрение.
До тук с негативизма. Естествено, че трябва да се излезе навън. Не съм прекарала 7:30 мин в този самолет, за да спя след това в хотела. Това би било истинско наказание. Една бърза дрямка за час и половина ме връща отново на земята и започват мъките с градския траснпорт. Не че е особено трудно да се ориентирате, но се губи доста време.
Ето и карта на Лондското метро. Както ви казах, отседнала съм общо взето извън Лондон (близо до Hatton Cross).
Заминаването ми от Дубай е в 2:30 сутринта, което прави нещата още по-трудни. Хотелът се намира, извинявам се за израза, ама точно на майната си - до летището. Навън времето е типично лонднско: 16 градуса и вали дъжд,без никакви изгледи за подобрение.
До тук с негативизма. Естествено, че трябва да се излезе навън. Не съм прекарала 7:30 мин в този самолет, за да спя след това в хотела. Това би било истинско наказание. Една бърза дрямка за час и половина ме връща отново на земята и започват мъките с градския траснпорт. Не че е особено трудно да се ориентирате, но се губи доста време.
Ето и карта на Лондското метро. Както ви казах, отседнала съм общо взето извън Лондон (близо до Hatton Cross).
Хващам автобус 285 от Heathrow Mariott до Hatton Cross. Вземам си дневна карта за 12 паунда, която общо взето ми спасява живота в този ден. И понеже съм много ентусиазирана да отида първо в парка (нищо, че вали неспирно) хващам Picadilly Line (синята линия) до Hyde Park Corner.
Явно аз съм единствената, която смята, че времето не е приятно. На фона на моето зимно яке, хората тичат по тениски и шорти :D
"Входът на парка от към Hyde Park Corner"
Hyde Park е един от най-големите паркове в централната част на Лондон с площ 350 акра и е един от кралските паркове на Лондон. Многобройни фонтани, алеи за велосипедисти, тенис кортове, езерото The Serpentine (в източната част), в което можете да плавате с лодка и т.н. Тук имате всички шансове да забравите, че се намирате в самото сърце на Лондон. Ето и подробна карта на Hyde Park.
Въпреки дъжда, разходката по мокрите алеи и всички тези ярко зелени дървета наоколо (честно не съм си играла с Photoshop-a :P) ми оправят настроението моментално.
Решила съм, че цял ден ще скитам из града и ще запечатам, колкото се може повече образи от него. Но първо и жизненоважно за доброто начало на денят ми е кафето :)
Serpentine bar & kitchen ме спечели веднага с оригиналният си интериор, хубавата миризма на кафе и не на последно място невероятната гледка към езерото, която се разкрива от тази уютна кафетерия.
След стоплящото макиато изоставяме парка, качваме се отново в метрото от Hyde Park Corner и стигаме до Green Park. От там сменяме линията и хващаме Jubilee (светло синята линия) и се слизаме на Westminster.
Точно така. Намираме се в най-турстическата част на Лондон. На северният бряг на р. Темза гордо се извисява Уестминстърския дворец (Palace of Westminster). Той е седалище на двете камари на Парламента на Обединеното кралство (Камарата на общините и Камарата на лордовете). Част от красивата сграда е часовниковата кула Elizabeth Tower, по известна като Big Ben.
Тук се намират също така Westminster Abbey, London Eye, както и не толкова популярният сред туристите паметник на Уинстън Чърчил. Бележит политик и оратор, Чърчил се счита за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник.
Строго придържайки се към класиката (нещо нетипично за мен) към това какво да видим в Лондон, най-после изпълвам една малка детска мечта - помните ли онази традиционна снимка с червените кабинки за телефони, която задължително пазите някъде из архивите от "онази екскурзия в Лондон". Еее, така и не стигнах да го направя това. Днес най-после реших, че това е моят момент... :D
Следващата ми цел изисква отново да хвана лондонското метро, но точно в този момент забелязвам услужлива таблека, която ми казва, че Trafalgar Square се намира само на около 700 метра от тук.
Междувременно докато вървя нататък, осъзнавам, че времето значително се е подобрява и ненадейно измежду сивите облаци започват да се прокрадват слънчеви лъчи. Следобядът изглежда все по-обещаващо. Улиците на Лондон са пълни с живот. Харесва ми как са украсени фасадите на старите сгради. Между старинните прозорци висят саксии с цветя.
Стигам до Trafalgar Square. Името на площада ознаменува Битката при Трафалгар, Британска морска победа в Наполеоновите войни. В северната му част се намира Националната галерия. Слънцето вече открито се разхожда над облаците, а мястото се пълни с хора за минути.
Намирам най-близката метро станция Charing Cross, хващам Bakerloo line до Enbankment и след това се качвам на жълтата линия (Circle line), която ме закарва право до Tower Hill.
Излизате от подлезеа и точно след 2 минути пред вас се открива невероятна гледка - Tower of London или Кралският дворец и крепост на Нейно величество (обичам ги тези надути дълги британски имена) :P
Ако направите още десетина крачки, пред вас ще се разкрие невероятно красивата гледка на лондонското сити от Tower Millenium Pier. Разходка с корабче или пък просто разходка по крайбрежната алея, от която можете да се насладите на гледка към р. Темза и Tower Bridge - изборът си е само ваш.
Ако имате достатъчно време ви препоръчвам да стигнете до St Kathаrine Docks и да пробвате задължително fish and chips в Dickens Inn. Това е, което направих аз по време на едно от предишните си посещения в Лондон. Ето и няколко снимки от тогава:
А аз се връщам обратно в метростанцията на Tower Hill, хващам отново жълтата линия и само 2 спирки по-нататък е Liverpool street. С малко лутане и деликатно спиране на един добре изглеждащ типичен английски джентълмен стигам до Old Spitalfields Market.
Скътани между високите сгради, малките сергии предлагат всякакви бижута, дрехи и др. джунджурии. Харесвам този пазар, защото е малък, което значи, че не трябва да си губите времето, за да обикаляте много, евтино е, а освен всичко друго е пълно с моите любими тениски/потници с яки щампи :D Проверете го и ще се убедите сами.
В късният следобед времето в Лондон става по-хубаво от това в обедните часове. Хората тъкмо приключват работа.
Ако сте фенове на уличното изкуство и графитите, не се колебайте да се разходите до Brick Lanе. Единственото нещо, което ме спира да го направя по време на това си посещение в Лондон е липсата на време.
След повече от 6 часа обикаляне съм леко разколебана дали отново да хвана метрото и да стигна до последната си цел за деня или да обърна поглед назад и да се върна обратно в хотела.
Радвам се, че както обикновено упоритостта ми надделява над умората. Хващам метрото от Liverpool Street до Kings Cross (жълтата линия). От там сменям Northern Line и се озовавам точно там, където искам да бъда - Camden Town.
Мястото е известно с пазара Camden Market (който за съжаление намирам затворен), както и с колоритния си нощен живот.
Трябва да кажа, че Camden Town определено бе изненадата за деня. Това място е един от най-интересните и живи квартали на Лондон. Всъщност тук ще загубите усещането си за Лондон.
Camden Town е център на алтернативната култура, на свободата и забавлението. Не искам да ви казвам колко много съжалих, че не мога да остана тук и да "вкуся" малко от нощния живот. Още в късния следобед баровете са готови да избухнат. Това е съдбата на cabin crew-тата. Понякога става така, че точно когато стане най-интересно трябва да напуснете бойното поле ;)
Тръгвам по Camden High Street и стигам до малки затънтени улички, от които се носят всевъзможни аромати на вкусна храна.
Осъзнавам, че всъщност последно съм яла някъде по пътя между Дубай и Лондон и уверено се насочвам към сергията с турците и дюнерите. Какво да ви кажа, идвам от Балканите. Това обяснява всичко :P
След като ожесточено унищожавам огромен дюнер с пилешко месо и допълнителна порция картофи тръгвам покрай един от каналите. Честно ви казвам, това място е истинска приказка. "Little Venice" виждам небрежно стърчащата табелка докато вървя.
В стил НЕ!Новините бих искала да Ви съобщя, че Малката Венеция спокойно би могла да мине за Малкият Амстердам. Гледам как един backpacker небрежно се е опънал върху раницата си, потънал в сладка дрямка на фона на залязващото слънце. Няма си нищо сигурно човека освен тая раница, ама в момента адски много му завжидам.От другата страна на канала вече се заформят големи шумни групи от хора вдигащи наздравици и звучи яка музика.
Продължавам по-нататък и минавам покрай двама, очевидно жители на този малък оазис, които си цъкат бири в една от лодките, явно превърнала се в техен дом. Изглеждат така, сякаш нямат и няма и да имат никога грижи за каквото и да било.
Тук има дори клуб, който предлага уроци по кану-каяк
Вече е близо 8 вечерта и се налага да изоставя Camden Town и да предприема епичното пътуване обратно към летището. Следващия път директно хващам метрото и идвам тук. Camden Town получава 10 точки от мен!
Ще се радвам ако 10 часовата ми разходка из Лондон ви е дала поне 1 добра идея за това как да оползотворите времето си тук ;)
Comments
Post a Comment