3 Days - Italy (Bergamo/Milan)

В новия си пътепис ще ви разкажем за това, което успяхме да видим от Италия в рамките на 3 дни. Ще ви опишем нещата, които са ни впечатлили от Бергамо и Милано.

View Larger Map

Ден I - 14.05.2011

Денят започна рано, защото това приключение трябваше да започне от София, а след това трябваше да стигнем рано-рано и в Пловдив и по-точно до летище Крумово. Оттам трябваше да хванем полет на Rayanair  до Бергамо в 10:50. Страхотно е, че Rayanair оперира вече в България. (съвет: Най-изгодно е пазаруването на билети с Mastercard prepaid карта, така избягвате такса от 6 EUR/per person/per flight). 

Пристигнахме в Бергамо обедно време. От Летището на Бергамо до самото градче има автобуси, които директно ходят към градчето (билетите са по 1.7 EUR)

Много се радвам, че хората, които пътувахме - аз, моята Ели и един от най-добрите ми приятели Мишо са от типа хора, които избягват стреса и стандартния тип екскурзии, при които тичаш от една сграда към друга, от един музей към друг и от една катедрала към друга. 

Престоят ни започна много спокойно - на една пейка :) Чрез този си престой просто искахме да дадем време на мозъците си да усетят както е това да си в Италия , да видим какви са лицата на преминаващите покрай нас хора, какви са им навиците. Компания ни правеше и една бутилка Бакарди, която купихме от безмитния магазин на Пловдивското летище.

След това в добро настроение продължихме обиколка из стария град на Бергамо, който е разположен на върха на хълм със стръмни склонове и е опасан от висока крепостна стена. По-този начин имахме невероятен поглед върху целия град. Беше много приятен и разпускащ следобед. 

Посетихме магазин, от което разбрахме , че цените не са много по-скъпи от тези в България, а на фона на това, че минималната заплата е 900 EUR просто си е евтения за тях. Хапнахме и пица - наистина италианската пица е супер вкусна :) Не можем да кажем същото за местната бира "Moretti". Явно италианците не разбират много от производство на бира, но... Е, бяхме длъжни да опитаме от всичко :)

След приятните часове изкарани в Бергамо потеглихме към Милано. 

От Бергамо отидохме към Милано с влак, билетчето беше към 5 EUR. Имахме малко проблеми с пътуването, защото бяхме забравили да валидираме билетите си и поради тази причина дължахме глоба от 50 EUR на човек. Хубаво, че и там хората предпочитат да сложат нещо в собствения си джоб. Кондукторът ни издаде някаква бележка за 3-мата на обща стойност 10 EUR и така пътуването ни приключи без проблеми.

Към 22.00ч успяхме да пристигнем в Милано. След това трябваше бързо да се запознаем с градския им транспорт. След няколко смени на метро и броене на спирки, лутане из коридорите на метро-то и питане на  2-3 минувачи успяхме да стигнем до Sesto san Giovanni, което се пада на няколко километра извън Милано и да открием къщата на нашия хост (на снимката по-долу) от Couchsurfing.(билетчето е 1 EUR).

Нашия хост Габриеле ни очакваше. Въпреки че пристигнахме доста късно в Милано и бяхме изморени се получи приятен разговор и успяхме да направим планове за следващия ден. Случихме на супер приятелски настроен човек и се оказа, че той има възможност и желание да ни обърне внимание. Преди да потеглим към Милано имахме идея да стигнем до езерото Комо (Lago di Como на италиански), което е разположено на север от Милано в посока Швейцария. Самият Габриеле ни предложи да ни покаже тази местност. И на това ако не се казва късметлии ;) Езерото е прочуто със своите атрактивни вили. Много от тях имат внушителни градини, облагодетелствани от благоприятния климат, повлиян от езерото. Те предлагат и тропически растения.

Ден II - 15.05.2011

Страхотен ден, първо прекарахме няколко часа из кратка обиколка на съседните квартали. След това се отправихме към езерото Комо. В интерес на истината, това беше голямата ни мечта свързана с това пътуване , да успеем да видим тези езера. И да, това се случи без да насилваме късмета си и да кроим сериозни планове.За пореден път можеше да си кажем - "по-добре не можеше да се получи".

Това беше най-силния ни ден там. За това което успяхме да видим в тази местност - нямам достатъчно богат речник да опиша преживяното. Беше страхотно. Возихме се на ферибот, пихме кафе на едно страхотно местенце с изглед към езерото, улучихме и изложение на ретро автомобили (странно беше, че част от набедените за ретро автомобили в България си минават за актуални :)). Та тук ще оставя снимките да говорят за това какво успяхме да видим.

Това не беше всичко за този ден.

Като се върнахме набързо организирахме план за излизане вечерта.

В Милано намерихме нощен бар с т.нар Happy hours, по времето, на който може да си купиш питие и получаваш правото да консумираш храната раположена край самия бар.

Успяхме да участваме и в това. Включихме се и успяхме да усетим и нощен Милано.

Направи ни голямо впечатление това, че хората са супер приятелски настроени , дори и да не знаят английски те искат да ти помогнат - със жестове, ентусиазирано говорене на италиански... Ами какво да кажа - друго си е на юг.

След това се завърнахме, заспахме като къпани и се подготвяхме за последния си ден в Милано.

Целия ден премина в неспирни разговори с нашия хост. Хубаво е когато се разхождаш с някой местен човек. Постоянно може да ти даде информация, която няма как да намериш в класичеки туристически справочник. 

С нашият хост Габриеле (в средата)

Успяхме да посетим и бащата на Габриеле на връщане от Комо, който беше в болница заради операция на крака си свързана със заболяване от диабет. Бяхме впечатлени от разликата между болнично заведение в Италия и България. Там нямаш усещането, че си в болница, а по-скоро изглежда сякаш си в санаториум за отдих. 

Ден III - 16.05.2011

Този ден започна със закуска в компанията на Валерия - приятелката на Габриеле. Тя е от Казахстан и е вегетарианец. Както можете да се досетите закуската беше странна -  без месо и без млечни продукти. Карахме го по-здраволовно - чай, конфитюр и черен хляб :P

Но разговорите с Валерия бяха интересни. Научихме доста за Казахстан. Оказа се, че тази страна е доста богата и хората се чувстват добре там. При средна заплата от 500 EUR - цените са супер ниски - хляб 0.20 EUR/бензин 0.5 EUR.

След това деня премина в sightseeing. Посещение на Миланската катедрала, опитване на италиански сладолед (задължително е да пробвате дори да не сте големи фенове на сладките неща), обикаляне безцелно с градски транспорт (типично в наш айляк стил - почти успяхме да се изгубим :)), успяхме да опознаем некомерсиалните местенца в този град.

Стигнахме и до стадион Сан Сиро с надеждата да упеем да го разгледаме, но не влезнахме вътре, защото искаха 15 EUR, а ние просто искахме да направим една снимка. Вече почнах да ги мразя тези комерсиални работи. 

Радвахме се на хубавия ден, упсяхме да се насладим на слънчевото време из парковете, да намерим и магазин на Lush (верига за ароматна козметика и сапуни, която открихме във Венеция и на която сме фенове) :)

Изморени от дългия ден се завърнахме при нашия хост с идеята да поспим няколко часа, защото полета ни беше ранен и трябваше да хванем автобус за летище Бергамо в 4 сутринта. Кофти а? Пак случихме на ранен полет. Предварително си бяхме купили билет Milano Centrale - Orio Al Serio Airport. Билет за един човек е на цена от 9.90 EUR. Тъй като бяхме 3ма човека се оказа, че за 3 билета цената е - 19.80 EUR.

Габриеле беше така добър да ни закара до Milano Centrale. Там няма градски транспорт вечерта, т.е. алтернативата беше да спим на летището. Отново дяволки късмет!

Ден IV - 16.05.2011

Успешно хванахме полета си. Успешно се завърнахме и в София.

(Съвет: на път от Пловдив към София, 5-10км преди  преди тунела  има един ресторант - Истанбул. Посетете го - няма да съжалявате.) 

Изводи от пътуването:

1. Наистина е важно да имате контакт с местен човек. Това ви дава много предимства. За много кратко време може да получите много информация и да узнаете много интересни факти за дадена страна. Ако улучите човек, който има желание да ви отдели от времето си сте улучили джакпота. 

2. Италия е добро място за живеене според нас. 

3. Италианците са доста критични към това как ухаят, какви коли карат, но доста немърливи към дома си. Странно е как може да използваш редовно парфюми за 100-200 EUR и да изглеждаш невероятно чист и спретнат (тук визираме и италианките и италианците - невероятно суетни към външния си вид) и същевременно банята ти да не е чистена от месеци (гадничко а?). 

Сякаш обратно на манталитета на българина, който гледа вкъщи да му е уютно, чисто и подредено, а не се интресува за това как изглежда домът му отвън при италианците нещата стоят точно обратното - всичките им къщи са с невероятно красиви фасади, класически прозорци с капаци, малки сенчести тераси отрупани със десетки видове цветя и пълзящи растения, но отвътре нещата изглеждат доста занемарени. 

Това са нашите лични впечатления и със сигурност не се отнасят за всички в Италия, но според нас за една голяма част от италианците това е вярно.

И така приключваме с този пътепис и вече замисляме следващото си приключение. Замислили сме нещо доста нестандартно и се надяваме да успеем да го осъществим :)