Hola Madrid!

Както ви обещах в една от предишните си статии  върнах се в Мадрид и този път ще пиша за него :) И въпреки, че в момента Европа е скована от зимни студове, престоят ми в испанската столица бе много по-приятен и вдъхновяващ от предишния. В тази статия ще се опитам да покажа местата, които си струва да посетите, използвайки снимков материал от двете си посещения :)

Кацаме на летище Madrid-Barajas на 14 януари около обяд. Настаняват ни в хотел AC Hotel Cuzco - Marriott, който се намира точно до метростанцията Cuzco. Според прогнозата за времето температурата би трябвало да е около 10-11 градуса през деня, но с ужас чувам съобщението на капитана, че навън е около 3 градуса. Въпреки всичко не е чак толкова студено и суичър и яке са достатъчни.

Срещам се с един каучсърфър, като в последствие разбирам, че той всъщност не е испанец, но живее и работи в Мадрид от 3 месеца. Как по дяволите съм пропуснала този факт, когато съм му писала не мога да ви обясня :D

Въпросният Мурат е от Турция, живял е в САЩ и сега е асистент в университета тук в Мадрид. Не е от най-интересните събеседници, но пък правим запомняща се близо 6 часова разходка из града. 

Ето и акцентите от моите 24часа в Мадрид. 

Ако сте в Мадрид задължително трябва да стигнете до Puerta del Sol или "Врата към Слънцето". Това е един от най-известните и оживени площади в града. 

Тук се намира един от символите на Мадрид: El oso y el madroño или това е мечето и ягодовото дръвче :) Съществуват различни версии каква символика се крие зад статуята. Според някои, идеята за фигура на мечка идва от старото име на Мадрид - Урса, което в превод от латински означава "мечка" и се свързва с факта, че в миналото районът е бил обитаван от множество мечки.  Също така по това време имало много дървета наречени "мадрон" ("madronee trees"), които имат плодове наподобяващи ягодата следователно, сглобявайки информацията може да се заключи, че името на дървото, използвано като символ на Мадрид всъщност произлиза от дървото Мадрон.

Каквато и да е историята на мечката, точно в този ден съм облечена с възможно най-подходящия си суичър, така че на площада вече имаме две мечета :D

Въпреки че януари определено не е най-силният туристичеки сезон за Испания, площадът е оживен и около мен е пълно с туристи (главно азиатци разбира се), които се борят за някоя и друга снимка. 

Група улични музиканти (по-скоро приличащи ми на мексиканци, отколкото на испанци) забавлява зяпачите на площада. 

Интересно ми е да съпоставям и наблюдавам колко различно изглежда един и същи град през лятото и през зимата. Ето и една снимка на улични музиканти, направена по време на първото ми посещение в Мадрид през август. Открийте разликите ;)

Както бях загатнала в една от предишните си статии, която бе посветена главно на Манчестър, една дума е достатъчна да опише Мадрид: Красив! Ще започнем от архитектурата, ще хвърлим поглед на изкуството, което така щедро ни се показва в Мадрид, ще надникнем към цветните графити, които ни се усмихват на всеки ъгъл  и ще стигнем до тези изкушаващите чаши със сангрия, морската храна, паелята, тъмното червно вино в големи чаши, месни деликатеси, който ви карат да мислите за храна постоянно :) 

Мадрид си остава един от най-топлите и гостоприемни градове, в който съм била. И да, такъв е дори и през януари!

Насочваме се към "Plaza de España". Тук се намира известният паметник на Мигел де Сервантес, както и една от най-високите сгради в Мадрид (117м)  "Edificio España", която е изместена  от началото на класацията през 1957г. от  Torre de Madrid.

"Edificio España"

Знаете вече преполагам за моята страст към фонтаните. Не мога да пропусна да покажа и този на "Plaza de España". 

Ето го същият фонтан и през август, когато всичко е зелено и окъпано в слънчева светлина.

Една от най-красивите и впечатляващи сгради в Мадрид безспорно е Palacio Real de Madrid (Кралският дворец в Мадрид), която е официалната резиденция на испанския крал.Всъщност испанското кралско семейство обитава по-малкия дворец Сарсуела в покрайнините на града. Кралският дворец в Мадрид се използва за официални държавни мероприятия.

Уикипедия учтиво ме информира, че със своите 135 000 m2 и 2800-те си стаи кралският дворец в Мадрид е най-големият дворец в Западна Европа. Както се вижда и от летните ми снимки, сградата наистина изглежда впечатляващо.

Връщаме се към януари и сме някъде в района на "Salamanca", естествено посещавам малко, безименно и невзрачно на пръв поглед магазинче за вино, което незнайно как е побрало десетки сортове вина от различни региони на Испания.

Не се съмнявате в мен нали? Въпреки последната "лепкава" история със счупената бутилка "Амарула" си купувам 2 бутилки от учтивия продавач, който е напълно съпричастен с моята лична драма и ми подарява страхотна кутия, в която да мога да сложа бутилките, така че да не се удрят по ръбовете и да избегнем драмите и къпането на куфари във ваната :D :D :D

Казах ви, че ако искате да се наслаждавате на изкуство (съвременно или пък класическо) Мадрид е градът...

След фонтаните (а може би и преди тях, не мога да кажа със сигурност) следващата моя слабост са графитите. Ето и малко цветни мигове от Испания: 

През януари съм точно толкова шарена, 
колкото и през...

Август :)

Следващaта важна тема, която смятам да засегна разбира се е за храната :D

Някой беше казал, че хората, които обичат да ядат са винаги най-готините хора. И не е сбъркал :) Испанците излизат тепърва да вечерят към 21:00 и дори по-късно, след това продължават с чаша вино, тапас... 

Това напълно отговаря на моите навици да ям по никое време, да пия вино в късните часове и да се наслаждавам с часове на три маслини, питка хляб или купа със свежа салата. 

В това отношение намирам толкова силен контраст между много от страните в Южна Европа и  други държави. Пресен пример е едно от последните ми пътувания до Австралия (Пърт), където в 22:00 вече не можете да видите никой на улицата, а в 22:30 вече са готови да ви изритат от бара. 

Австралииците ми изглеждат толкова сдържани и праволинейни понякога, че чак яд ме става, защото имат всички условия да правят най-дивите и яростни партита, за които можете да се сетите :D Красиви и чисти плажове, страхотни барове, километри от велоалеи и зелени паркове... Но Австралия е друга тема, която се надявам в бъдеще да разгледам по-подробно :)

 Странно е когато обикаляш различни държави и осъзнаваш, че светът е малък да, но понякога имаш чувството, че не само географски континентите разделят хората, но че някак си те живеят на различни планети.

Но нека се върнем на темата с храната.

Испанците имат един прекрасен израз - "estar de sobremesa", което в превод означава времето прекарано след обяд или вечеря около масата заедно с хората, с които споделяте храната си; време в което можете да усетите вкуса и на двете - на храната и на приятелството :)

От летния си престой в Мадрид няма как да не спомена три неща: традиционната шунка (Jamón), която изкушаващо можете да намерите на всеки ъгъл е първото нещо, което всеки уважаващ себе си НЕ-вегетарианец трябва да опита :D

Един от многото варианти, в които можете да я опитате е на сандвич с яйце от пъдпъдък. 

Montaditos de Jamón y Huevos de Codorniz

Мястото, където имах шанса да се насладя на тази така важна за всеки турист дегустация се нарича Taberna "Sancho Pansa". Посетих по време на първото си посещение на Мадрид през лятото и това може би беше най-доброто попадение, което видях от престоя си тогава. Досадната ми колежка от Австралия, с нейният безкраен "списък със забележителности" просто бе прекалено гладна, за да търси известните ресторанти в Мадрид :D

Собственикът или просто, човекът който ни сервираше не говореше английски, но бе повече от гостоприемен, с широка усмивка през цялото време :)

Второ място заема любимата ми фраза на испански:
"Vamos a tapear!" :D

Заклевам се, че по всяко време на деня мога да изкрещя тези думи в ухото на първия испанец, който е готов да пие и да яде заедно с мен :D

Т.нар. "тапас" е не просто част от традиционната испанска кухня, това е начин на живот.

На трето място идва и паелята, чиято слава неминуемо се свързва с Валенсия. Това може да забележите дори по улиците на Мадрид:

Споменавайки Валенсия, ако искате да научите малко повече за традиционната испанска кухня, малко инфо за jamón, tapas, paella  и т.н.   хвърлете поглед на http://tips-for-your-trips.blogspot.ae/2012/05/i.html

А за десерт, ако искате да видите всички тези изкушения събрани на едно място, то тогава посетете "Mercado de San Miguel". И по-добре отидете там на празен стомах, за да не съжалявате :D Това място е като модерна арт-галерия на испанската кухня: тук можете да намерите всичко от сладолед до jamón, сангрия или horchata.

За съжаление моят събеседник, който живее в Мадрид от 3 месеца и знае точно толкова испански, колко и аз не може да създаде абсолютно атмосферата, която да ме потопи в традициите на испанската столица, но все пак отиваме да вечеряме в малко ресторантче на име "La Carmela", недалеч от Puerta del Sol. Решавам да опитам морските дарове, който изглеждат доста добре, но определено не са моята най-любима  храна. Все пак не съжалявам за експеримента си. Сангрията обаче е повече от добра. 

След като напускаме малкото ресторантче правим още една разходка по Gran Via и имам възможност да видя нощният облик на Мадрид. Спираме се пред Edificio Metrópolis, чиито светлини я правят да изглежда още по-красива.

"Edificio Metrópolis"

Не пропускайте да видите и "Plaza de Cibeles".

Съвсем случайно откривам страхотен магазин за дизайнерски тениски. Мястото се нарича "Typographia", а това което ме впечатлява е изчистеният и семпъл вид на всичко, което продават. 

"Madrid - The center of Iberia"

И така, след вечеря се прибирам обратно в хотела си. Както обикновено се случва с мен, по нощите всички couchsurfer-и се активизират и получавам съобщение от Алекс. Tози път става дума за истински madrileño или с други думи испанец :)
 Не мога да откажа да се срещна с него, и въпреки че вече е 2:00 сутринта, за пореден път не съм спала от незнам си колко си часа се срещам с Алекс и споделяме заедно много от пътешественическите си истории, плюс една бутилка бяло вино. 
През цялото време се шегуваме, защото идеята на Couchsurfing  е да каниш хора в дома си, а в случая той ми е "на гости" в хотела, където съм отседнала. Въпреки умората мога да кажа, че няма по-добър завършек на деня от срещата и разгворите с местни хора. 
Разказвам малко за моята работа (хората винаги са толкова любопитни да научат нещо за света на стюардесите), за плановете ми и за стотиците ми дестинации в ежедневно обновявания "wishlist", както го наричам. 
Алекс ми разказва малко за живота на типичния испанец, за това как хората в Мадрид се забавляват, за пътешествията си в Индия, за които аз съм особено любопитна да разбера повече. Защо ли? Ще научите скоро ;)

На другия ден отлитам обратно за Дубай. Поредните 24 часа щастие са отлетели неусетно! Пригответе се за следващите :)