Няколко думи за 2014 година и малко повече за една от последните ми дестинации: Йоханесбург, Южна Африка...
Няма да правя равносметки за изминалата година. Няма да правя планове за следващата. Няма да съжалявам за нищо, което ми се случи през последните 12 месеца.
2014 бе година на промяната. Животът ми се промени. Аз се промених. Година на сбъднати мечти и година изпълнена с огромни трудности. Година, в която прелетях хиляди километри, събрах милиони спомени, смях се от радост, плаках от мъка, разкъсвана между часови зони и празни хотелски стаи, изгубена между десетки нови дестинации в опит да намеря себе си.
Година, в която научих толкова много за света и хората в него. Годината, в която разбрах, че всеки един ден е подарък. Година, в която научих, че животът се случва точно сега. Най-добрите моменти предстоят и се намират точно там където стоиш в момента, така че сграбчи ги докато можеш, преди да е станало твърде късно. Година... Каква година само!
Знаете, че обичам да споделям цитати от нещата, които чета. Понякога докато чета нещо виждам между редовете моите мисли, написани от някой друг, изразени разбира се по един много по-красив и съвършен начин.
Моят житейски урок от тази година ще събера в един цитат на Джaк Корнфийлд.
"За да обичаме пълноценно и да живеем добре, се изисква да си дадем сметка в края на краищата, че нямаме никакво притежание или собственост - нито къщите ни, нито колите, нито тези, които обичаме, нито дори собственото ни тяло. Духовната радост и мъдростта не идват от притежанието, а от способността ни да се отворим, да обичаме по-пълноценно и да бъдем подвижни и свободни в живота.
Това не е урок, който търпи отлагане. Един голям учител обясняваше това така: „Бедата ти е, че си мислиш, че имаш време." Ние не знаем колко време имаме. Какво би било да живеем, като знаем, че това може да е последната ни година, последната ни седмица, последният ни ден? "
Ще бъде прекрасно ако по-често си припомняме, че няма да сме тук вечно, защото това би ни накарало да оценим истински най-важният дар на живота: времето, което ни е дадено на тази земя.
Говорейки за време не мога да отмина факта, че това бе най-бързо изминалата година в живота ми. Когато летиш времето придобива различно значение. Питайте всеки един от колегите ми. Всеки един от тях ще ви каже, че един месец минава като седмица, а седмицата понякога се слива в два-три безкрайно дълги дни. Когато летиш живееш в свое собствено измерение, в което времето също лети заедно с теб, при това със скоростта на светлината.
За изминалите 6 месеца с Emirates успях да посетя 10 нови държави, 17 нови градове, да повторя десетки дестинации, в които вече съм била, да се запозная със стотици хора от всички кътчета на земята. Дори за мен в момента написаното звучи впечатляващо :)
Успях да публикувам само 4 нови статии в блога, въпреки че ми се искаше да са много повече. Проблемът, както казах с динамиката на времето е, че когато не успея да напиша нещо веднага след като то се случи, спомените ми остават, но емоциите избледняват, което много пречи на думите, които иначе така лесно се нижат сами.
Както казва мама "не знам как го правиш, но когато пишеш, все едно си ме хванала за ръката и ме развеждаш из града" :) Смятам, че това до голяма степен се дължи на силният емоционален заряд, който носи всяко едно пътешествие, но когато тази емоция изчезне, писането става трудна задача. А тя лесно се губи, когато още преди да си си разопаковал куфара трябва да го опаковаш отново за следващото пътуване и нова вълна от приключения те залее още преди да си се отърсил от предишната :)
Южна Африка е очарователна страна. Обичам я заради хората, виното, вкусната храна, природата, животните. До сега имах шанса да посетя Дърбан, а последният месец бях в Йоханесбург цели 3 пъти. Само Кейп Таун липсва, за да допълни картинката, но както винаги знам, че най-добрoто тепърва предстои и обещавам, че стигна ли до там ще напиша отделна статия.
Трите ми посещения в Йоханесбург през декември бяха знак, че е време да обърна гръб на мързела и както си седях вкъщи пиейки южноафриканска бира, излежавайки се кротко на дивана реших, че е крайно време да започна да пиша.
Южна Африка най-вероятно е позната на всеки със следите 3 неща: големите сафарита, най-бързите атлети в света и Цар Лъв :D
Зад всичко това обаче се крие много повече. За мен Южна Африка е страна на контрастите. Черно и бяло. Като започнем от мястото, където съм отседнала, "Protea Hotel Fire & Ice", с непретенциозния си, но елегантен стил и черно-белите снимки на красивата Одри Хепбърн и стигнем до местното население, което представлява смесица от чернокожи и бели. Как е възможно всички тези толкова различни и пъстри хора да са родени на едно и също място? Страна, в която съществуват 11 официални езика. Страна на бедност и изобилие. Южна Африка е магия.
Първото ми пътуване до Йоханесбург е на 14 декември. Опитвам да се свържа с някои от местните хора чрез Couchsurfing, но безуспешно. Докато се настаним в хотела навън вече е тъмно и не ми се иска да се мотая сама.
Йоханесбург според думите на повечето хора не е едно от най-безопасните места. Докато се движите с автомобил препоръчително е да сте със затворени прозорци, защото навсякъде по светофарите се мотаят съмнителни "продавачи", които се опитват да осъществят контакт с вас. Със същия успех, с който може да си купите вестник на улицата може да си вземете и марихуана.
Не ми се иска обаче да остана за вечеря и с другите. Имам късмет, че района, в който сме отседнали е безопасен и все пак излизам да се разтъпча из Melrose Arch.
Времето навън е прекрасно. Тук е лято, през деня е горещо, но вечер е тъкмо като за разходка. Минавам покрай прословутия ресторант "The Meat Company", който е спасението за прегладнели crew-та, който всеки път унижощават огромни порции с пържоли ;)
Откривам небезизвестните в Южна Африка и Австралия "Woolworths", но супермаркетът е затворен отдавна. В 17:00 тук не можете да намерите отворен магазин. Предполагам, че причината е високото ниво на престъпност. Трябва да сте благодарни, че поне баровете и ресторантите работят.
Докато вървя обратно към хотела един южноафриканец настойчиво ме пита дали не искам да си купя трева от него :D Не знам на какво се дължи фактът, че където и да отида ме смятат за "лошото момиче". Причината вероятно се крие или в това, че идвам от Източна Европа, където всички много добре знаем, че официално забраненото всъщност е неофициално разрешено или пък кецовете и старите ми дънки създават погрешно впечатление :D
Както и да е, отивам обратно в хотела и сядам на бара с надеждата да опитам някоя от местните южноафрикански бири. Барманът ми предлага бутилка "Castle" и трябва да ви кажа, че е повече от добра. Поръчвам си още няколко ;) Мислех си, че Южна Африка е известна с добрите вина, но опитайте бирата тук и няма да съжалявате:)
На следващия ден нямам много време, но отскачам до Woolworths, за да си купя вино. Ако питате някой кои са двете най-известни неща тук, всеки ще ви каже, че това е виното и различните видове месни деликатеси. Тук е момента да спомена, че в Йоханесбург, а също и в Дърбан всичко е безумно евтино. Това е може би и причината да имаме едни от най-мизерните джобни от всички дестинации на Emirates - 350 южноафрикански ранда (ZAR), което е около 24 евро :D Подигравка. Така, че носете си кредитната карта мили ми колеги, защото това няма да ви стигне да си платите бутилката вино и вкусната пържола. Толкова за първото ми опознавателно посещение.
Прибирам се в Дубай и още на следващия ден познайте за къде летя отново - Йоханесбург :D Изглежда, че 1/3 от летателните ми часове за декември ще дойдат именно от тук.
Леко съм притеснена, че и вторият ми опит да се свържа с местни каучсърфъри е безуспешен. С наближаването на празниците все повече хора пътуват и е трудно да намерите някой, който ще има време и желание да се срещнете.
Знаейки нищожните шансове да се срещна с някой местен, разпитвам по време на полета какви са плановете на колегите ми.
"Моля ви само не ми казвайте организирана вечеря в The Meat Company" мисля си аз...
Разбира се и това го има в традиционния списък с предложения, но две от момичетата изявяват желание да отидат в "Lion Park", който представлява нещо като мини резерват с лъвове, жирафи, зебри и други представители на животинския свят. Изправена пред перспективата да обикалям сама, решавам че може би няма да е лошо да се присъединя към тях.
Още с пристигането в хотела, момчето което организира това мини-сафари ни казва какъв е плана за следващата сутрин. Всъщност оказва се, че въпросният Ноел е бивш служител на Emirates. Сега разбирам как така е толкова добре запознат с времето на пристигане на различните полети.
Уговаряме се той да ни вземе на следващия ден в 8.30 сутринта. Зебри, жирафи, симаптичните сурикати, антилопи (тук ги наричат blesbuck), грациозните импала и разбира се царете на южноафриканската савана - лъвовете. Минаваме с колата на Ноел покрай няколко различни части на парка, където те мързеливо се излежават под жаркото слънце.
Красиви и едновременно страшни за мен лъвовете са най-красивите хищници на земята. За първи път имам шанса да ги видя толкова отблизо.
Не мога да твърдя със сигурност, че животните в Lion Park са частично упоени, но определено ми изглеждат прекалено мудни и заспали. Не съжалявам, че прекарвам деня си тук, но за мен това място дори не се доближава до представта, която имам за истинско сафари. Прилича по скоро на зоологическа градина, но с разликата, че имате по-близък контакт с животните. Не съм сигурна обаче с цената на какво е постигнато това.
Продължаваме към най-забавното животно в парка - жирафът, който е една от главните атракции тук. Трябва да призная беше забавно да позирам заедно с него :)
Завършваме обиколката си с отделението за малките лъвета и отново ми прави впечатление, че и те едвам едвам едвам си държат очите отворени.
Тръгваме си следобяда и на връщане минаваме през магазин за алкохол, където си взимам стек от любимата ми "Castle" :)
Твърдо съм убедена, че Йоханесбург може да предложи на своите посетители много повече от това, което съм видяла до тук и определено не искам да се съглася с мнението на повечето crew-та, че тук така или иначе "няма много какво да се види".
Третото ми посещение в Йоханесбург напълно опровергава общото мнение.
25 декември. Познайте кой ще лети за Южна Африка на Коледа.
Почти съм убедена, че никой няма да отговори на съобщенията ми точно по това време на годината, но изненадващо за мен получавам отговор от Боби - симпатяга, който е родом от Йоханесбург. Нещо повече, той ми казва, че има приятели българи и ще ме запознае с тях. Черешката на тортата обаче е, че ми предлага да отидем на кратък преход сред природата. Най-после, нещо истинско предстои да се случи :)
Кацам в Йоханесбург на 26 декември в 5:15 сутринта. Докато стигнем до хотела и се настаним вече е станало към 7:00 часа. Опитвам се да се свестя след 8 часовия полет с един горещ душ, дремвам точно за 30 мин и получавам съобщение от Боби, който вече е тук и ме чака долу заедно със Силвана.
Честно, толкова съм изморена, че не знам къде се намирам, но така ми се излиза, че отлагам спането за неопределено време. Запознавам се със Силвана, която е ентусиазирана и лъчезарна през целия ден. Докато пътуваме в колата си говорим кой къде е бил, какво е видял, разказвам малко за моята работа, а Силвана за своите начинания. Тя обича да пътува, обича природата и обича маратоните :) Впечатлена съм от авантюристичния и дух.
След кратко лутане стигаме до малка къщичка насред нищото и там ни посреща възрастен мъж, който е собственик на тези земи. Плащаме входна такса (мисля, че не е голяма, но не мога да ви кажа с точност, защото Силвана плаща и за мен, а аз съм толкова заспала, че реакциите ми са като на упоен охлюв).
В последствие разбирам, че местността се нарича "Frogs Hiking Trail", намира се близо до градчето Cullinan, северно от Преториа.
Мястото е идеално за еднодневен преход. А това, което най-много ми харесва е, че изглежда диво. Като изключим тук-таме окосената трева няма да забележите никаква друга човешка намеса. Забравям за умората си и с радост си проправям път между храсти, дървета и камъни. Усещам всяка неравност под краката си и парещите лъчи на слънцето върху раменете си, но се чувствам повече от щастлива, защото се намирам на място, на което искам да бъда - сред природата. Това е нещото, което най-много ми липсва откакто напусах дома си. Може да чуете какво ли не за България, но повярвайте ми, няма толкова живописна и красива природа като нашата.
Ето и малко снимки от прехода:
Ето ги и хората, благодарение на които успях да видя всичко това:
Продължаваме да вървим, докато стигаме до малка тераса, от която се открива невероятно красива гледка към водопада.
Маршрутът не е труден за преминаване, въпреки че на доста места са поставени знаци "Use at own risk". Всъщност най-голямото предизвикателство за мен е да се справя с жегата и ужасно силното слънце. Би трябвало да съм свикнала с горещините имайки предвид мястото, на което живея в момента, но трябва да ви кажа, че няма такова слънце като това в Южна Африка. Усещам, че кожата ми гори :) Още докато вървим вече ми е ясно, че ще си тръгна от тук със слънчево изгаряне, ама изобщо не ми пука :D
Продължаваме да вървим към водопада и аз се наслаждавам на красивите скални образувания, чистото небе и зеленината навскъде около мен.
Най-накрая стигаме до водопада, правим кратка почивка там и потегляме наобратно.
Докато се доберем до колата вече усещам как единственото нещо, което искам е халба бира и нещо за хапване ;) Боби и Силвана явно ми четат мислите, защото решаваме да спрем в Cullinan за обяд.
От тях разбирам, че градчето е известно с добива на диаманти и дори името на града идва от президента на минната компания Sir Thomas Cullinan. Интересно ми е да прочета, че всъщност през 1905г. именно тук е открит най-големият диамант в света от същата тази компания.
Уникалната находка е тежала цели 3106 карата. Диамантът попада в английската кралска фамилия още през 1909 г. като подарък от Cullinan за Едуард VII. Той бил разделен на два големи камъка, които били шлифовани и полирани. Именно те са най-големите безцветни шлифовани диаманти без дефекти в света. По-големият, наречен "Голямата звезда на Африка", е монтиран на британския скиптър, а другият - "Втората звезда на Африка" - на императорската корона, които са изложени в лондонската крепост Тауър.
Сядаме навън, в една малка симпатична кръчма с емблематичното име "The Cockpit Brewhouse" ;) Поръчваме си няколко вида бира, който "обикалят" масата и страшно вкусен "fish and chips". В допълнение към добрата бира имаме и музика на живо :)
След обяда честно да ви кажа нямам много спомени. Заспивам мигновенно в колата :D Понеже по-рано споменавам на Боби и Силвана, че ми се иска да купя вино и някакъв ликьор те се опитват да намерят отворен магазин, което не е толкова лесно особено покрай празниците.
Стигаме до мястото, където живее Силвана, вземам си довиждане с нея и Боби ме отвежда до друг магазин, който за мое щастие е отворен. Купувам си бутилка вино естествено и бутилка "Amarula" - южноафрикански ликьор, който се произвежда от плодовете на дървото марула (известно и като слонско дърво).
Толкова съм щастлива, че най-после ще имам шанса да опитам традиционната им напитка, но щастието ми не трае дълго. На другия ден с прибирането в Дубай, още докато аз и колегите ми се качваме в автобуса, който ни взима от летището, капитанът забелязва стичащата се течност от багажника и развеселен отбелязва: "Ооо, изглежда някой е имал лош късмет с Амарулата, която е купил от Йоханесбург".
Мили ми приятели, сърцето ми се къса :D Оставете 2-та часа, който прекарвам в чистене на куфара (слава богу дрехите ми не са пострадали, тъй като са опаковани отделно), но това за мен си е истински удар. Поне целият ми апартамент ухае приказно, утешавам се аз :D
И така прибирам се в Дубай със слънчево изгаряне и счупена бутилка ликьор в куфара си, но мога да ви кажа, че си изкарах страхотно в Африка. Обичам тази страна и нямам търпение да видя още от нея.
И ако някой ви каже, че Йоханесбург е скучно място, кажете му, че нищо не е видял от него :)
"Frogs Hiking Trail" 26.12.2014 :)
2014 бе година на промяната. Животът ми се промени. Аз се промених. Година на сбъднати мечти и година изпълнена с огромни трудности. Година, в която прелетях хиляди километри, събрах милиони спомени, смях се от радост, плаках от мъка, разкъсвана между часови зони и празни хотелски стаи, изгубена между десетки нови дестинации в опит да намеря себе си.
Година, в която научих толкова много за света и хората в него. Годината, в която разбрах, че всеки един ден е подарък. Година, в която научих, че животът се случва точно сега. Най-добрите моменти предстоят и се намират точно там където стоиш в момента, така че сграбчи ги докато можеш, преди да е станало твърде късно. Година... Каква година само!
Знаете, че обичам да споделям цитати от нещата, които чета. Понякога докато чета нещо виждам между редовете моите мисли, написани от някой друг, изразени разбира се по един много по-красив и съвършен начин.
Моят житейски урок от тази година ще събера в един цитат на Джaк Корнфийлд.
"За да обичаме пълноценно и да живеем добре, се изисква да си дадем сметка в края на краищата, че нямаме никакво притежание или собственост - нито къщите ни, нито колите, нито тези, които обичаме, нито дори собственото ни тяло. Духовната радост и мъдростта не идват от притежанието, а от способността ни да се отворим, да обичаме по-пълноценно и да бъдем подвижни и свободни в живота.
Това не е урок, който търпи отлагане. Един голям учител обясняваше това така: „Бедата ти е, че си мислиш, че имаш време." Ние не знаем колко време имаме. Какво би било да живеем, като знаем, че това може да е последната ни година, последната ни седмица, последният ни ден? "
Ще бъде прекрасно ако по-често си припомняме, че няма да сме тук вечно, защото това би ни накарало да оценим истински най-важният дар на живота: времето, което ни е дадено на тази земя.
Говорейки за време не мога да отмина факта, че това бе най-бързо изминалата година в живота ми. Когато летиш времето придобива различно значение. Питайте всеки един от колегите ми. Всеки един от тях ще ви каже, че един месец минава като седмица, а седмицата понякога се слива в два-три безкрайно дълги дни. Когато летиш живееш в свое собствено измерение, в което времето също лети заедно с теб, при това със скоростта на светлината.
За изминалите 6 месеца с Emirates успях да посетя 10 нови държави, 17 нови градове, да повторя десетки дестинации, в които вече съм била, да се запозная със стотици хора от всички кътчета на земята. Дори за мен в момента написаното звучи впечатляващо :)
Успях да публикувам само 4 нови статии в блога, въпреки че ми се искаше да са много повече. Проблемът, както казах с динамиката на времето е, че когато не успея да напиша нещо веднага след като то се случи, спомените ми остават, но емоциите избледняват, което много пречи на думите, които иначе така лесно се нижат сами.
Както казва мама "не знам как го правиш, но когато пишеш, все едно си ме хванала за ръката и ме развеждаш из града" :) Смятам, че това до голяма степен се дължи на силният емоционален заряд, който носи всяко едно пътешествие, но когато тази емоция изчезне, писането става трудна задача. А тя лесно се губи, когато още преди да си си разопаковал куфара трябва да го опаковаш отново за следващото пътуване и нова вълна от приключения те залее още преди да си се отърсил от предишната :)
***
Южна Африка е очарователна страна. Обичам я заради хората, виното, вкусната храна, природата, животните. До сега имах шанса да посетя Дърбан, а последният месец бях в Йоханесбург цели 3 пъти. Само Кейп Таун липсва, за да допълни картинката, но както винаги знам, че най-добрoто тепърва предстои и обещавам, че стигна ли до там ще напиша отделна статия.
Трите ми посещения в Йоханесбург през декември бяха знак, че е време да обърна гръб на мързела и както си седях вкъщи пиейки южноафриканска бира, излежавайки се кротко на дивана реших, че е крайно време да започна да пиша.
Южна Африка най-вероятно е позната на всеки със следите 3 неща: големите сафарита, най-бързите атлети в света и Цар Лъв :D
Зад всичко това обаче се крие много повече. За мен Южна Африка е страна на контрастите. Черно и бяло. Като започнем от мястото, където съм отседнала, "Protea Hotel Fire & Ice", с непретенциозния си, но елегантен стил и черно-белите снимки на красивата Одри Хепбърн и стигнем до местното население, което представлява смесица от чернокожи и бели. Как е възможно всички тези толкова различни и пъстри хора да са родени на едно и също място? Страна, в която съществуват 11 официални езика. Страна на бедност и изобилие. Южна Африка е магия.
"Protea Hotel Fire&Ice"
Първото ми пътуване до Йоханесбург е на 14 декември. Опитвам да се свържа с някои от местните хора чрез Couchsurfing, но безуспешно. Докато се настаним в хотела навън вече е тъмно и не ми се иска да се мотая сама.
Йоханесбург според думите на повечето хора не е едно от най-безопасните места. Докато се движите с автомобил препоръчително е да сте със затворени прозорци, защото навсякъде по светофарите се мотаят съмнителни "продавачи", които се опитват да осъществят контакт с вас. Със същия успех, с който може да си купите вестник на улицата може да си вземете и марихуана.
Не ми се иска обаче да остана за вечеря и с другите. Имам късмет, че района, в който сме отседнали е безопасен и все пак излизам да се разтъпча из Melrose Arch.
Времето навън е прекрасно. Тук е лято, през деня е горещо, но вечер е тъкмо като за разходка. Минавам покрай прословутия ресторант "The Meat Company", който е спасението за прегладнели crew-та, който всеки път унижощават огромни порции с пържоли ;)
Откривам небезизвестните в Южна Африка и Австралия "Woolworths", но супермаркетът е затворен отдавна. В 17:00 тук не можете да намерите отворен магазин. Предполагам, че причината е високото ниво на престъпност. Трябва да сте благодарни, че поне баровете и ресторантите работят.
Докато вървя обратно към хотела един южноафриканец настойчиво ме пита дали не искам да си купя трева от него :D Не знам на какво се дължи фактът, че където и да отида ме смятат за "лошото момиче". Причината вероятно се крие или в това, че идвам от Източна Европа, където всички много добре знаем, че официално забраненото всъщност е неофициално разрешено или пък кецовете и старите ми дънки създават погрешно впечатление :D
Както и да е, отивам обратно в хотела и сядам на бара с надеждата да опитам някоя от местните южноафрикански бири. Барманът ми предлага бутилка "Castle" и трябва да ви кажа, че е повече от добра. Поръчвам си още няколко ;) Мислех си, че Южна Африка е известна с добрите вина, но опитайте бирата тук и няма да съжалявате:)
"Южна Африка е известна с добрите вина,
но опитайте бирата тук и няма да съжаляватe"
На следващия ден нямам много време, но отскачам до Woolworths, за да си купя вино. Ако питате някой кои са двете най-известни неща тук, всеки ще ви каже, че това е виното и различните видове месни деликатеси. Тук е момента да спомена, че в Йоханесбург, а също и в Дърбан всичко е безумно евтино. Това е може би и причината да имаме едни от най-мизерните джобни от всички дестинации на Emirates - 350 южноафрикански ранда (ZAR), което е около 24 евро :D Подигравка. Така, че носете си кредитната карта мили ми колеги, защото това няма да ви стигне да си платите бутилката вино и вкусната пържола. Толкова за първото ми опознавателно посещение.
Прибирам се в Дубай и още на следващия ден познайте за къде летя отново - Йоханесбург :D Изглежда, че 1/3 от летателните ми часове за декември ще дойдат именно от тук.
Леко съм притеснена, че и вторият ми опит да се свържа с местни каучсърфъри е безуспешен. С наближаването на празниците все повече хора пътуват и е трудно да намерите някой, който ще има време и желание да се срещнете.
Знаейки нищожните шансове да се срещна с някой местен, разпитвам по време на полета какви са плановете на колегите ми.
"Моля ви само не ми казвайте организирана вечеря в The Meat Company" мисля си аз...
Разбира се и това го има в традиционния списък с предложения, но две от момичетата изявяват желание да отидат в "Lion Park", който представлява нещо като мини резерват с лъвове, жирафи, зебри и други представители на животинския свят. Изправена пред перспективата да обикалям сама, решавам че може би няма да е лошо да се присъединя към тях.
Още с пристигането в хотела, момчето което организира това мини-сафари ни казва какъв е плана за следващата сутрин. Всъщност оказва се, че въпросният Ноел е бивш служител на Emirates. Сега разбирам как така е толкова добре запознат с времето на пристигане на различните полети.
Уговаряме се той да ни вземе на следващия ден в 8.30 сутринта. Зебри, жирафи, симаптичните сурикати, антилопи (тук ги наричат blesbuck), грациозните импала и разбира се царете на южноафриканската савана - лъвовете. Минаваме с колата на Ноел покрай няколко различни части на парка, където те мързеливо се излежават под жаркото слънце.
Красиви и едновременно страшни за мен лъвовете са най-красивите хищници на земята. За първи път имам шанса да ги видя толкова отблизо.
Продължаваме към най-забавното животно в парка - жирафът, който е една от главните атракции тук. Трябва да призная беше забавно да позирам заедно с него :)
Завършваме обиколката си с отделението за малките лъвета и отново ми прави впечатление, че и те едвам едвам едвам си държат очите отворени.
Тръгваме си следобяда и на връщане минаваме през магазин за алкохол, където си взимам стек от любимата ми "Castle" :)
Твърдо съм убедена, че Йоханесбург може да предложи на своите посетители много повече от това, което съм видяла до тук и определено не искам да се съглася с мнението на повечето crew-та, че тук така или иначе "няма много какво да се види".
Третото ми посещение в Йоханесбург напълно опровергава общото мнение.
25 декември. Познайте кой ще лети за Южна Африка на Коледа.
Почти съм убедена, че никой няма да отговори на съобщенията ми точно по това време на годината, но изненадващо за мен получавам отговор от Боби - симпатяга, който е родом от Йоханесбург. Нещо повече, той ми казва, че има приятели българи и ще ме запознае с тях. Черешката на тортата обаче е, че ми предлага да отидем на кратък преход сред природата. Най-после, нещо истинско предстои да се случи :)
Кацам в Йоханесбург на 26 декември в 5:15 сутринта. Докато стигнем до хотела и се настаним вече е станало към 7:00 часа. Опитвам се да се свестя след 8 часовия полет с един горещ душ, дремвам точно за 30 мин и получавам съобщение от Боби, който вече е тук и ме чака долу заедно със Силвана.
Честно, толкова съм изморена, че не знам къде се намирам, но така ми се излиза, че отлагам спането за неопределено време. Запознавам се със Силвана, която е ентусиазирана и лъчезарна през целия ден. Докато пътуваме в колата си говорим кой къде е бил, какво е видял, разказвам малко за моята работа, а Силвана за своите начинания. Тя обича да пътува, обича природата и обича маратоните :) Впечатлена съм от авантюристичния и дух.
След кратко лутане стигаме до малка къщичка насред нищото и там ни посреща възрастен мъж, който е собственик на тези земи. Плащаме входна такса (мисля, че не е голяма, но не мога да ви кажа с точност, защото Силвана плаща и за мен, а аз съм толкова заспала, че реакциите ми са като на упоен охлюв).
В последствие разбирам, че местността се нарича "Frogs Hiking Trail", намира се близо до градчето Cullinan, северно от Преториа.
Мястото е идеално за еднодневен преход. А това, което най-много ми харесва е, че изглежда диво. Като изключим тук-таме окосената трева няма да забележите никаква друга човешка намеса. Забравям за умората си и с радост си проправям път между храсти, дървета и камъни. Усещам всяка неравност под краката си и парещите лъчи на слънцето върху раменете си, но се чувствам повече от щастлива, защото се намирам на място, на което искам да бъда - сред природата. Това е нещото, което най-много ми липсва откакто напусах дома си. Може да чуете какво ли не за България, но повярвайте ми, няма толкова живописна и красива природа като нашата.
Ето и малко снимки от прехода:
Продължаваме да вървим, докато стигаме до малка тераса, от която се открива невероятно красива гледка към водопада.
Маршрутът не е труден за преминаване, въпреки че на доста места са поставени знаци "Use at own risk". Всъщност най-голямото предизвикателство за мен е да се справя с жегата и ужасно силното слънце. Би трябвало да съм свикнала с горещините имайки предвид мястото, на което живея в момента, но трябва да ви кажа, че няма такова слънце като това в Южна Африка. Усещам, че кожата ми гори :) Още докато вървим вече ми е ясно, че ще си тръгна от тук със слънчево изгаряне, ама изобщо не ми пука :D
Продължаваме да вървим към водопада и аз се наслаждавам на красивите скални образувания, чистото небе и зеленината навскъде около мен.
Най-накрая стигаме до водопада, правим кратка почивка там и потегляме наобратно.
Докато се доберем до колата вече усещам как единственото нещо, което искам е халба бира и нещо за хапване ;) Боби и Силвана явно ми четат мислите, защото решаваме да спрем в Cullinan за обяд.
От тях разбирам, че градчето е известно с добива на диаманти и дори името на града идва от президента на минната компания Sir Thomas Cullinan. Интересно ми е да прочета, че всъщност през 1905г. именно тук е открит най-големият диамант в света от същата тази компания.
Уникалната находка е тежала цели 3106 карата. Диамантът попада в английската кралска фамилия още през 1909 г. като подарък от Cullinan за Едуард VII. Той бил разделен на два големи камъка, които били шлифовани и полирани. Именно те са най-големите безцветни шлифовани диаманти без дефекти в света. По-големият, наречен "Голямата звезда на Африка", е монтиран на британския скиптър, а другият - "Втората звезда на Африка" - на императорската корона, които са изложени в лондонската крепост Тауър.
Сядаме навън, в една малка симпатична кръчма с емблематичното име "The Cockpit Brewhouse" ;) Поръчваме си няколко вида бира, който "обикалят" масата и страшно вкусен "fish and chips". В допълнение към добрата бира имаме и музика на живо :)
"The Cockpit Brewhouse"
След обяда честно да ви кажа нямам много спомени. Заспивам мигновенно в колата :D Понеже по-рано споменавам на Боби и Силвана, че ми се иска да купя вино и някакъв ликьор те се опитват да намерят отворен магазин, което не е толкова лесно особено покрай празниците.
Стигаме до мястото, където живее Силвана, вземам си довиждане с нея и Боби ме отвежда до друг магазин, който за мое щастие е отворен. Купувам си бутилка вино естествено и бутилка "Amarula" - южноафрикански ликьор, който се произвежда от плодовете на дървото марула (известно и като слонско дърво).
Толкова съм щастлива, че най-после ще имам шанса да опитам традиционната им напитка, но щастието ми не трае дълго. На другия ден с прибирането в Дубай, още докато аз и колегите ми се качваме в автобуса, който ни взима от летището, капитанът забелязва стичащата се течност от багажника и развеселен отбелязва: "Ооо, изглежда някой е имал лош късмет с Амарулата, която е купил от Йоханесбург".
Мили ми приятели, сърцето ми се къса :D Оставете 2-та часа, който прекарвам в чистене на куфара (слава богу дрехите ми не са пострадали, тъй като са опаковани отделно), но това за мен си е истински удар. Поне целият ми апартамент ухае приказно, утешавам се аз :D
И така прибирам се в Дубай със слънчево изгаряне и счупена бутилка ликьор в куфара си, но мога да ви кажа, че си изкарах страхотно в Африка. Обичам тази страна и нямам търпение да видя още от нея.
И ако някой ви каже, че Йоханесбург е скучно място, кажете му, че нищо не е видял от него :)
"Frogs Hiking Trail" 26.12.2014 :)
Comments
Post a Comment