Продължавам да пиша за местата, които посещавам. Манчестър ще сложи началото на една серия (надявам се да бъде дълга и да продължа да бъда постоянна с обновяването на блога) от статии за пътуванията ми с Emirates.
Първото ми пътуване до Обединеното кралство бе изпълнено с положителни емоции и преживявания. Преди да разкажа малко за Манчестър ще направя няколко уточнения, които смятам ще важат и за всичко, което ще напиша след това.
По време т.нар. layovers или пътуване с престой в дадена дестинация имам на разположение 24 часа, за да видя каквото мога от съответния град. Това е легалният минимум почивка, която ни се полага.
Както сами можете да се досетите 24 часа е крайно недостатъчно време за правене на планове, обиколки, правене на снимки, писане на статии.
Трябва да отчета още няколко фактора, които допълнително усложняват нещата.
Часовата разлика играе важна роля. Минус/плюс 2-3 часа са от значение, защото нямам време да се аклиматизирам в рамките на 24 часовия си престой.
Времето на пристигане на дадено място е следващ важен фактор. Ще обясня защо. Например ако пристигна в 16:00 следобяд това означава че имам остатъка от деня на разположение и то ако се боря със себе си и не спя. Това е трудна задача, тъй като полетите ми са със средна продължителност от 6 часа, след което обикновено не знам на кой свят се намирам.
Другия ден е общо взето загубена кауза, защото следобяда към 15:00 вече трябва да съм на летището, а напускането на хотела е 2 часа преди полета.
От всичко това излиза, че престоят от 24 часа се стопява до 6-7 часа, които реално мога да си позволя да посветя на съответното място.
Ако пристигам вечерта нещата изглеждат доста по-добре, защото директно лягам да спя, а следващия ден почти целият си е мой (полетът на обратно е късно вечерта). Това е най-благоприятният вариант за мен.
Както за повечето ми колеги, така и за мен първите ми няколко полета и дестинации бяха толкова вълнуващи, колкото трябва да е бил моментът, в който се научих да карам колело.
Постепенно започнах да откривам магията в това да летиш, да научавам малките тайни на авиацията и да се уча да се радвам на безценните кратки моменти, които се случват веднъж в живота.
Първите ми дестинации бяха Глазгоу, Венеция и Мадрид. Реших обаче, че първата си статия ще напиша за Манчестър, тъй като това бяха най-добре прекараните ми 24 часа извън Дубай досега. Това идва да покаже, че единствено хората, с които общувате имат значение. Така едно на пръв поглед обикновено градче може да се окаже по-приятно от екзотична държава, хубав плаж или луксозен хотел.
Така ми се иска да споделя малко от впечатленията си за Мадрид, но за сега няма да го правя. Престоят ми там не бе лош, но колегите, с които реших да прекарам деня не бяха точно типа хора, с които бих прекарала уикенда си. Не искам да кажа, че бяха лоши, но за мен някои нации си остават трудни за разбиране и не намирам никакви допирни точки с тях. Не намирам нищо по-лошо от изкуствените хора или тези, които не оценяват малките неща в живота, а моето мнение за съжаление е, че много от колегите ми са такива.
Случвало ли ви се е понякога да се чувствате на точното място, но с неподходящите хора? Това бе моето усещане за Мадрид. Но копнея да се върна пак там, защото следващия път съм си обещала да разкрия истинското му лице, дори ако трябва да обикалям града сама. Което между другото не е никак лоша стратегия, защото от личен опит съм се убедила, че така се завързват страхотни познанства. Пътуването сам те прави много по-социален и отворен към непознатите хора, отколкото си мислиш.
И все пак две думи за Мадрид... Всъщност една дума стига, за да опиша този град. Красив. Всичко в този град е красиво: хората по улиците, малките магазинчета пълни с вино и хамон, симпатичните таверни и барове, изпълнени с млади хора. Закритите пазари като Mercado de San Miguel са истинския кулинарен център на Европа. Шоколадови изкушения, сангрия, хайвер, десетки видове тапас, вина... И отново, всичко, всичко изглежда толкова красиво!
Има места по света, които от пръв поглед обиквате. Понякога, когато пътувам се опитвам да си се представя на мястото на хората в метрото, които отиват на работа, тези, които си пият кафето в местната закусвалня или пък седят по парковете. Питам се какво щеше да бъде ако аз живеех тук. И рядко, но понякога се случва да се почувствам абсолютно на мястото си в някой град. Успея ли да си представя, че бих живяла за известно време тук, то значи този град ще заеме важно място в съзнанието ми. Точно такъв бе случаят с Мадрид. Обещах си, че ще се върна отново тук (със или без Emirates), за да му отдам заслуженото.
Забравих, че статията ми всъщност е за Манчестър.
Пристигаме в Manchester Airport Mariott Hotel на 26 август около 20:00 часа. Точна така, това значи, че на следващия ден ще имам достатъчно време да разглеждам и след това ще имам нощен полет обратно към Дубай. Часовата разлика е -3 часа.
Преди да замина съвсем случайно разбирам че мои близки приятели (Камелия и съпругът и Стоян) се местят да живеят в Манчестър и пристигат по същото време като мен. Това е чудесен повод да се видим и да прекараме следващия ден заедно.
Вечерям на бързо в лобито на хотела - супер вкусен (или може би аз съм прекалено гладна) сандвич Wiltshire ham & Gruyère cheese, придружен с още по-чудесна халба Guinness за £ 2 , която в Дубай би струвала £6 :D E, трябва все пак да вметна, че като служители на Emirates ползваме 50% намаление в хотела. Но дори и без него, алкохолът тук пак е по евтин от Дубай. Всъщност не знам дали има място по света, където спиртните напитки да са по-скъпи от Дубай. Голям минус за този град, не мога да отрека ;)
Получавам карта на града от рецепцията. Научавам, че от хотела, който е в непосредствена близост до летището има безплатен транспорт до станция, от която мога да хвана влакче за центъра. Това ми е повече от достатъчно. Едва не заспивам докато довършвам бирата си и нямам търпение да потъна в огромното легло.
7 часа сутринта на следващия ден. Ставам, отивам на закуска. Изяждам безбожно огромно количество храна докато се подготвям мисловно за следващите 24 часа, в които ще трябва някак си да остана будна. Самата мисъл ме кара отново да искам да се върна в леглото, но вместо това продължавам упорито да се тъпча с мъфини и да се наливам с кафе.
В 9 часа си хващам такси до Manchester Airport Train Station. Въпреки моите притеснения за ужасната ми неориентираност, способността ми да се губя през половин час и неспособността ми да преминавам през всичките различни прегради, които смятам умишлено се поставят, за да спират достъпа ми до публичния транспорт, дори и при наличието на билет, Манчестър е подреден град. Естествено всеки те разбира като му говориш на английски и понякога изпадам в обратната ситуация, в която аз трябва да навързвам отделно дочути думи в изречения. Нали го знаете този гадничък британски акцент... Bloody hell!
От Manchester Airport Train Station хващам влака на Northernrail от платформа 1a. Билет за едно пътуване - £4.80. След по-малко от половин час съм на Piccadilly Station, където съм си уговорила среща с моите приятели.
Piccadilly Station e възлово място за града. Това е началната точка, от която можете да стигнете навсякъде. В средата има огромно информационно бюро и екрани, които показват различните видове транспорт, посоките, номера на платформата, от която тръгват/пристигат влаковете.
Аз и моите приятели решаваме да започнем обиколката си като разгледаме центъра на града. Трябва да кажа, че за пореден път извадих дяволски късмет с времето в UK. Слънце, синьо небе и никакъв намек за дъждове. Така става всеки път когато нося чадър с мен ;)
Намираме се в Piccadilly Gardens. Mинаваме покрай Колелото на Манчестър (The Wheel of Manchester), което има своята история. Преди да се озове тук, то е било разположено в единия край на Champs-Élysées, Париж. Може би в някое от следващите ми посещения ще направя едно кръгче с него. Цената на билет за възрастни е £9.00.
Ками ми обръща внимание, че на много места в Манчестър можете да забележите логото на града. Седем пчели били включени в герба на Манчестър от 1842г. и до ден днешен печелата-работник можете да видите навсякъде, от огромни индустриални сгради, до плочките на улицата или пък кошчета за боклук.
Market Street e най-популярната търговска улица в града. Харесва ми спокойствието, което излъчва града. Хората не изглеждат забързани, стресирани. Не е като в големите мегаполиси.
Тук се намират множество магазини. Ще спомена само по-известния Primark, който мисля, че е една от любите вериги на crew-тата. В която и британска дестинация да отиваме, винаги ще чуя, че някой отива да пазарува там. По време на престоя си в Glasgow имах възможност да си купя един куп неща за около £20 от там. Дрехите са безумно евтини, изборът е огромен.
Друга верига, която според мен е доста популярна и в България е Sportsdirect ;) Надникнахме набързо за 5 мин какво предлагат. Мисля че нещата, които продават на сайта си са с доста по-добри цени.
Както и да е, не сме дошли тук, за да пазаруваме...
Стигаме до друго ключово място в града - Old Wellington Inn. Тази особено красива къща представлява конструкция тип Фахверк, (в английския език ги наричат half-timbered buildings) е изградена с помощта на дървен скелет опасващ постройката. Така една обикновена на пръв поглед сграда се превръща в красива картина поставена в дървена рамка.
Построена през далечната 1552г., къщата е била част от магазин за платове и е била собственост на фамилията Байром. Това е родната къща на поетът Джон Байром. Някъде в края на XVIII в. мястото става популярно като пъб.
Ето ги и главните "виновници" за тези толкова добре оползотворени 24 часа:
Историческата сграда е преживяла две сериозни изпитания – първото в началото на 70-те, при строителството на големия търговски център "Арндейл", когато е била почти съборена, и втори път през юни 1996 г., когато в близост до нея избухва бомбата на ИРА. Общинските власти решават да преместят (буквално парче по парче) постройката на 300 м, на по-живописно място, точно срещу Катедралата на Манчестър (Manchester Cathedral )
Районът е изпълнен с малки кафенета, пъбове, жилищни сгради, зеленина. Все повече започвам да харесвам спокойствието, което цари тук.
Продължаваме разходката си и стигаме до търговският център "Arndale". Спираме се за кратка почивка вътре. Арндейл си изглежда като всеки един нормален мол. Разбира се няма ги мегаломанските размери на Дубай, но има предостатъчно магазини. Почитта към местния футболен тим Манчестър Юнайтед може да видите навсякъде.
Имах огромното желание да посетя и стадиона "Олд Трафорд", но за съжаление времето не стига за всичко. Не си мислете обаче, че не успях да го зърна поне отвън :P За това обаче, ще разкажа по-късно...
Продължаваме разходката си и стигаме до "Albert Square".
Тук се намира, мога смело да твърдя, една от най-красивите общински сгради, които съм виждала някога през живота си. Построена през 1877г., Manchester Town Hall е образец от времето Викторианската епоха, белязана от управлението на кралица Виктория.
На същия площад се намира и "The Albert Memorial". Мястото изглежда като едно парче земя пренесено от друга епоха останало да радва нас, "модерните" граждани днес.
Движим се покрай красиви червени тухлени къщички, зелени паркове и река Irwell, която е граница между централен Манчестър и Салфорд, и която се влива в Mersey.
В Salford Quays цари такова спокойствие, каквото рядко може да видите в съвременните градове. Харесва ми стила на червените тухлени къщички. Изглеждат толкова приветливи и уютни.
Харесва ми, че навсякъде преобладава ниското строителство. Няма ги високите сгради, които алчно заемат цялото внимание на погледа ти, а и реката създава допълнителна илюзия за пространство.
Има множество магазини, в които се предлагат канута и лодки. Изглежда, че риболовът тук е доста популярен. Навсякъде е пълно с патета, лебеди и всякакви други пернати създания. Някои от тях просто са спрели край речния бряг и седят вперили поглед пред себе си. Изглежда, че и на тях им харесва да живеят тук.
Движим се покрай реката по широка алея, обградена от дървета и пейки. Чак сега осъзнавам колко много ми е липсвало да виждам истинския зелен цвят, който липсва в Дубай.
От другата страна на реката можете да зърнете "Олд Трафорд", известен още като "Театъра на мечтите". Определено за мен все още си остава мечта да посетя мач на червените дяволи, но се надявам в бъдеще и това да стане:)
Стигаме до друг популярен търговски център в Манчестър - Lowry Outlet Center и решаваме да надникнем вътре. Вземаме си по едно кафе от Costa и сядаме навън, а аз се наслаждавам на последните си часове и хубавото време в английското градче.
В непосредствена близост се намира и The Lowry Аrt & Еntertainment - впечатляващ с дизайна си културен център, който събира под един покрив изкуство, различни изложби, концерти, опера, балет и др. събития.
Не можем да пропуснем да споменем, че в същия квартал се намират и офисите на BBC :)
Време е да потеглям обратно към хотела и след това обратно към Дубай. Повече от щастлива съм и благодарна за това, че прекарах деня с приятели, които успяха да ми покажат не само по-известните точки на града, но и Salford Quays.
Смятам, че и за в бъдеще, стига да имам възможност да избягам от обиколки на града с други crew-та бих го направила.
Запомнете, хората с които ще разгледате едно ново място са ключов фактор за всичко, което ще ви се случи. Всичките ви емоции, преживявания, спомени, забележителности, снимки, каквото и да се сетите няма да бъдат толкова свързани с дестинацията сама по себе си, колкото с хората, които ви заобикалят. За това е важно да ги изберете правилно.
Огромно благодаря на това момиче, което като мен се престраши да напусне състоянието си на комфорт, за да се впусне в едно ново приключение и в търсене на щастие :)
Comments
Post a Comment