Ето, че най-накрая дойде моментът, в който ще напиша статия за един нов за мен континент. Един континент, който притежава невероятно разнообразие от природни дадености, условия за туризъм и спокоен начин на живот. Мили ми читатели, добре дошли в Австралия :)
Както повечето от вас вече знаят, моите пътешествия с Emirates ми дават възможност да обикалям света по-интензивно от всякога. През изминалите вече 8 месеца летене имах възможност да посетя 3 града в Австралия: Брисбейн, Мелбърн и Пърт.
В тази статия ще ви разкажа малко за столицата на Западна Австралия, Пърт и необикновено харизматичното за мен градче Фримантъл, което и до днес служи като главно пристанище и основна забележителност в околностите на столицата.
Преди да започна със сладката част от моите преживявания ще ви дам малко исторически факти за основаването и развитието на този район от Австралия.
Първите обитатели на Австралия идват от север преди около 40 000-60 000 години . Преди пристигането на европейците , Западна Австралия е обитавана от австралийските аборигени , които са живели спокойно и в хармония по тези земи в продължение на десетки хиляди години.
През март 1827г. британският военоморски официер Джеймс Стирлинг от кралския флот пристига на река Суан и открива една земя, която притежава големи природни забележителности , за разлика от предишните нидерландски и френски мореплаватели , които описват New Holland ( име, дадено на Австралия от холандците ) като стерилна , забраняваща и негостоприемена .
Първата британска колония на западното крайбрежие на Австралия е основана през 1829 г. край река Суон и е наречена на нея - колония на река Суон (Swan River Colony).
Скоро след установяването на заселниците край устието на реката, Стърлинг открива, че почвата е песъчлива и е плодородна под очакваното. Затова той е принуден да раздели колонията на две селища - пристанище в устието на реката, дн. Фримантъл (Fremantle) и основно нагоре по нея.
През 1832 г. колонията е преименувана на Западна Австралия и Пърт става столица. Денят, в който заселниците виждат за първи път континента, 1 юни, се чества като празник на Западна Австралия всеки първи понеделник на юни.
През XX век територията между Пърт и Фримантъл е застроена и двата града се сливат в мегаполис.
Полетите до Австралия са меко казано изтощителни. Полетът ми до Пърт е в 3:00 сутринта, продължителност близо 11 часа. Пристигам там в 17:35 на 21 февруари. Часовата разлика с Дубай е + 4 часа.
Настаняват ни в хотел "Duxton", който се намира на St Georges Terrace. Мястото е изключително удобно и спокойно. St Georges Terrace е една от основните улици на града. В непосредствена близост до хотела ми се намират симпатичните бронзови статуи на няколко кенгура, City Concert Hall (една от главните сцени за изява на симфоничния оркестър на Пърт, както и за много други официални събития) и красивият парк Supreme Court Gardens.
Зад хотела се намира р. Суон и безкрайни зелени паркове, велоалеи, а в непосредствена близост е разположена модерната част на град с красиви небостъргачи.
Пърт за мен е раят на велосипедистите. Това е третото ми пътуване до този град, но всеки път оставам изумена от мащабите на парковете и велоалеите тук. Амстердам, Копенхаген, Лондон, Париж и всички тези така известни с добрите си условия за велосипедисти европейски градове са нищо в сравнение с това, което може да видите тук. Това са "магистрали" за колела.
Въпреки че Пърт е 4-ят най-гъсто населен град в Австралия, със своите скромни 2 млн. жители можете да си представите какво усещане за пространство и свобода имате. Няма задръствания, няма го градския шум и забързаност.
Мога да кажа, че за моите години съм успяла да посетя доста места по света,но никъде досега не бях виждала такива залези. Второто нещо, което ще видите в Пърт са едни от най-прекрасните и романтични залези, които съществуват. Докато автобусът от летището ни кара към хотела си умирам от яд, че изпускам златната възможност да запечатам тази красота. Знам, че няма да мога да го направя и на следващия ден, тъй като около 18:30 ч. ще напусна хотела, за да летя обратно към Дубай.
Докато се настаним в "Duxton" вече е станало тъмно. Единствената ми цел е да наваксам липсата на сън от предишния ден, тъй като знам, че следващия ден ще бъде мой и ще мога да видя всичко онова, което съм си набелязала.
Заспивам моментално към 20:00 и се събуждам на следващата сутрин в 8:00 сутринта. Повярвайте ми, дори след тези 12 часа сън се чувствам като пребита, но съм повече от щастлива, че съм отново тук.
По време на един от предишните си полети до Пърт успявам да отида до Фримантъл, но за много кратко и в компанията на каучсърфър. Не успявам да видя почти нищо и си обещавам, че ако ми дадат нов полет до тук ще поправя тази грешка.
Ето защо, още в 9:00 сутринта минавам през рецепцията, за да взема джобна карта на града и целеустремено се отправям към железопътната гара (Perth Railway Station), която се намира на около 15тина минути пеша от мястото, където съм отседнала (Wellington St).
Купувам си единичен билет, който обхваща 2 зони и струва 4.40$.
Отивам на платформа номер 7, хващам синята линия и след 20-25 минути се озовавам на жп гарата във Fremantle.
Какво е се крие зад това малко пристанищно градче? С какво Fremantle e толкова специален? За да отговоря на този въпрос, първо трябва първо да спомена, че Западна Австралия е служила като наказателна колония на Британската империя от 1849 до 1886 година. Общо 9,721 затворници били транспортирани на кораби до Fremantle за 18 години. Много от сградите във Fremantle са построени именно от тези затворници. Много от тези
сгради са запазени и до днес.
Но Fremantle е много повече от архитектурна капсула на времето. Изключително цветен и пълен с живот, градът е пълен с ресторанти и барове и едно от най-забележителните неща е, че можете да вървите из малките улички, част от които са останали непокътнати от средата на XIX век.
Fremantle притежава свободният дух, който липсва в повечето градове в Австралия.
Както вече бях споменала в една от предишните си статии, австралийците не са едни от най-интересните и вълнуващи хора, които можете да срещнете. Fremantle дава поле за изява на много художници, музиканти, дизайнери на ръчно направени бижута, всички онези хора на изкуството, за които големият град всъщност се е оказал твърде малък.
Естествено с годините мястото става все по-популярно и няма как да избегнете всички онези присъщи на туристическите дестинации черти: магазините за сувенири и картички, дългите опашки, по-високите цени, организираните турове и т.н. Заедно с това обаче можете да видите хипита, улични артисти, талантливи дизайнери. Градът излъчва онази "vintage" атмосфера, която в днешно време не можете да откриете почти никъде.
Харесва ми, че градчето е толкова малко. За един ден можете да научите улиците наизуст. За да се ориентирате по-лесно ще сложа снимка на джобната карта, която нося в себе си. Често ще слагам препратки към нея, за да отбележа местата, които съм посетила.
Както можете да видите от легендата на картата (Fremantle attractions), гарата се намира на мястото отбелязано с номер 4.
Тръгвам по единствената главна улица, която започва от гарата: Market St, чието име след известно време се променя на South Tce, но продължава да ме води в същата посока. Всичко, което искате и трябва да видите във Fremantle се намира в тази посока. Това се опитват да ми кажат и туристическите табели в градчето.
От двете ми страни се редят цветни ресторантчета, барове, пъбове, магазини, супермаркети. Едно от любимите ми места за чаша кафе или закуска в Австралия е TheCoffee Club. За пъви път ги открих в Брисбейн, благодарение на приятел от Couchsurfing и оттогава съм влюбена в нещата, който приготвят.
Днес е неделя и градчето е пълно с посетители. От време на време по улицата тежко преминава някой Harley или пък ретро автомобили. Чувствам се, сякаш съм попаднала в машина на времето.
Стигам до Fremantle Markets (вж номер 9 от картата).
Влизам в голямото хале и прекарвам около час лутайки се из различните сергии. Пълно е с туристи и съответно стоката, която се предлага е като за туристи: тениски, магнити, ароматни свещи, бижута, картини...
Много от тях са прекалено шарени и кичозни за мен, но има и такива, които изглеждат оригинални.
Успявам да си намеря ръчно направен часовник за 15 $ и купувам няколко ръчно изработени гривни. Мисля, че не съм споменавала досега, но часовниците са ми страст. Ако някога се чудите какво да ми подарите купете ми часовник и ще ме видите да се усмихвам широко. Едно ще ви кажа - няма нищо по ценно на този свят от времето :)
Явно бумерангът е нещо като символ на Австралия. Не съм много наясно, но на много места виждам да продават тези цветни произведения на изкуството. Не знам доколко са ръчно направени и уникални, но пък изглеждат наистина красиви.
Тъкмо се каня се да изляза от голямото хале и попадам в друга част на пазара, където се предлага главно храна. Сандвичи, пица, всякакъв вид тестени изделия, кафе, бира, сладки изкушения...
Мисля си, че няма да е лошо да хапна нещо, но всички тези хора наоколо ме карат да полудявам. Едвам, едвам минавам между тълпата. Решавам, че закуската/обядът могат да почакат.
Излизам от пазара и продължавам да вървя по South Tce. Стигам до Alma St и Fremantle Hospital (вж номер 14 от картата). Тази част на града е много по-спокойна и наоколо няма почти никой. По пътя виждам няколко интересни стари сгради, включително този хотел, в който ако бях на почивка тук, моментално бих влязла и бих поискала да остана.
Както вече споменах много от сградите тук са построени от затворниците на Fremantle, за това за мен е важно да посетя затворът (Fremantle Prison) (вж номер 3 от картата).
Решавам да направя един от платените турове. Избирам опцията "Great escapes tour" (Великите бягства), чиято цена е 20$. Повярвайте ми, струва си да хвърлите поглед на тази толкова важна за историята на града сграда. Затворът на Fremantle е един от 11- исторически обекта, които са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Нашият гид Бен акцентира върху най-забележителните истории на затворници успели да избягат от строго охранявания затвор. Начинът, по който поднася информацията е толкова увлекателен, че предвиденият за обиколкота 1 час изминава неусетно. Близо 10 000 души са прекарали зад стените на Fremantle години от живота си. Малцина са успелите да избягат, а много от тях въпреки успешните бягства са били връщани обратно.
Бен ни разказва историята на James Walsch. Осъден през 1852 г. за фалшифициране той е осъден на 15 години затвор транспортиран до Австралия. През 1854г. той пристига във Fremantle. След 5 години той бива условно помилван, но 4 месеца след това е задържан отново заради фалшифициране на банкнота от 1 паунд и към присъдата му са добавени още 8 години.
През това време той успява да изрисува килията си, въпреки строгите забрани затворниците да маркират стените. Години наред той умело прикрива красивото изкуство, което създава с овесена каша и кал. Днес рисунките останали като наследство от него в килията му са достойни за възхищение.
Над вратата на всяка затворническа килия има изписан номер, тъй като по онова време затворниците са били водени в регистри с номера, а не с имената им. По този начин се е постигало пълно заличаване на индивидуалността им.
Друга интересна история е тази на Moondyne Joe. Поради няколкото му успешни бягства и залавянето и връщането му отново в затвора, за него била построена специална килия - каменни стени, облицовани със солидно дърво, метални рамки и пирони. Той прекарал там повече от 4 месеца. Поради влошеното му здравословно състояние бил преместен и започнали да му дават работа в двора, където той трябвало да копае камъни. Упорит до края той успява да избяга отново, но след 2 години бил заловен отново. Историята е толкова интересна, че ми напомня филмът "Изклуплението Шоушенк" ("Shawshank Redemption") :)
Изкачваме се до наблюдателната кула на затвора и там Бен ни споделя още няколко интересни истории за избягали затворници.
Въпреки че стените на затвора са достатъчно високи не липсват опити и за изкачването им. Натрошеното стъкло по ръба на стените говори за някогашната предпазливост на пазачите на Fremantle. Дори и това не било в състояние да спре опитите за бягства. За това често се и случвало пазачите от наблюдателната кула да стрелят по затворниците с цел да ги сплашат или ранят.
Гледам високите стени, оградите, телените мрежи и си мисля, че хората са готови да вършат безумия когато се борят за своята свобода.
Накрая на тура Бен пита повечето от участниците откъде идват, дали сме тук за туризъм или да се видим с приятели. Няма нужда да ви споменавам, колко озадачени погледи събирам с моето заплетено: "Ами аз съм от България, но живея в Дубай и съм в Пърт за 24 часа"... :P
След затворническото приключение вече умирам от глад и се насочвам към Fishing Boat Harbour. Пристанището е построено през 1919 г. и много от риболовните предприятия на италианските градове на Молфета край Адриатическо море и Капо д'Орландо в региона на Сицилия се преместват тук.
Пристанището и днес е важна част от икономиката на града, а също така тук се помещават дузина ресторанти, пазар за прясна риба и няколко невероятно добри бирарии.
Съвсем наблизо се намира и Колелото на Fremantle, което ви дава възможност да се изкачите на 40 метра височина и да се насладите на прекрасната гледка. Извинявам се предварително, но съм прекалено гладна за да се катеря по разни колела.
Точно отсреща се намира бирарията Little Creatures.
Това невзрачно на пръв поглед хале отвътре изглежда ето така:
В допълнение към десетките видове местна бира се носят огромни блюда със салати, пица, чипс, картофки...
Аз си поръчвам white rabbit dark ale и огромна (ама наистина огромна) купа с пържени картофи за 20$.
Little Creatures е раят! Горещо препоръчвам.
Отправям се към жп гарата и хващам влака обратно за Пърт. Това, което горещо ви препоръчвам да видите преди да се върнете обратно в града е плажът Cottesloe. Това е един от най-популярните и красиви плажове в Западна Австралия. Просто трябва да слезете на спирката Cottesloe и да вървите около 5-10 мин.
Следобяда се връщам обратно в Пърт. Съвсем близо до мястото, където съм отседнала се намира The Bell Tower. Дванадесет от общо осемнадесетте камбани в кулата принадлежат на една от най-известните църкви в Лондон: St Martin-in-the fields и същестуват някъде от XIVв.
Вълшебният звън на камбаните не веднъж е огласявал редица важни исторически събития като победата на англичаните срещу испанската армада през 1588г и коронацията на всеки един британски монарх след 1727г. , когато короната е принадлежала на Крал Джордж II.
Австралийците се шегуват като казват: "They have Big Ben. We have Big Bells".
Именно тук се намира и сърцето на Пърт: модерните сгради, пристанището, многобройни офиси на компании, които предлагат дневни круизи до Rottnest Island (остров, разположен 18 километра западно от Фримантъл) или пък до самият Фримантъл.
За съжаление в района около Bell Tower кипят строителни акции и няма как да я посетя. За това правя дълга разходка по протежението на р. Суoн, Riverside Dr.
От време на време покрай мен преминават цели семейства качени на колела.
Ясно ми е, че няма да имам време да спя преди полета и се прибирам в хотела малко преди от рецепцията да ме потърсят с обаждането за събуждане (т.нар wake up call).
Въпреки краткия си престой се надявам да съм успяла да ви дам някои полезни съвети за Австралия. Обичам този континент и нямам търпение да изследвам повече от него.
Очаквайте съвсем скоро моята нова статия, в която ще опиша приключенията си по време на първата ми официална отпуска като служител на Emirates.
А дотогава не забравяйте:
"Ние пътуваме не за да избягаме от живота, а за да не оставим живота да избяга от нас" :)
Comments
Post a Comment