Oman

Март 2015 ще остане в моята лична история като един от най-ползотворните месеци, в които съм пътувала. Четири нови дестинации в рамките на 30 дни: Нигерия и Мавриций, като част от пътуванията ми с Emirates и Етиопия и Оман, които имах шанса да посетя в свободното си време. Последната ми дестинация се оказа истинска изненада дори и за мен. Една седмица скитане из земите на Оман ме убеди, че съм открила перлата на Персийския залив. Настанете се удобно и се пригответе за много снимки и много четене...

На 25 април се прибирам рано сутринта от Лисабон. Имам 4 почивни дни и не искам да губя никакво време. Няколко часа по-късно съм отново на летището. Вместо униформата и куфарите за работа, съм облякла удобните си широки панталони и съм помъкнала любимата си яркозелена раница Deuter.  Обичам трансформациите си по време на отпуски и почивни дни. Ако ме видите някъде по летищата никога, ама никога няма да предположите, че работя като стюардеса :D Резервирала съм си билет за полет до Маскат в 08:10.  Както обикновено, без изобщо да съм спала след работа, се появявам на летището в Дубай около 2 часа преди полета си.
Изобщо не ми пука, че не съм спала от толкова много часове, че дори не мога да ги преброя. Вълнението ми е по-силно от всякога:)

Ден I
След по-малко от час вече съм в Маскат. Когато не пътувам като cabin crew не мога да се ползвам от много привилегии. Най-неприятната част е, че като всички останали пътници, аз също имам нужда от визи за много страни. Обичам да се шегувам с това, като казвам, че в момента, в който сваля униформата на Emirates вече не съм безсмъртна :)
Хубавото е, че за притежатели на виза от страните, влизащи в списъка на GCC (списък от шест държави от Близкия изток, между който и ОАЕ), визата в Оман се издава на място, на самото летище. Това огромно улеснение ми спестява търсенето на посолства в Дубай и цялата бюрокрация.
 От друга страна, прекарвам още близо 2 часа на летището в Маскат във формалности. 90 % от пътниците на полетa, с който пристигам, също са чужденци и също се нуждаят от виза, която ще получат на място, което прави опашката пред гишето да изглжда наистина застрашителна.
Визата ми е за период от 28 дни, имам право на едно влизане в страната. Плащам такса от 5 риала (OMR е местната валута тук), което се равнява на 50 дирхама (10 AED = 1 OMR) или изразено в някоя по-позната валута - около 12 EUR. Купувам местна валута и най-накрая се отправям към изхода.
Преди да се впусна в разкази за моите приключения, нека ви представя двама души, които изиграха изключително важна роля в пътуването ми.

Това е Фреди. Фреди е наполовина италианец и наполовина колумбиец. Бащата на Фреди е дипломат и поради тази причина, още като дете, той е имал шанса да живее в 28 държави. Неговата колумбийска кръв и италианска емоционалност са най-вероятно причината за уникалния му характер.
Фреди работи като учител по английски език в Оман. Въпреки това той смята, че английският език не притежава никаква красота. Обича да ругае останалите шофьори само на италиански, докато кара своя огромен Jeep и това го прави изключително забавен :D
 Фреди обича да готви. Пастата, която ми приготвя за обяд е 10 пъти по-добра, от тази, която съм опитвала в местните малки ресторантчета на Рим. Не е трудно да разбера откъде идва талантът му, след като той ми споделя, че майка му е професионален готвач и преди години е имала свой собствен ресторант.

 Като всеки италианец, Фреди обича да се облича добре (пълна противоположност на мен, разбира се) - Gabana и Armani основно запълват гардероба му. Колумбийските му корени са вероятно причина за любовта му към партитата. Често идва в Дубай с приятели точно поради тази причина. Оман е невероятно красива държава, но ако търсите забавления просто може да забравите. Нощният живот определено не е най-силната страна на тази държава :)
Моята цел с пътуването ми до Оман бе да изследвам природните красоти на страната, да видя колкото може повече от местния бит и начин на живот. В това отношение обаче, Оман е една безкрайна за изследване територия.

Ще започнем със столицата на Оман - Маскат. Маскат е съществувал още в I век като важно пристанище между Изтока и Запада. В историята си е бил под контрола на известни империи като Персия и Португалия.
Следите, които са останали от времето на португалската колонизация са видими и днес - красиви старинни крепости и високи кули се издигат по върховете на величествените планини, които обгръщат града.
За мен това, което прави Маскат уникално място е симбиозата между архитектурния облик на града и природата. Всички сгради в столицата са построени по един и същ ориенталски образец. Всяка една от къщите тук е построена предимно в светли тонове: бяло, лимоненожълто или синьо. Някои от къщите са построени от мрамор, който блести с ослепителна красота под слънцето. Всички къщи са с относително еднаква височина. Няма високи сгради. Единствено минаретата на джамиите се издигат високо над всичко останало. Джамиите не правят изключение от тенденцията всичко да бъде построено в един стил. Няма нищо, което да дразни окото. Всяка една сграда изглежда точно на мястото си.
Сега, представете си, че на фона на всичко, което ви описах, се издигат огромни планини. Кафявите зъбери на високите върхове се намират точно пред вас. Планините не се намират някъде в далечината. Те са насред самия град. Маскат ми изглежда като една от приказките от 1001 нощ :)
Първото ми най-ярко впечатление от Оман е това колко чисто изглежда всичко. Не просто няма боклуци по улиците. Те изглеждат като чисто нови. И повечето от тях наистина са нови. Оман има една от най-добрите и качествени инфраструктури, които съм виждала някога (не забравяйте малката подробност, че в момента живея в Дубай).
Петролът наистина е по-евтин от водата, което означава, че да имате автомобил тук е жизненоважно. Никой не използва градски транспорт (ако изобщо има такъв). 90 % от колите изглеждат като току що излезли от автосалон и много от тях наистина са такива (често виждам найлоните на задните седалки, които все още не са свалени). Toyota, Lexus, Honda, Nissan и Jeep са масовите марки.
Повечето от местните (ние чужденците ги наричаме просто "Omani" ) карат 4x4. Предпочитат ги, защото първо, семействата тук са големи и съответно хората имат нужда от по-големи коли и второ, защото много от тях къмпингуват през уикенда и предпочитат да имат кола, която могат да използват за offroad пътувания.
Първата ни спирка с Фреди е плажът Qurum. Това е едно от местата, които трябва да посетите, ако сте в Маскат. Тук можете да вземете глътка свеж въздух и да избягате от горещината на града.

Климатът на Оман се характеризира с горещо и дълго лято и топла "зима". Накратко, през цялата година е изключително горещо, с температури надхвърлящи 40 градуса. Влажността през лятото е между 40-60%, което е висок процент, като се имат предвид високите температури.
Смятам, че моята идея да дойда през март не бе никак лоша. Естествено, че беше горещо, но беше възможно да вървиш навън. Това решаваме да направим и с Фреди. Оставяме колата на паркинга до плажа и правим една кратка разходка покрай брега. Мястото е оживено. Има и други чужденци, а наоколо е пълно с ресторанти и кафенета. Крайбрежната алея е скрита под дебелата сянка на високи палми. Смея се като казвам на Фреди, че мястото ми изглежда точно като Мавриций.

Решавам, че поради липсата на сън, един обяд би ме довършил и предпочитам да седнем и да изпием по едно кафе в Starbucks.

Второто място, което задължително трябва да видите, ако сте в Маскат е Muttrah Corniche.
Преди да бъде открит петролът, Muttrah е бил център на търговията в Оман. Този район все още е важна част от града, като тук се намира едно от най-големите морски пристанища.
За мен това си остава едно от най-красивите места, които видях в града. Огромни шоколадово-кафяви планини обгръщат морето, а кулите на португалски крепости от XVIв. се издигат високо над всичко останало. Разходката по дългата пешеходна алея е истинско удоволствие. Ето как изглежда този малък рай в сърцето на града:

С Фреди решаваме да се изкачим до една от кулите, кацнала живописно на върха на една от скалите. Оставаме там, на върха, може би около 20-тина минути. Гледката спира дъха. Още не съм започнала истинското си пътуване из Оман, а вече съм омагьосана.

Следващата ни спирка е големият пазар на Muttrah или както го наричат тук Muttrah Souq. За да сме по-точни, местните наричат мястото Al Dhalam, което означава "тъмнина" на арабски. Името на пазара идва от фактa, че той е закрит и няма достатъчно слънчева светлина, което карало в миналото купувачите да носят лампи, за да намерят своя път през закътаните магазинчета. Muttrah е може би най-старият пазар в Арабския свят.

Като в повечето страни от Близкия изток, Оман не прави изключени с екзотичните си пазари. Бижута, миниатюрни скулптури, шалове от фина коприна.
В Оман може да намерите едни от най-красивите ръчно направени ножове. Известен под името ханджар (на арабски думата звучи по същият начин - khanja) този леко извит нож с разперена в задния си край дръжка, е част от традиционното облекло на мъжете, които го носят в специални случаи.
Аз съм твърдо решена да занеса обратно в Дубай множество предмети, които да ми напомнят за тези прекрасни дни. Купувам си 4 шала и, въпреки че пазаренето не минава никак добре (моята бяла кожа, неспособността ми да говоря арабски и италианският ми спътник не са в наш плюс), съм доволна, тъй като шаловете са изключително красиви.

Връщаме се обратно на крайбрежната алея, само за да осъзнаем, че обстановката наоколо коренно се е променила. Пълно е с тълпи от местни хора, който носят големи знамена, облечени в празнични дрехи... Изглежда, сякаш крайбрежната алея, по която се разхождахме преди това, сега се е превърнала в място за карнавал.
Фреди среща на улицата един от своите ученици, на когото преподава английски. Той е местен (омани) :) Казва ни, че хората празнуват завръщането на техния владетел - султан Qaboos bin Said Al Said.

 Тук е мястото да отбележа значението на султана за местните хора. Qaboos bin Said Al Said управлява страната от 1970 г. до днес. Хората тук буквално издигат личността му в култ. Никога не съм виждала някой да говори за своят владетел  с толкова много уважение и обич. Хората тук не просто го уважават. Те го боготворят.
 Питайте който и да е местен какво е мнението му за него. Поданиците му го наричат "His Majesty". Те казват, че никога не са имали по-мъдър управител и благодарение на него Оман се е променил толкова много само за последните 15-20 години. По улиците можете да видите огромни постери: "Proud to be Omani. Proud of our Sultan".
Султанът е вече на преклонната възраст от 74 год. Той няма наследници и никой не знае какво ще се случи след смъртта му. Какво ще се случи със страната след това е изключително деликатен въпрос, който местните не искат да дискутират. Дори мисълта за това ги притеснява.
Завръщането на султана след продължителното му отсъствие от страната поради разклатеното му здраве е повод за огромни тържества.
Можете да си представите късмета ми да се намирам в Оман точно по това време. Е, късмет и не чак толкова, защото всички улици в Muttrah са блокирани и сме принудени да оставим колата и да се движим пеша.

Фреди ми предлага да отидем до една от резиденциите на султана: Al Alam Palace. Казва ми, че мястото не е толкова близо и ще трябва да вървим доста, но аз съм толкова ентусиазирана, че приемам веднага. Отдалечаваме се постепенно от тълпите с хора и шума. Движим се по главния път, а гледката около нас се състои предимно от планините Al Hajar .
Минаваме покрай портата на Маскат и, не след дълго, достигаме до един от дворците на султана.

"Портата на Маскат"

Дворецът, построен от  Imam Sultan bin Ahmed, датира от преди повече от 200 години. Съществуващата днес резиденция, чиято фасада е направена от истинско злато, е възстановена като царска резиденция през 1972 г.
Посетителите нямат достъп до вътрешната част на двореца, въпреки факта, че Негово Величество не живее в него.

Районът остава популярен с красивите джамии наоколо, зашеметяващите гледки и португалските крепости от XVIв.

Чувствам, че късметът е с мен днес. Пристигаме точно навреме, за да се насладим на залеза.

Тъкмо се чудя как ще се върнем обратно към центъра и дали отново ще трябва да вървим близо 6 км, за да се доберем обратно до колата, когато ми се обажда моят приятел Салех (помните ли, в началото споменах, че в това пътешествие участват двама главни герои) :)

Салех Ал Шукайри е типичиният "омани". Можете да го видите да се разхожда по улиците на града, облечен в традиционното за мъжете тук облекло, диш-даш. На всеки ъгъл ще срещне някой познат, а защо не и непознат, и ще спре да поговори с него. Винаги носи усмивка на лицето си, която е заразителна :)
Шофира огромен Nissan Armada и като повечето местни кара диво. С Фреди наричаме това "omani style" :D Държи на традициите и семейството си, като всеки роден по тези земи.
Другото лице на Салех е не по-малко интересно за мен. Салех е художник. При това един от най-добрите в Оман. Той е калиграф. Участва в workshop-ове и обучава други хора. Като човек на изкуството, той съчетава в себе си традиционализма и консервативността на обществото, в което живее и жаждата да научи повече за света около него и различните култури, да общува с хора от всички кътчета на планетата.
Първата ми среща с него е в Дубай, където той идва често, защото много от галериите са заинтересовани да показват картините му. Тогава той ми предлага да ми покаже най-доброто от Оман в рамките на няколко дни.
Фреди е моят хост в Оман, но тъй като той трябва да преподава през седмицата, няма възможност да се присъедини. Свободната професия на Салех ми дава възожност да прекарам повече време с него.
За мен това бе изключително ценно запознанство, защото имах възможността да задам множество въпроси на Салех и да науча повече за родината му. Той, от своя страна, също бе любопитен да научи повече за нас, европейците :) През цялото време на пътуването ми имах възможност да сравнявам и анализирам, нито един от въпросите ми не остана без отговор. Салех бе като един истински пътеводител за мен.
И така, докато с Фреди изпращаме залеза, Салех се появява и ни взима със своята кола. Отправяме се отново към Muttrah, а междувременно осъзнавам, че последно съм яла преди може би 15-тина часа :D
Успяваме, някак си, да се измъкнем от трафика и се връщаме в Muttrah Souq. Празненствата по случай завръщането на султана са в разгара си. Улиците са изпълнени с народ. Ето колко оживено изглежда същият пазар вечерта (по-нагоре можете да видите снимка през деня):

Сядаме в едно ресторантче на име Al Corniche, което се намира в самото начало, в ляво от стълбите.
Може би не съм ви споменавала за моята страст към арабската кухня. В Дубай винаги избирам египетски или ливански ресторанти. Домашно приготвеният хумус, топлите питки хляб, фалафелите, салатите табуле, вкусните пилешки шишове...
Храната в Оман не прави изключение от общото правило, че кухнята в Близкия изток е повече от добра. Ето как изглежда нашата вечеря:

След вечерята се разделяме със Салех, но само до следващата сутрин, когато ще потеглим заедно на път. Показвам му къде живее Фреди и уточняваме подробностите около къмпингуването. Салех ще вземе огромна палатка и спални чували. Решаваме, че сутринта, преди да потеглим, ще напазаруваме храна за къмпингуването.
Прибираме се обратно в апартамента на Фреди, но само час по-късно отново сме навън. Ужасно много ми се спи, но искам да видя малко и от нощния облик на града. Сядаме в "Left Bank" - приятен бар с красива гледка, в който слава богу, се сервира бира. Поръчвам си един Heineken с ясната идея, че в следващите 4 дни няма да видя никакъв алкохол.
Като всяка мюсюлманска държава, Оман не прави изключение и със забраната за продажба на алкохол. Но ако в Дубай това е само формалност, която не ви пречи да си поръчвате коктейли в повечето ресторанти, то в Оман местата, където можете да консумирате свободно питиета, са ограничени. Това ми предположение е подкрепено още от самото начало. На полета Дубай-Мускат не се сервира алкохол. С прискърбие установявам, че не мога да искам от колежката си любимият си двоен "Baileys" с лед.
Довършвам бирата си или тя довършва мен, не е ясно. Едвам си държа очите отворени :)

Потегляме обратно към апартамента на Фреди. Минаваме покрай една от другите основни забележителности в Маскат, която ви препоръчвам да видите през нощта: Royal Opera House Muscat. 
Построена по поръчка на султан Sultan Qaboos bin Said Al Said, сградата на операта е отражение на модерната ислямска архитектура. В нея се помещават цял комплекс от луксозни магазини, ресторанти, цветни градини. През нощта мястото изглежда магическо и заради красивото осветление, което облива цялата сграда.
Кралската опера в Оман е канила такива впечатляващи личности като Пласидо Доминго и Андреа Бочели.
Фреди ми казва, че е успял да отиде веднъж на концерт там и , че определено си струва. За съжаление не си нося балната рокля в раницата, така че посещението на операта ще остане за следващия път;)
Лягам си към 2 сутринта. Първият ми ден в Оман изглежда повече от обещаващ.

Ден II


На следващия ден, около 10:00 сутринта, Салех ме взима от апартамента на Фреди. Купуваме основни провизии като за опитни къмпингари: ориз, картофи, въглища за барбекю, лед, достатъчно вода... Сигурни сме, че ще може да намерим допълнително храна, както и прясно месо за барбекю на местата, на които ще къмпингуваме.

В административно отношение Оман е разделен на 11 провинции. Ето и карта на Оман, където можете да видите разположението на основните градове, които успях да посетя: Мaскат (провинция Muscat), Сур (провинция Ash Sharqiyah) и Низуа (провинция Ad Dakhiliyah)

За първия ден маршрутът ни включва Muscat - Wadi Dayqah Dam - Dabab Sinkhole - Wadi Shab. 

Знам, че тези имена най-вероятно не ви говорят абсолютно нищо, за това ще разкажа по-малко за повече за тях.

В Оман ще видите много имена, които започват с думата "wadi". "Wadi" е място, което се характеризира като долина, корито на река или язовир, в което се събира вода, особено по време на дъждовния сезон. В Оман дъждовете не са често срещано явление, но в последните години страната преживява два циклона и тежки наводнения.

Минаваме по пътя за Quriyat и стигаме до Wadi Dayqah Dam. Светлосиня вода и златни планини, докъдето ви стига погледът.

След това продължаваме към Hawiyat Najm, или както го наричат тук "Dabab Sinkhole". За това, как се е появило това уникално място, което се намира на около 100-тина километра от Маскат, има различни теории.
Според местните, голямата "дупка" се образувала от паднал метеорит. Това подсказва и името Hawiyat Najm, което на арабски означава "Падналата звезда".
Според научни изследвания, кратерът се формирал под въздействието на природните сили и в резултат на ерозия.
Истината може би е някъде там между науката и фикцията. Мястото е изключително красиво и си струва да бъде видяно.

Продължаваме да следваме бреговата ивица в посока Sur и следобяд успяваме да достигнем малкото градче Тиви (Tiwi), което се намира в провиниция Ash Sharqiyah. Тук се намира един от най-известните"wadi" в Оман: Wadi Shab. 
Преди да навлезете навътре между скалите, ще видите голям паркинг, както и малко "пристанище" с лодки. Те превозват пътници от единия до другия бряг. Вече е около 4pm и ни казват, че имаме само около час, тъй като в 5:00pm лодките вече няма да са там.
Аз и Салех не бързаме за никъде. Решаваме да използваме този един час, за да видим каквото можем от мястото, да къмпингуваме на близкия плаж и утре сутрин да се върнем отново. Това, което успяваме да видим, е само предисторията на следващия ден. Колкото по-навътре вървите, толкова по-красива и живописна е гледката.
В началото виждате само огромни скали, които ви заобикалят.

След това се появява и водата. Пъстросиньо и зелено, което се вие между скалите:

Малко преди 5:00pm се връщаме обратно на мястото, от което тръгнахме. Салех ми обръща внимание на един от цветните графити на паркинга. С усмивка ми казва, че художникът, чието дело е графитът, е негов приятел. Изглежда, че хора на изкуството не липсват в Оман.

След изморителния и горещ ден, няма нищо по-хубаво от това, да пробвате водата на Оманския залив (Gulf of Oman). Решаваме, че ще къмпингуваме на т.нар. "бял плаж" (white beach), който се намира в близост до wadi shab. Името е свързано с това, че целият плаж е осеян с бели камъчета. Водата става за плуване, но трябва да кажа, че не е един от най-чистите плажове.

Гледката на залязващото слънце, обаче, е повече от впечатляваща.

Близо до нас има голяма група от местни, които също възнамеряват да прекарат нощта тук. Деца тичат хаотично по пясъка. Жените ги наблюдават от разстояние, като естествено, не свалят своите черни одежди. Мъжете пък могат свободно да се разхождат голи до кръста. Някак си, всеки път като видя тази картинка не ми изглежда честно. Защо мъжете тук имат толкова много свобода, а жените - толкова много ограничения?

Салех ми казва, че така живеят хората тук. В Оман животът се върти около религията и традицията. 

Тук не е прието мъж да общува с друга жена, освен ако те не са съпрузи. Мъжете нямат право да имат просто "приятелки". Жените стоят предимно вкъщи. За да излязат навън, те трябва да имат основателна причина - да купят нещо от пазара, да се срещнат с други жени.
Салех ми казва, че цялата група, която къмпингува тук, всъщност е едно голямо семейство. Братовчеди, братя и сестри, съпрузи с децата си. Казва ми, че ако има дори един външен човек, жените ще се чувстват не на място и ще бъдат тотално изолирани.

Семейството тук е по-важно от всичко. Самият Салех е едно от общо дванадесет деца. Можете ли да си представите да имате дванадесет братя и сестри? Звучи немислимо за нас, но е нещо съвсем нормално тук.
Салех има повече от 30 братовчеди. Смее се, като ми показва тяхната "група" в whatsup.

- Тук съм добавил само част от тях - с усмивка ми казва той, докато гледа учудената ми физиономия.
Силното присъствие на исляма и следването на толкова много правила имат положителна и негативна страна.
Хората тук са добри по душа, винаги готови да помогнат. Много пъти се случва Салех да срещне непознати на улицата, да ги пита за посоката и те ще започнат да си говорят като стари познати. В Оман е повече от безопасно. Никой няма да те пипне с пръст.
В същото време, точно поради сексуалната потиснатост и затвореното общество, в което живеят местните, на всеки един чужденец се гледа като на извънземно. През цялото ми пътуване общуването с местните (особено мъжете) е изключително трудно. Фактът, че не покривам лицето си, не говоря арабски, нося различни дрехи ги кара да ме зяпат постоянно. Не ми е приятно, но го приемам, като нещо, което е неизбежно. А и след толкова много пътувания вече ми е малко или много все тая...
Със Салех имаме много разногласия, когато си говорим за това, кое е нормално и кое не, според нашите собствени виждания. Накрая винаги приключваме разговорите и споровете с изречението: "Разбирам твоята гледна точка. Това са просто културните различия между моя и твоя свят, между Изтока и Запада."

Преди да разпънем палатките, отиваме до близкото градче Тиви (Tiwi). На улицата срещаме група момчета, рибари.Салех решава, че това ще бъде нашата вечеря . Ако се намирате някъде в района на Сур, задължително трябва да опитате морска храна. Рибата тук е страхотна. Ние, обаче, необмислено се доверяваме на един индиец (винаги ще се намери един такъв, който да прецака нещата) :D

Казваме му, че искаме да почисти рибата и да сложи подправки. До тук добре, но забравяме да споменем, че не искаме нищо пикантно. А много добре ги знаете какви са индийците. За тях чилито е като солта за нас. Използват го навсякъде и в огромни количества.

Между другото, и в Оман е пълно с индийци. Не знам дали има страна в Близкия изток, където те все още да не са настъпили масово. Но темата за Индия (между другото страна, която също успях да посетя по време на първата си отпуска тази година) и индийците е безкрайна и изпълнена с противоречия. Надявам се да успея да открадна малко свободно време за писане между многобройните си пътувания и да напиша разказ и за Гоа, защото имам много за разказване :)
Но, да се върнем на Оман. Вечерта приключва с огън на плажа и люта вечеря :P
Ентусиазмът ми да изследвам повече от тази необикновена страна расте с всеки изминал ден.

Ден III

Маршрутът за този ден включва: Wadi Shab - Sur - Ras Al Jinz

Започваме този ден от там, докъдето бяхме стигнали. Рано сутринта наблюдавам как едно магаре безгрижно закусва в началото на маршрута :)

Когато навлезете навътре в Wadi Shab, разбирате защо мястото е толкова популярно. Между стръмните скали виждате ярко синьо-зелена вода, която е кристално чиста. Цветовете са уникални, а съчетанието между  скалите и образувалия се по естествен начин природен басейн е запленяващо.

Днес е изключително горещо и нямаме търпение да пробваме водата. Тя изглежда точно толкова кристално чиста, колкото и на снимките.

Прекарваме по-голямата част от деня си тук. Мисля, че няма нужда да обяснявам защо. Мястото е вълшебно :)
Единственият недостатък е, че този ден е уикенд и, за разлика от предишния, е пълно с хора: туристи, а също и местни. И естествено, повечето от тях ми хвърлят погледи сякаш съм рядка находка. Салех ми казва, че до голяма степен това се дължи и на факта, че те виждат местен заедно с момиче, което е чужденка. Питам го дали това го притеснява.
- Ни най-малко  - отговаря ми той с усмивка.
И двамата заключаваме "just cultural differences" :)
За него аз съм гост и той по никакъв начин не иска да ме накара да се чувствам неудобно.

Следобед се сбогувам с Wadi Shab и потегляме към град Сур.
Сур се намира в североизточната част на Ash Sharqiyah. Китното градче е рибарско селище, а също така и голямо пристанище за търговия. Сур е пълен с история, с криволичещи тесни улички, резбовани дървени врати и стари къщи.

Това, което прави града най-известен, обаче, е корабостроенето. Още през VI в. Сур започнал да търгува с Африка.
Повечето пътешественици пропускат Сур по пътя си към Плажа на костенурките (Ras Al Jinz). Костенурките можете да видите само късно вечер (между 8:00 и 9:00pm) или много рано сутрин (между 4:00 и 5:00am) и със сигурност това няма да ви отнеме целия ден. Нашата цел бе да стигнем до Ras Al Jinz вечерта, така че разполагаме с предостатъчно време да се мотаем цял ден.
Тук е моментът да вметна, че за тура с костенруките ще трябва да се обадите предварително на хората, които го организират, за да запазите места. Може би звучи странно, но предвид на популярността и интереса от страна на туристите, както и това, че регионът е защитен, това е единственият възможен начин.
Мога да ви кажа, че не бива да подценявате Сур. Това бе един от най-интересните ми дни в Оман.

Отиваме първо в т.нар. Dhow Factory. На това място и до днес се строят огромни кораби и дървени лодки, които са един от символите на Оман. Корабите се строят от опитни работници, като всичко се прави на ръка. Размерите им са гигантски. Не мога дори да си представя колко години труд отнема направата на един кораб.
 За съжаление, все още е уикенд и няма кой да ни разкаже повече за тях. Успяваме да се разходим свободно из фабриката. Дори се качваме по една дървена стълба до палубата на един огромен кораб! :)

По-голямата част от деня прекарваме, лутайки се из града поради различни причини. Салех иска да вземе зарядно за кола, за да можем да зареждаме телефоните си. Аз се спирам пред един от арабските магазини за парфюми и излизаме от там с няколко чанти пълни с тежки аромати :D
Спираме се да изпием по един прясно изцеден сок. В горещ ден като този няма нищо по освежаващо от лимон и мента. С изненада откривам, че в Оман може да консумирате всякакви фрешове, приготвени от екзотични плодове :)
Най-добрата новина за деня е, че ненадейно получавам съобщение от друг cabin crew, който иска да вземе един от моите полети и да ми даде почивен ден вместо него (нека ви разкрия една малка тайна:  в Емирейтс имаме система, която ни позволява да разменяме полети помежду си, разбира се с множество условности и правила) :D И така, оказва се, че ще мога да си подаря още 2 дни в Оман :P

Вече сме на път за Ras Al Jinz и аз съм някъде на седмото небе от щастие. От началото на пътуването не правим никакви стриктни планове и, както винаги в тези случаи, всичко се подрежда от само себе си. Решаваме, че ще останем за тура с костенурките и ще нощуваме някъде в близост до Ras Al Jinz, извън защитената територия.

Трябва да ви кажа, че явно щастливата ми звезда е решила да ме придружи по време на това пътуване. Казват ни, че сега не е силният сезон на костенурките и вероятността да се появят не е много голяма.

Хората, които организират тура, изпращат малка  група от 3-4ма души да проверят какво става около плажа. След около половин час те се връщат и ни съобщават добрите новини: костенурките са тук :)
Качват ни в един автобус и след около 10-тина минути вече сме на плажа. Нашият гид разказва множество интересни факти за тези невероятни обитатели на морето!
Навсякъде по плажа е пълно с големи дупки изкопани в пясъка - гнездата, където костенурките заравят своите яйца. Тази вечер плажът е пълен с тях.
Пет от общо седем вида морски костенурки обитават морето на Оман. В Ras-Al Jinz можете да наблюдавате т.нар. зелени костенруки. Повече информация относно туровете можете да намерите тук: http://www.rasaljinz-turtlereserve.com/ 

Докато гледаме как една от тях заравя гнездото си, ни обясняват колко труден е всъщност процесът на възпроизводство на тези животни,  защо те са застрашен вид. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета. Лисиците са първите нашественици, за които яйцата са истински деликатес. Оцелелите бебета пък са напълно беззащитни във водата и често стават жертва на хищни птици или раци още преди да достигнат морето за първи път.
Докато ни разказват всичко това, с усмивка си припомням един от документалните филми за костенурки, които бях гледала като малка и колко впечатлена останах от борбата, която водят за първите си глътки живот. Още тогава си казах, че един ден ще ги видя на живо. Поради някаква неясна причина този документален филм се бе запечатал дълбоко в съзнанието ми. И ето, че сега сбъднах още една от детските си мечти.
За мен най-уникалното в жизнения цикъл на костенурките е, че те се раждат тук, в Оман, и точно след 35 години се завръщат отново в Ras Al Jinz, за да продължат поколението си. Какво ги води отново на мястото, което са видели само веднъж в живота си, остава загадка. Но, безспорно, природната им интелигентност ги прави изключителни.
Единственият недостатък е, че по време на вечерният тур не може да се правят снимки. Костенурките не се славят с добър слух, но за сметка на това са чувствителни към светлина и нощните снимки биха ги обезпокоили.
След тура вече е непрогледен мрак и оставаме да нощуваме на един от съседните плажове, който ни препоръчват местните рибари. На този плаж също има следи оставени от костенурките (множество изкопани дупки в пясъка), но той не попада в защитената територия и може спокойно да разпънем палатката. Събуждам се към 3 сутринта и правя малка разходка около къмпинга ни с надеждата, че мога да зърна някоя от тях, но уви, плажът си остава безлюден. 

Ден IV

Изпълзявам  от палатката към 7:00 сутринта и с изумление откривам красотата на мястото, на което останахме да нощуваме. Плажът е заобиколен от шуплести скали, из които щъкат безброй рачета. Слънцето вече е високо в небето, а вълните галят гладките камъни около брега. Наоколо няма жива душа. Истински рай.

Всеки изминал ден ми се струва още по-вълнуващ от предишния. Днес се връщаме отново в Сур, след това стигаме до Wadi Bani Khalid, където се намират красивите Mukal Caves (изписано понякога Muqual на някои от указателните табели). Късно вечерта минаваме през градче наречено Bidiyah, a недалеч от него се намират безкрайните пясъци на пустинята Wahiba Sands, където сме решили да къмпингуваме.

Една от причините да се влюбя в Оман е,  че тази страна е един безкраен източник на красиви природни забележителности, които са уникални по своята същност. Моето разбиране за "природни забележителности" са всички онези места, в които липсва човешка намеса.
Слава богу, Оман някак си е усял да съхрани и опази тези места. Често, когато минаваме през някоя пустинна местност, Салех ми казва, че би било чудесно, ако тук имаше ресторант или нещо друго, което държавата да направи за хората. С усмивка му отвръщам, че повече от това, което природата е създала не може да се направи и всяко  действие на човека само би нарушило този перфектен баланс.

Тук никой не ти забранява да си опънеш палатката на плажа, близо до някой "wadi" или в пустинята. Популярността на места като Wadi Shab и Wadi Bani Khalid нараства и държавата много добре го осъзнава. В непосредствена близост до тях вече са направени паркинги, както и обществени тоалетни. Като казвам това, не си представяйте нашите "европейски" обществени тоалетни. В това отношение мога да ви успокоя, че цяла Европа се намира на светлинни години назад. Тук тези места се поддържат безупречно чисти и никъде няма да видиш измачканата табелка с надпис "50 стотинки вход".

Говорейки за това, трябва да спомена, че като изключим Ras Al Jinz (което е нормално, като се има предвид, че това е резерват), никой, никъде, нито веднъж не ми поиска дори един риал за входна такса, паркинг или каквото и да било. Държавата може да прави милиони от туристите, които стават все повече и повече, но не иска.

И така, връщаме се отново в Сур. Правим разходка около брега и стигаме до красив фар, с височина около 11м,  който се използва и до днес. От тук имате красива гледка към града.
Някои казват, че град Сур е родното място на Синдбад Мореплавателя от приказките на 1001 нощ. Според други, легендата няма нищо общо с Оман и  родното място на Синдбад, всъщност е Багдад, но каквато и да е истината, един факт остава безспорен: Сур изглежда точно като място от 1001 нощ :)

Съвсем случайно виждам входа на малко ателие за направа на традиционните лодки "dhow". Само че, става въпрос за миниатюри.

Салех веднага завързва разговор със създателя им - местен омани, около 50 годишен, който прави тези лодки от години. Красиви и изпипани до най-малкият детайл, в тези миниатюри е вложен толкова много труд, търпение и любов.

Няколко деца от квартала се навъртат около майстора и му правят компания. Питам го дали има синове и дали е научил някой друг на занаята. Той ми отговаря, че има син, но той не се интересува от правене на лодки.
Не мога да си представя, че един ден заедно с този човек ще си отиде и цялата тази красота. Решавам, че ако купя една от неговите лодки, това ще бъде най-ценният и уникален спомен от Оман, който да взема със себе си.
Забелязвам една малка лодка в ъгъла и го питам дали мога да я купя и колко ще ми струва. Той се замисля за малко и кима с глава. Дава ми повече от добра цена - 5 риала (50 дирхама).
Кани ни да пием кафе, а през това време ми казва, че ще направи поставка за лодката.
Оставаме в ателието още повече от час, а майсторът явно се наслаждава на компанията ни. Носи ни дори обяд - невероятно вкусна риба.

След като моята лодка е завършена, моля нейният създател да позира заедно с мен ;)

Малко по-късно научавам от Салех, че това което държа в ръцете си на горната снимка е един безценен сувенир . Малката лодка е създадена през 1990 г. заедно с още 4 подобни. Майсторът решил да задържи една за себе си. Защо реши да я продаде точно на мен, не мога да ви отговоря.

Напускаме Сур и се отправяме към следващата ни дестинация - Wadi Bani Khalid. Спираме се на няколко места по маршрута ни, за да се запозная с 1-2 камили от по-близо и за да се порадваме на прекрасните гледки около пътя.

Не мога да си обясня защо, но обичам тези животни. Може би заради упоритостта и издръжливостта им. Или пък заради това, че изглеждат толкова забавни :D Всеки път като видя камили, ги преследвам ;)

Криволичим между високи планини и стотици палми.

Оставяме колата на големия паркинг - това е началото на поредния красив "wadi"  - дълбоки светло-синьо-зелени води, високи бели скали и полюшвани от вятъра палми. Мястото излъчва спокойствие и нямаме търпение да навлезем по-навътре между улеите и скалите.
Един дядо с колоритно магаре използва възможността да се завърти около нас, а след това, естествено, иска някой и друг риал заради направените снимки. Нямам нищо против, тъй като магарето си струва :D

Ето и малко снимки от  Wadi Bani Khalid:

Не успяваме да стигнем до Mukal Caves, тъй като времето напредва, а тази вечер сме решили, че най-после ще къмпингуваме в пустинята и искаме да стигнем по-светло.
Не мога да правя сравнение между Wadi Shab и Wadi Bani Khalid. И двете места са уникално красиви. Ако трябва обаче да кажа кое е мястото, което носи по-добра атмосфера, това определено е Wadi Bani Khalid, просто защото то все още не е чак толкова популярно.

Потегляме към Bidiyah в късния следобед. Спираме в градчето, за да напазаруваме малко храна, както и да регулираме налягането на гумите на джипа (нямах представа, че това е процедурата, но всички казват, че е важно ако ще правите offroad в пустинята). Вече е тъмно, когато излизаме от града и хващаме главния "track" - нещо като път през пустинята, който ни води все по навътре и по навътре между огромните дюни. Вече не съм в състояние да видя нищо, тъй като навън е пълен мрак, но Салех има опит по тези места. Казва ми, че ще отидем близо до мястото, където преди е къмпингувал с приятели и след около 30 мин шофиране спираме някъде, как да ви кажа къде... На мен ми се струва посред нищото :D

Правим си голям огън, хвърляме малко картофи, увити във фолио, и сядаме около огъня, на двата къмпинг стола, които носим в колата. Наоколо няма нищо освен безкрайни дюни от пясък. Една огромна луна е изпълнила небето.

Може да ви дойде малко сантиментално, ама тук не мога да не вкарам един цитат от една от любимите ми книги за деца и възрастни, "Малкият Принц":

"Аз винаги съм обичал пустинята. Сядаш върху някоя пясъчна дюна. Не виждаш нищо. Не чуваш нищо. И все пак нещо мълчаливо свети…"

В такива моменти човек се чувства щастлив, защото знае, че не му трябва много, за да бъде щастлив. В пустинята не можеш да имаш никакви очаквания. Тя е една безкрайност. 
Ден V
Bidiyah - Nizwa-Jebel Akhdar - Muscat

На другия ден ставам още в 6 сутринта, нямам търпение да видя безкрайните пясъци, огрени от сутрешното слънце. Докато Салех импровизира със закуската ни, аз се изкачвам по една стръмна дюна и оставам там, може би повече от час.
Ако има нещо на този свят, което обичам толкова, колкото планините, то това е пустинята.

По тези земи все още живеят номади и бедуини, така че тук е нормално да видите керваните им или пък камили, които свободно се разхождат из пясъците без предните им крака да са вързани. Точно като тези (ядосаната физиономия на това животно идва само да покаже, че заснемането им и този път не мина без преследване) :P

Продължаваме да се движим с бясна скорост  (omany style :P) и още преди обяд стигаме до Низуа. Бързаме да разгледаме местния пазар, преди да е дошло времето за молитва.

Ръчно изработени бижута, грънци, чайници, вази, свещници и др. са обичайните неща, които можете да видите тук.

Нещо традиционно за Оман са ароматните frankincense (на арабски luban). Tова е неизменният аромат на Оман от векове. Дълбоко вкоренен в културата , frankincense се изгаря като тамян в домовете и офисите , използва се в домашната парфюмерия , както и за медицински цели, да облекчи възпалени стави и синуси.
На пазара можете да намерите множество огромни чаши, в които се запалват камъните лубан. Естествено избирам за себе си една от най цветните :)

Мястото изглежда доста популярно и е пълно с пазаруващи туристи. Поради това и цените са повече от високи.

По-интересната част от Низуа е Nizwa Fort. Крепостта е построена през 1650г., въпреки че основите и са положени още през XII в. Това е най-посещаваният национален паметник в Оман. Kрепостта е била използвана като административното седалище на органи на представителната власт във времена на мир и конфликти .

Разходката ни из многобройните зали, тесни коридори, складове за фурми, кухненски помещения и високи кули е повече от впечатляваща. Нямам представа колко часове прекарваме вътре, но тотално губя представа за времето. Ето и малко от онова, което успявам да видя:

Най-красивата гледка към града обаче, се открива от главната кула:

Когато напускаме Nizwa Fort вече е късен следобед и потегляме към следващата и за огромно мое съжаление последна точка от маршрутът ни: Jebel Akhdar.

Jebel Akhdar e част от планинската верига на Al Hajar. Най-високата точка в Jebel Akhdar e Jabal Shams (3000м).

Спираловидният път през планините ви дава възможност да се насладите на спиращи дъха гледки. На повечето места има отбивки с указателни табели, от които можете да научите на каква височина се намирате в момента и какво има около вас.

В селата в този регион се отглеждат множество плодове, като най-известен от тях е нарът. Минаваме покрай огромни площи, в които са засадени плодови дръвчета. Салех ми казва, че това място принадлежи на султана и според слуховете, тук се намират едни от най-вкусните нарове и праскови в света.

За съжаление няма да има време за трекинг. Искаме да стигнем до хотел "Alila" преди да се е стъмнило, а след това ни чака дълъг път обратно към Маскат.

Отиваме в хотел "Alila", защото след 3-4 дни къмпингуване безкрайно много се нуждая от горещ душ. Шегувам се, разбира се. Не че първото не е вярно, но главната причина да посетим това място е, че според Салех това е едно от най-уникалните места за почивка.

Не вярвам особено на думите му, тъй като част от работата ми е да обикалям по различни хотели из целия свят и рядко нещо като луксозна баня, спа център или масажно легло може да ме впечатли. Хотелите са, за да се спи в тях. Точка по върпоса. Нищо друго освен топло легло и душ не ме вълнува след като цял ден съм обикаляла из улиците на града.

Случаят с "Alila" обаче е различен. Плод на 3 годишни усилия на архитекти и строители, както разбира се и на огромни инвестиции, "Alila" се намира на едно от най-уникалните места, които можете да си представите.

На пръв поглед хотелът не изглежда особено луксозен. Построен в класически стил, стените изглеждат направени от обикновен масивен камък. Влезете ли във фоайето обаче виждате колко много внимание към детайлите е вложено тук. Излезете ли през изхода от другата страна на сградата вече разбирате що за магия притежава това място:

Оказва се, че Салех има множество картини изложени тук и поради това се счита за добре дошъл по всяко време. Ето и някои от неговите творби изложени в лобито:

Получавам свободен достъп до всичките басейни, сауни и т.н. удоволствия на цивилизацията. Най-впечатляващ от всичко се оказва външният басейн, който гледа директно към високите върхове на Jebel Akhdar. Мястото изглежда точно като онези снимки по списанията, които рекламират луксозни курорти:

За съжаление идва и краят на нашето пътуване. Късно вечерта се прибираме обратно в Маскат. Взимам си довиждане със Салех, с който ми бе изключително лесно да пътувам. Благодарна съм му, защото той бе причината не само да видя най-доброто от Оман, но и да науча много за културата и начинът на живот тук. Нещо, което само един местен може да ви обясни.

Ден VI
Последен ден в Маскат. Отново сме заедно със забавният италиано-колумбиец :D Отиваме до  Sultan Qaboos Grand Mosque. Едвам-едвам се промъквам вътре, защото се оказва, че шалът, който нося не бил достатъчно дълъг, за да покрие раменете ми. Аз така или иначе едвам дишам навън, а те съвсем искат да ме довършат. Съвет от мен: ако наистина имате желание да разгледате джамията отвътре облечете се прилично, а не като мен :P

Така или иначе никога не съм била особено голяма почитателка на разглеждането на джамии, но определено си струва да хвърлите един поглед на Sultan Qaboos Grand Mosque, дори и само отвън:

Опитваме се да избягаме от следобедната горещина и отиваме да се разходим по крайбрежието в Seeb. Това малко рибарско селище е пълно с лодки, а в непосредствена близост има голям пазар, който за съжаление е затворен през деня. Улиците изглеждат празни, но пък времето е идеално за разходка по плажа.

Водена от любопитството си, вечерта се отново се пускам из малките улички на пазара заедно със Салех, който ще видя за последно преди да напусна Оман.
 Пазарът предлага абсолютно всичко: от дрехи и ръчно изработени изделия до традиционна медицина и натурална козметика. Вземам за спомен ароматен frankincense.
Едно от най-добрите ни попадения със Салех обаче, е страхотен бар за фрешове. Можете да намерите прясно изцеден сок от десетки видове плодове :)

Ден VII
Крайно време е да се връщам обратно в Дубай. Тъкмо си мисля, че този път няма какво да се обърка, защото на връщане пътувам с автобус, а не със самолет (вероятно вече сте чували за пословичният ми талант да си изпускам полетите, когато не съм на работа) и се оказва, че съм отишла на грешната автобусна гара :D  Имам късмет, че следващият автобус е следобяд и все пак успявам да се завърна в Дубай същият ден.
Както винаги се прибирам вкъщи с раница пълна с дрехи за пране, една торба с истории, стотици снимки и най-важното: спомени за цял живот.