Travel in time

*Original photo

За добро или лошо с развитието на обществените отношения и напредването на технологиите светът около нас се променя всеки ден. Как това се отразява на начинът, по който пътуваме?
Дали удобствата на съвременния свят винаги ни носят толкова голяма полза? Или пък, както е казал Т. Пратчет „същността на прогреса се състои в това, че лошото се случва по-бързо”.

Замисляли ли сте се как са пътували хората преди 100 години?   

Светът днес 

Днес има хиляди начини, които може да изберете, за да пътувате: самолети, автомобили, кораби, влаковe. 

Прародителят на съвременния автомобил се появява в Германия преди 125 години. Негов "баща" е германският изобретател Карл Бенц. На 29 януари 1886 година Бенц получил патент за „моторна кола", а няколко месеца по-късно извършил и първото си пътуване с нея. Този ден се смята и за рожден ден на автомобила. Оттогава насам човекът не е спрял да създава все по-бързи, по-сигурни, по-удобни и по-съвършени начини за пътуване. 

През 1969 година Нийл Армстронг стана първият човек стъпил на луната и вече изглеждаше, че за човекът няма невъзможни неща. 

Днес можете да обиколите света със самолет като това ще ви коства само скромните 57 часа и 54 минути (рекордът е поставен от двама шведи). 

С Ню Йоркското метро може да кръстосате голямата ябълка за 22 часа 52 минути и 36 секунди.

XXI век е векът на неограничените възможности. Можете да стигнете до най-отдалечените кътчета на Земята, до покорите смятани за недостъпни преди това върхове, ако искате може дори да се разходите до Луната. 

На теория така стоят нещата, а на практика – трудно ви е да си представите дори как ще успеете да заведете двете деца, жената и кучето до Китен и обратно. Такъв е животът...

Днес пътуването коства време и пари, които хората поставят толкова високо в йерархията на ценностите си, че са повече склонни да работят извънредно, за да могат да си купят последният модел смартфон, да зяпат изпразнени от съдържание американски филми, да се тъпчат по моловете и да се бият за кренвирши по 1.95, отколкото да се качат в колата и да отпрашат нанякъде. Не толкова, че нямат възможност да пътуват никъде – просто в тяхната ценностна система пътуването се намира някъде доста в дъното на таблицата. 

Преди 100 години в България

За съвременния свят толкова. Да се върнем 100-тина години назад. 

През 1901г. в САЩ има само 8000 бройки автомобили и само 231 км асфалтирани пътища, а в повечето градове максимално разрешената скорост за движение е 10 мили/час (16 км/час). 

У нас естествено нещата са изоставали лекичко (както знаем поради икономически, социално-политически и ред други причини от нашата история).

Далеч преди още да заговорим за трамваите, в София се пътувало с конски омнибуси – кола дърпана от конски впряг. С него софиянци се придвижвали до селцата в подножието на Витоша – Княжево, Банкя, Горна баня. 

Конските омнибуси са средно за 12-15 души. Никой  от пътниците не можел „да иска по-бързо ходене на омнибуса" - ограничението за скоростта било 8 километра в час. Тогава нямало определени спирки и впряговете спирали по желание на клиента. Може да се каже, че омнибусите са първообразите на съвременните маршрутки.

Началото на 1901 година е изпълнена с голямо вълнение за софиянци – тя бележи и началото на електрическият трамвай. Така известната линия София-Княжево, намерила място дори и в разказите на Иван Вазов („В електрическия трамвай”), е първата трамвайна линия у нас.

"Tрамваят по линията София-Княжево, 1901 г."

В периода 1900-1910 у нас се появяват първите велосипеди, първите автомобили и първите пътешественици из родните земи :)

"Търново, собственици на едни от първите велосипеди в града"

 "Преминаване през брод на река по време на първата обиколка на България с автомобил, предприета през 1911 г. от братята Марин и Методи Лъскови, и шофьора Димко Ангелов с Форд Т (Ford T), като реклама на марката, чийто представител е фирмата 

"Шпетер & Лъсков"".

Българите започват да пътуват все по-често и дори да си правят екскурзии в чужбина. 

"Българи на екскурзия във Франция с лек автомобил Рено, 1926 г."

"Семейство от София на излет със семейния автомобил Кадилак
 (1932 Cadillac Roadster), 30-те години на ХХ век"

Към 30-те години на XX век правим първите си значителни стъпки и във въздухоплаването. В България е построена  Държавна аеропланна работилница (ДАР). Тя разполага с всички необходими цехове, халета и лаборатории за индустриално производство на самолети. Това събитие е имало небивал обществен отзвук, тъй като самолетите са родно производство.

 "Мемориално табло по случай първата въздушна обиколка на България, направена с четири самолета ДАР “Узунов 1″ (копие на германския DFW C.V) - първите серийно произвеждани самолети в България, 1926 г."

 "Първият полет по редовната, гражданска въздушна линия 
София - Бургас, състоял се на 

29 юни 1947г. със самолет Юнкерс 52 (Junkers 52)"

И така в началото на XX век пътуването в България ще да е било истинско приключение. Какво ли е било за първи път да се качиш в трамвая, да видиш земята от въздуха или да направиш обиколка с кола? Със сигурност пътуването е било голямо събитие в обществения живот, хората са били изпълнени с вълнение и възторг от това, че се откриват все нови и нови чудеса на техниката. 

Сега да погледнем малко по-глобално и  още по-назад, назад във времето на големите пътешествия. 

Великите пътешественици

Един бърз поглед върху няколко от най-значимите за мен пътешественици в световната история. 

Докато в края на XV в., в епохата на Великите географски открития, ние сме се борили за свободата си и тепърва сме се опитвали да откриваме топлата вода, един друг човек успял да открие цял нов континент. Христофор Колумб е една от личностите в световната история, на която завиждаме безкрайно, не само защото е пътувал толкова много, но освен всичко друго открил Америка (е малко се е объркал и до последно вярвал, че това е Индия, но колко хора могат да се похвалят с такива постижения?)

Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа, Италия. Колумб вярвал, че Земята е сферична и че може да достигне до Далечния изток, пътувайки само в посока запад. Мореплавателят прави четири големи експедиции, всички те по указ на испанския крал. Официално Америка е открита още по време на първата експедиция, която се провежда с корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня" и екипаж от 90 човека. Експедицията потегля на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресича Атлантическия океан в субтропичния пояс и достига до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там, на 12 октомври 1492 г., Колумб акостира на брега и това става официалната дата на откриването на Америка от европейци. Първият бряг на Новия свят, видян от Колумб, е днешният о. Уотлинг, най-източният от Бахамския архипелаг, който бива кръстен Сан Салвадор от мореплавателя. 

По време на експедициите си, Колумб открива за европейския свят тютюна и каучука, и се счита за първия европеец, усетил вкуса на ванилията. Според една от легендите, барбекюто също е едно от нещата, които Европа научава от местното индианско население - местните наричали този начин на готвене "барбакоа".

Още един виден изследвател от епхоата на Великите географски открития е Фернандо Магелан. Фернандо Магелан е роден през 1480 година в Саброза, Португалия. 

През 1519-1522 година португалският мореплавател  прави първото околосветско пътешествие. Експедицията на Магелан е първата, обиколила света, и първата, преминала от Атлантическия в Тихия океан. Участниците в тази експедиция са първите европейци, направили едни от най-забележителните и най-запомнящите се открития познати на човечеството.

Отиваме напред във времето: началото на XIX в. На 19 март 1813г. в Шотландия се ражда Дейвид Ливингстън. През 1841 г. той заминава в Африка с религиозна мисия, но скоро усеща в себе си страстта към пътешествия и откривателства. Организира и осъществява няколко експедиции, по време на които изминава околко 50 000 километра пеша. Става първият европеец прекосил Африка от единия до другия край. По време на обиколките си открива и става кръстник на водопада Виктория.

И така можем да споменем още много бележити пътешественици и откриватели и можем да стигнем до едно интересно заключение. Въпреки че хората живели преди повече от 5 века преди нас са нямали високотехнологичните постижения на XXI век те са пътешествали много повече и много по-дълго от съвременния човек.

Да пътуваш днес така, както са пътували те е лудост за повечето хора. Да напуснеш своята сигурност, работа, дом, семейство, приятели и да се впуснеш в едно голямо неизвестно приключение изисква смелост. Смелост, която хората, водени от жаждата си за нови приключения и нови светове са имали преди стотици години. 

Оказва се, че въпреки десетките нови начини измислени от човека днес, за да пътува повече и по-лесно, пътуването става все по-трудно осъществимо начинание и все по-малко хора предприемат по-дълги пътешествия.

Дали наистина се нуждаем толкова много от мощни бойнги, леки коли, бързи влакове, хотели, компютри, гидове, изкуствено създадени „забележителности” или имаме нужда  просто от нови предизвикателства? Какво тласка съвременния човек към едно ново пътуване? Желанието му да опознае нови хоризонти и  чрез пътуването да открие нещо ново за самия себе си и за заобикалящия го свят или просто желанието да запълни поредният фото албум? Помислете за това следващият път докато стягате куфара си за поредното пътешествие.

*Снимков материал: "Изгубената България"