В края на 2011 година, както и в края на всяка една изминала година, отправяме пожелания към най-близките ни хора и самите ние си пожелаваме разни неща.
Неща, в които вярваме и които искаме да осъществим през новата година. Обещания, които даваме на самите себе си и сме щастливи, ако успеем да ги спазим – ако не всички, то поне част от тях. На края на годината всеки прави своята лична равносметка за това какво е успял да постигне, какво не е успял да направи и какво му предстои оттук нататък.
На тази Бъдни вечер паричката от питата се падна в мен. По стара традиция, казват че това е на късмет, и че този у когото се падне паричката ще бъде щастлив през цялата година. Казват също, че на Коледа стават чудеса.
Не знам дали всичко това е вярно, но отново по традиция отправих мислено своите пожелания, към хората, които обичам и в духа на магията на Коледа дадох воля на въображението и мечтите си. Като всички хора си пожелах неща, свързани с професионалното ми развитие и личният ми живот, но си пожелах и нещо друго, пожелах си Шест удивителни неща, които искам да направя, ако не точно през следващата година, то в някоя от следващите :) И смятам да ги напиша тук, в нашият блог, защото както можете да се досетите те са свързани с това, което свързва мен и вас (хората, които четете този блог): пътуването.
И така, пожелавам си през следващата година да може да...
1. Да изпием по бира в пустинята Сахара, Мароко.
Най-голямата и най-гореща пустиня в света със сигурност е нещо, което искаме да видим. Но какво ли ще бъде да посрещнеш изгрева с любимия човек на такова място и да можеш да му кажеш „Наздраве”? :)
2. Да направя разходка със слон в Индия.
Не знам точно защо, но слоновете винаги са ми били любими животни. Може би заради силата и спокойствието, които притежават, това че всички от стадото се грижат един за друг или пък заради странните им и смешни хоботи, неприсъщи за други животни.
Ще бъде истинско вълшебство ако един ден успея да се докосна до едно от тези удивителни създадния и още по-невероятно преживяване – ако ми позволи да направя едно кръгче с него :)
Перфектното място ако сте решили да яздите слонове в горите е Утаракханд, (Северна Индия). Тук се намира Национален парк Jim Corbett. Това е най-старият национален парк в Индия, създаден е през 1936г. От това, което съм успяла да намеря и да прочета за това място смятам, че това ще бъде истински рай за хората, които обичат дивата природа и приключенията (а и слоновете) :) Дано един ден да можем да му се насладим.
3. Да посетим L’Oceanografic във Валенсия, Испания.
Океанографик е най-големият аквариум в Европа, който се разпростира на площ от 111 000 кв.м. В него живеят около 45 000 морски обитатели от над 500 различни вида. Какво ли е усещането да попаднеш в един толкова необикновен и различен свят от нашия, да можеш да се докоснеш до тайните на подводния свят? Мисля, че съвсем скоро ще имаме шанса да разберем :) (но за това, надяваме се, че ще можем да ви разкажем след 1-2 месеца).
Подводен тунел в акварума Океанографик
4. Да достигнем най-западната точка в континентална Европа – Cabo de Roca (Кабо да Рока), Португалия.
Един познат наскоро ни разказа за това място. Само по себе си нос Кабо да Рока не представлява нищо специално или удивително, но ви дава възможност за едно ново изживяване –да застанеш на внушителният скалист бряг, където бясно се гонят мощни ветрове и да осъзнаеш, че тук наистина свършва континентална Европа. Това е мястото където земята свършва и започват моретата.
Нос Кабо да Рока
5. Да пътуваме с тибетската железница.
Тибетската железница Qinghai (Цинхай) е най-високата железопътна линия в света. Преминаваща през над 4000 м над морското равнище и минаваща през прохода Тангула където достига 5 072 м надморска височина буквално може да спре дъха ви. Пътуването ви дава възможност да се насладите на море от планини, свят от езера и стада от най-различни животни.
Линията Голмуд - Лхаса
Вентилационната система на влака е създадена така, че да снабдява пътниците с допълнителен кислород. Пътуването по линията Голмуд - Лхаса с Цинайската тибетска железница продължава 14 часа, линията е дълга над 1142 км, като повече от 80% от нея е построена на над 4 000 м надморска височина. Но това не е всичко - най-хубавото от цялата работа е, че билетите за влака са с абсолютно постижими цени 30 $ до 185 $ (което включва и цената на разрешителното за пътуване в Тибет).
Какво ли невероятно преживяване ще бъде да можем да се повозим „На покрива на света”? :)
Железопътен мост от Тибетската железница пресичащ р. Лхаса
6. Да отидем в Salar de Uyuni, Боливия.
Salar de Uyuni е най-голямата солена пустиня на нашата планета. Тя е считана и за най-високата пустиня, защото е разположена на рекордните 3700 м над морското равнище. Тази пустиня е представлява най-големият резервоар на сол в света, съдържащ над 10 милиарда тона ! Salar de Uyuni заема обширна територия в южната част на южноамериканската страна. Съвсем близо е и границата на Боливия с Чили и Аржентина.
Тук се намира и Соленият хостел, който е направен изцяло от сол (включително и мебелите).
Не е за вярване как място, което се „нарича” пустиня може да притежава толкова красиви гледки и природни феномени. Когато паднат дъждовете, езерото изглежда така, сякаш небето и земята се сливат в едно огромно ослепително синьо огледало. Смятам, че има неща, които човек задължително трябва да види през живота си. И това място където раят среща земята е нещо, което не трябва да пропускаме.
Не знам дали на Коледа стават чудеса, но със сигурност знам, че ние хората сме способни да сбъдваме мечтите си. А всяка една сбъдната мечта за мен е едно истинско малко чудо.
Надявам се в края на 2012 година, правейки своята лична равносметка, да мога да Ви кажа, че съм успяла да сбъдна поне няколко от тези мои мечти. Ако успея да го направя, то знайте – 2012 ще да е била една изключително успешна година :)
*Снимков материал: Интернет.
Comments
Post a Comment