Ето ни отново тук. От няколко месеца не сме публикували нищо, тъй като и двамата страдаме от хронична липса на време, но се надяваме да компенсираме това със следващите редове.
В този пътепис ще ви разкажем за поредното си динамично пътуване. В рамките на 5 дни летяхме 4 пъти със самолет, посетихме 2 държави, запознахме се с над 20 човека от цял свят, видяхме невероятно красиви места, научихме безброй интересни факти за това как живеят хората на юг, опитахме напълно непознатата за нас и изключително интересна традиционна кухня на Испания и Португалия. Надяваме се разказът ни за всеки един от тези дни на нашето пътуване да ви покаже нещо ново, нещо различно, да ви зареди с позитивни мисли и усмивки, да ви предаде онази слънчева енергия, топлина и искреност на хората, които срещнахме по пътя си.
Ден I – 28.02.2012
Полет номер едно (София – Валенсия) беше с Wizzair. Направихме обичайните приготовления за пътуването, стегнахме раниците и както винаги доста недоспали в 5:30 сутринта бяхме на летището. Полетът е с пордължителност около 3 часа. Часовата разлика между България и Испания е -1 час.
Хубавото на летище Manises във Валенсия е, че директно хващате метрото и на цената на единичен билет (1. 45 EUR) за градския транспорт се придвижвате до центъра на града. Ние решихме да си извадим карта за 10 пътувания, която може да се ползва от двама (или повече) пътници. Цената е около 10 EUR. Трябва да валидирате картата на влизане и на излизане от метрото. И ако си мислите, че можете да пробвате гратис пътуване както у нас, забравете – входовете и изходите на метрото са направени с автоматични стъклени врати, които няма как да прескачате. Доста ефективна система, която с малко по-голяма инвестиция е осигурила ефективен контрол върху гражданите и свежда загубите на държавата до минимум. Нещо което искрено се надяваме, че може да замени след години класическите перфоратори в нашата мила столица.
Още на летището можете да получите карта на града (карта на стария град) от информационния туристически център, който се намира в самия терминал.
Работно време: 8:30 – 20:30 ч. през седмицата и от 9:30 – 17:30 ч. през уикендите.
Представяхме си Валенсия като малко провинциоално градче със съвсем обикновен облик. В интерес на истината възлагахме много повече надежди на престоят ни в Португалия, но останахме напълно изненадани от това, което видяхме от Испания.
Метрото на Валенсия се състои от 6 линии, изключително лесно е да стигнете до всяка една точка за минути, градът разполага с чудесни велосипедни алеи и можете да наемете колело. За двата дни, които имахме на разположение да опознаем Валенсия осъзнахме, че от всички градове посетени в Европа, това място не е просто град с модерна архитектура, добра инфраструктура, плажове, паркове и барове за забавления. Този град е място, което е наистина добро за живеене, място където бихте се чувствали добре всеки един ден. Наблюдавайки хората може да разберете защо самите те обичат толкова много града си и се чувстват горди да бъдат част от него.
От летището взехме метрото и стигнахме до метростанция Aragon (в близост до стадион Mestalla, който ни служеше за ориентир). Направи ни впечатление, че трибуните на стадиона са разположени почти отвесно сякаш е арена за гладиаторски битки. За съжаление точно по време на престоят ни не се играеха мачове и имахме възможност да зърнем Mestalla само отвън.
"Стадион Mestalla"
"Трибуните на стадион Mestalla"
Следвахме указанията на Андре (нашият домакин от Couchsurfing). По пътя към дома му се радвахме на огромните палми, които може да срещнете навсякъде из града, наред с портокаловите дръвчета. Това придава екзотичен и свеж облик на улиците.
"Валенсия - първи впечатления"
"Валенсия - първи впечатлеиня"
"Палмите и екзотичният облик на града"
"Палмите и екзотичният облик на града"
Андре ни посрещна с усмивка в дома си, успяхме да поговорим малко с него преди да тръгне за работа и се уговорихме да се видим отново вечерта. Той успя да ни даде някои много полезни съвети за това кои места бихме могли да разгледаме. Беше изключително гостоприемен и дори ни нарисува мини-карта на Валенсия, тъй като пристигнахме рано сутринта и туристическият информационен център на летището все още беше затворен.
Оставихме тежките раници и в типичния си разсеяно-неориентиран стил тръгнахме да обикаляме из улиците:) Температурите от + 20 C в края на месец февруари допълнително спомогнаха за доброто ни настроение.
На път минахме през кварталният супермаркет и установихме, че цените на хранителните продукти в Испания не просто не са шокиращи за нас, но може да се каже, че вече са почти изравнени с цените в нашата столица. Като се има предвид средната заплата в България обаче, не сме съвсем сигурни дали това трябва да ни кара да се радваме или да поглеждаме със съжаление назад. В края на деня минахме през същият магазин и в рамките на 10 EUR успяхме да купим продукти за вечеря за 4-ма души (тук включваме и една чудесна бутилка испанско червено вино).
Това което ни остави най-силно впечатление и което ме накара да се влюбя в този град са парковете на Валенсия. Jardines del Turia (Градините на Туриа) са разположени по цялото протежение на града, на мястото където някога се е намирала р. Туриа. След едно голямо наводнение през 1957 год. реката е отклонена да заобикаля града, а на мястото на старото корито сега са направени паркове, които пресичат целия град. Това е най-обширната зелена площ, която сме виждали до сега.
"Карта - Jardines del Turia"
Jardines del Turia е една наистина невероятна идея, в която са вложени много средства, но която е направена, за да дава на хората нещо, от което се нуждае всяко едно градче – място за почивка, забавление, спорт и игра. Това е с две думи една инвестиция „ЗА” хората.
"Инвестиция за хората"
Целият парк е като един мини-зелен град. Навсякъде има пейки, фонтанти, огромни площадки за деца, футболни игрища, фитнес уреди поставени на открито, широки вело алеи. Наглед една обикновена идея на градската управа е дала на града толкова живот. Никъде досега в Европа не съм виждала населението да спортува така активно, както във Валенсия - по всяко време може да видите, хора които тичат или карат колела, хора които четат книги застанали под слънцето или просто седят и разговарят.
"Jardines del Turia"
"Jardines del Turia"
"Jardines del Turia"
Jardines del Turia не е просто парк. Той се е превърнал в начин на живот за хората, в част от културата и ежедневието им, в начин да поддържат здравето си и своя жизнен тонус.
Излязохме от парка и се качихме на мост Puente del Real, а след това се пуснахме из малките улички на Валенсия около Plaza del Poeta Llorente. Тук стилът на сградите и китните тераси, отрупани с цветя ни навяваха спомени от Венеция.
"Puente del Real"
"Изглед от Puente del Real"
"Plaza del Poeta Llorente"
"Из малките улички"
"Спомен за Венеция"
Неусетно се озовахме на Plaza de la Virgen. Площадът е ограден от забележителни паметници на културата и винаги е изпълнен с хора.
"Plaza de la Virgen"
Тук се намира готическата Катедрала на Валенсия (Metropolitan Cathedral–Basilica), построена между XIII и XV век.
"Metropolitan Cathedral–Basilica"
Тук се намира и кулата „El Miguelette”. Построена е във формата на осмоъгълник, а обиколката и е със същите размери като нейната височина (повече от 50 метра). Името и води началото си от името на нейната най-голяма камбана „Miguel”, направена през 1532 год. с тегло повече от 10 тона. Вътре в кулата има 207 стъпала, които можете да изкачите и да се насладите на гледката отгоре.
„El Miguelette”
Вместо това, ние решихме да седнем около красивият фонтан на площад de la Virgen и да се насладим на топлите слънчеви лъчи, множеството гълъби и туристите правещи снимки в несвяст :)
"Фонтанът на площад de la Virgen "
"Минути за отдих"
"Папараци"
"Снимаш ли ме?" :)
"Какво правят тези туристи?" ;)
Спираме със забележителните сгради и обръщаме поглед към невероятната испанска традиционна кухня. Мислех си, че ние тук на Балканите като цяло сме големите любители гастрономи, но трябва да посетите Испания ако искате да разберете какво значи вкусна храна. Наистина не знам откъде да започна. И двамата не можем да кажем, че сме особено лакоми, но във Валенсия не можехме да спрем да опитваме нови и нови неща :)
Както знаете испанците имат традицията на т.нар. “Tapas”. Винаги когато си поръчвате нещо за пиене (бира или вино) ви носят малки порции храна, които вървят към самото питие. Казано на наш език това е някакъв вид мезе, което получавате по традиция навсякъде из малките ресторантчета и барове. Комбинациите са много: различни видове маслини (които учудващо, но вървяха много с бирата) плюс малки хлебчета намазани с някаква паста, може да ви сервират някакъв вид осолена риба или пък традиционен колбас (Salchichón).
Относно това как се е зародила традицията за тапас има две версии. Някои хора смятат, че често върху чашата с бира или вино поставяли хлебчета или някаква друга храна, която предпазвала питието от набезите на мухите. В потвърждение на теорията идва и глагола “tapear”, който означава покривам.
Друга история разказва, че крал Алфонсо „Мъдрият” страдал от някакво заболяване и неговият лекар му предписал да се храни по няколко пъти на ден с малки порции храна. Както знаем монархът в онези времена е бил образец и модел на поведение за своите поданици, така че не е изключено постепенно населението да е започнало да копира навиците на своя крал. Каквато и да е историята на тапас, знаем само, че той е част от традициите и културата на валенсианци.
Нещо традиционно, което ще срещнете из много магазини, както и ресторанти в Испания - jamón. Това е типичната за Испания шунка от свинско месо. Обикновено в магазините може да видите тези огромни свински бутове, които се продават за около 30 EUR (наистина са огромни). Технологията, по която се приготвят, включва най-общо осоляване на месото и след това то се оставя да се суши. Самият бут се поставя в специална машина и се хаваща с винтове, а шунката се реже на много, много тънки резени. Имахме възможност да наблюдаваме този процес последната вечер, когато Андре и Алехандро ни заведоха в едно страхотно типично испанско ресторантче (повече подробности за това място в Ден IV от нашия пътепис).
Андре ни разказа, че рязането на jamón не е лесна работа, тъй като се изисква сила, прецизност и бързина. Съществува дори традиция, когато се прави сватба или се чества друг важен празник, да се наемат специално хора, които режат шунката.
Традиционнo ястиe e още т.нар. тортила (Tortilla) (това е испанският вариант на омлет). Валенсия е отечеството на паелята (Paella). Трите основни съставки на паелята са ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гарнира със зеленчуци и месо или морски храни. Сигурно няма да ни повярване, но пропуснахме да я опитаме. Последният ни ден във Валенсия (за който ще разкажем малко по-късно) имахме чудесна вечеря с Андре и неговият съквартирант Алехандро, но те ни казаха, че паелята се яде традиционно на обяд и съответно бе заменена от един куп други вкусни неща. Това обаче ни дава само още един повод (част от многото други), който ще ни накара да се върнем отново във Валенсия.
Ако искате обаче, да видите изобилието, което предлага климатът на Испания, то мястото е само едно – Mercado Central. Най-различни видове пресни и сушени плодове, зеленчуци, ядки и рибни продукти се сливат в една невероятна цветна картина допълнена от хора, аромати и глъчка.
Пазарът на Валенсия се помещава в красива сграда в съвременен стил. Адресът е Plaza del Mercado 6.
"Богатствата на Испания"
"Плодове, зеленчуци и неща, които ще видите за първи път"
"Стотици видове прясна риба"
"Ядки и сушени плодове"
"Пазарът на Валенсия"
За разлика от други държави тук не сме злоупотребявали с алкохол, а предимно с... портокали :) За 0.60 EUR/кг. (точно така говорим за центове) можете да се насладите на онзи вече позабравен вкус, който явно квотите на ЕС и техните специални стандарти не са в състояние да попълнят у нас.
"Истинските портокали"
Докато хапвахме портокали се наслаждавахме на групичка испанци, седнали насред един празен площад да играят домино.
"Ритъм на живот"
Ако искате да опитате още нещо традиционно за Валенсия, което се сервира в повечето кафета и барове, то пробвайте Horchata. Това странно питие, доколкото разбрахме се прави от бадеми, има сладникав вкус и се сервира студено. Със сигурност консумацията през лятото е доста освежаваща, но това, че е краят на февруари не ни попречи да опитаме и ние. В близост до Mercado Central се намира Horchateria Santa Catalina. Мястото, което се помещава на два етажа, предлага horchata и местни сладкиши. Със сигурност тук през лятото цари голямо оживление. Адресът е Plaza de Santa Catalina 6.
"Horchateria Santa Catalina"
"Интериор, от който лъха прохлада"
Тук слагаме многоточие относно безкрайната тема за храната и продължаваме с нашата разходка, която ни отведе до парк Cabecera. Наблизо намерихме хипермаркет, снабдихме се с бири и с часове се наслаждавахме на галещите слънчеви лъчи и патиците плуващи в езерото край нас.
"Cabecera park"
"Cabecera park"
"Cabecera park"
"Глътка бира под топлото слънце"
"Трябва да опитате San Miguel"
Явно много сме се отплеснали, защото забравихме да проверим намиращият се в непосредствена близост, наскоро открит Bioparc. Паркът обхваща над километър от старото корито на река Турия, в района между края на града и околностите. Идеята за парка е да превърне това място в крайречна гора. Тази стратегия е помогнала за разрешаване на проблема с промяната на устойчивите диги на река Турия, построени през 18 век, за да предпазват града от наводнения, както и естественото корито на реката нагоре по течението. След това разбрахме, че сме пропуснали да кажем по едно “здрасти” на няколко лемура, слонове, зебри, даже и лъвове. Пропуск без съмнение, но това е риска на неподогтвеният пътешественик, който разчита на изненадите.
Денят вече си отиваше и за неговия завършек решихме да хванем метрото (линия номер 5, която отива до метростанция Neptu) и да отидем в другия край на Валенсия, където да наблюдаваме залеза на слънцето от брега на Средиземно море. Съчетанието от парковете, които пресичат целия град в комбинация с широката плажна ивица, поставя Валенсия в челната позиция на местата, които бихте обикнали от пръв поглед.
По бреговата ивица на Валенсия са разположени 3 плажа: Las Arenas, la Malvarrosa и Alboraya в допълнение с квартал Cabañal, където преди са живели рибарите от града. Ако успеете да ги посетите когато е малко по-топло можете да опитате да обходите и трите плажа в рамките на една сутрин. Ние се порадвахме на морския бриз и красивият залез от кея и се върнахме отново към центъра на града.
"Две усмивки в края на един дълъг ден"
"Залез слънце"
"Испания"
Наближаваше 20:00 ч., но бяхме толкова изморени, че нямахме нищо против малко кофеин. Спряхме се на едно доста оживено кафе в близост до метростанция Amistat. Самите собственици не говореха английски, но бяха много гостоприемни и усмихнати. През цялото време тичаха зад бара и приготвяха кафета, капучино и различни други кофеинови напитки. Дори по това време на деня масите бяха пълни с местни хора, които говореха по техния си специфичен темпераметен начин и пиеха кафе :) Името на мястото е “Cofee Shop Poeta”, а точният адрес - Calle Poeta Mas Y Ros, 107.
“Cofee Shop Poeta”
“Cofee Shop Poeta”
Преди да се приберем напазарувахме от кварталния супермаркет като щанда с вината наистина би затруднил и опитният познавач на това питие. Цените пък варираха между 1.5-5 EUR, което добави още един огромен плюс за Испания към останалите. В избора ни ненадейно помогнаха групичка испанци. Просто видяхме, че точно пред нас грабнаха две еднакви бутилки вино и обсъждайки нещо въодушевено заминаха нанякъде, което ни накара да им се доверим :) И не сбъркахме.
Андре и Алехандро ни посрещнаха, както винаги с широки усмивки и добро настроение. На по няколко чаши вино и тапас имахме възможност да поговорим за много неща. Отпуснахме се и разговорите тръгнаха от само себе си. Наистина не е трудно да намериш общ език с испанците. За разлика от повечето европейци, при тях я няма тази скованост и резервираност, тази предубеденост в общуването им с чужденци. Топли хора. Истински хора :)
Не помня колко беше часът, но по някое време се сетихме, че трябва да приготвим вечерята. Сготвихме им нашият миш-маш и мисля, че останаха доста доволни. Те пък приготвиха за нас alcachofa (артишок), запържен в малко зехтин. Непознат за нас и много полезен зеленчук, който често може да срещнете из пазарите на Валенсия. Беше доста вкусен, леко сладникав на вкус. Обясниха ни, че го използват или като гарнитура или като съставка, която добавят в други ястия.
"Артишок или както казват
испанците - Alcachofa"
Дойде време да поспим и както винаги вече бе станало към 2:00 часа (испанско време или още по-безнадеждно ни звучеше фактът 3:00 часа българско време). Нищно необичайно в навиците ни :) Лошото бе, че на другият ден ни чакаше нов полет Валенсия – Порто и излитахме също по обичайното за нас време – рано сутринта.
Ден II – 29.02.2012
Полет номер две (Валенсия-Порто) имаше изключителната заслуга да ни превърне в летящи зомбита. Тъй като първото метро близо до дома на Андре (метростанция Aragon) пристигаше по-късно, то трябваше да повървим до метростанция Alameda. В 4:45 се качихме на първата мотриса и даже пристигнахме малко по-рано от необходимото на летището. След всички процедури по чек-ин, преджобвания и т.н. се качихме в бойнга на Ryanair. За съжаление полетът е с продължителност само около час, а за капак на всичко има часова разлика от -1 час между Испания и Португалия. Така че излетяхме в 6:45 от Валенсия и след едночасов полет около 7:00 местно португалско време се озовахме на летището в Порто.
Метрото, по същия начин както във Валенсия, може да хванете от самото летище. Още с пристигането си имахме възможност да се убедим в невероятното желание на хората да ти помогнат винаги и с каквото могат. Около машините за билети имаше служители, които разясняваха на новопристигналите каква е процедурата по закупуването им. Нашият домакин от Couchsurfing, Алберто, ни бе посъветвал да си вземем билети за единично пътуване, които да използваме за метрото, а след това, използвайки същите тези билети, да хванем автобус до дома му.
Системата на публичния транспорт в Порто се оказа малко сложна за нас. Ето някои неща, които е добре да имате предвид, още преди пристигането си.
1. Града е разделен на зони (Z2 до Z 12) , като цената за билет за едно пътуване варира, в зависимост от зоната, в която пътувате.
2. Цената на единичен билет от летището ни струваше 1.80 EUR (Z4) + 0.50 EUR за самата магнитна карта, която получавате. Важно е да знаете, че трябва да запазите тази карта, защото тя ви позволява да я презареждате и да я използвате отново. Винаги валидирайте своята карта преди да се качите на превозното средство, както и когато сменяте линията.
3. Друга важна подробност, която пропуснаха да ни кажат е, че когато валидирате своя единичен билет той може да се използва в рамките на 1:15 мин. Хванахме метрото от метростанция Aeroporto до метростанция Casa da Música. След това се забавихме, докато открием спирката, от която трябваше да вземем автобус до дома на Алберто. Тъй като не знаехме за часовото ограничение и бяхме валидирали билетите твърде рано, то когато се качихме в атобуса единичните ни билети вече не вършеха никаква работа и бяхме принудени да си купим билет от шофьора.
4. Ако използвате автобус, той ще спре на спирката, само при подаване на знак от ваша страна (най-често хората просто вдигат ръка). В противен случай ще ви подминат като пътен знак, ако няма други хора на спирката, които да сигнализират вмество вас :) Качването става винаги от предната врата и там съответно е машината за валидиране. При слизане от автобуса, когато наближите спирката, трябва да натиснете бутона за отваряне на вратата, така че отваряйте си очите :)
5. Добър вариант за използване на публичния транспорт е да заредите вашата карта за 24h (така както направихме ние след това). Цената е 3.95 EUR на човек. Времето започва да тече от първото валидиране на картата ви. Имайте предвид, че при този вариант имате право да пресичате 2 зони на града. Важно е просто да знаете, че след като пресечете две зони, ще трябва да слезете от метрото, да валидирате картата отново и да се качите на следващото метро, с което отново имате право да прекосите още две. Това е вариант да избегнете по-скъпите билети за 3 и повече зони. Надяваме се тези няколко съвета да са ви били полезни.
От Casa da Música хванахме автобус 902 и слязохме на спирка Arrabida Shopping. Тук се срещнахме с Алберто. Закусихме в търговския център, намиращ се в непосредствена близост до дома му и съответно носещ същото име - Arrabida Shopping. Успяхме да поговорим малко, но бяхме толкова изморени, че преди да започнем с опознаването на Порто се нуждаехме от няколко часа сън.
Събудихме се около обяд и с нови сили и ентусиазъм бяхме готови за обиколка на града. Сега вече имахме възможност да поговорим по-дълго с Алберто и да го опознаем.
Алберто е човек на 56 години, с доста суров и сериозен вид, който знае за своя град толкова много неща, колкото едва ли някой друг от местните жители ще може да ви разкаже. Една истинска жива енциклопедия. Самият той е имал доста интересен и динамичен живот. Работил във финансов отдел, учил за кратко медицина, а след това доколкото разбрахме, поради политическия режим в Португалия отишъл да живее за няколко години в Лондон. Работил е за организацията на червения кръст, а след завръщането си в Порто в продължение на 10 години бил шофьор на линейка. Беше пътувал къде ли не, а от всичките си пътешествия любимата му дестинация беше Мароко – ходил е там над 30 пъти. Разказа ни, че имал много приятели там и с удоволствие би се върнал пак. Но когато го попитахме кое е мястото, което обича най-много и къде се чувства най-добре, той с усмивка ни каза, че няма по хубаво място от родният му град – Порто.
Специфичното за Порто, това което го отличава от всеки един друг град не са сградите, паметниците, нито дори богата му история. Различното в Порто - това са хората. Те са душата на този град. След 2-дневния си престой имахме възможност сами да се убедим в това. Изключително отворени към другите и готови винаги да ти помогнат, хората там искат само едно – уважение. Можете да застанете на средата на улицата с карта в ръка и ще видите, че не след дълго някой ще дойде и ще ви попита дали имате нужда от помощ. Дори да не знаят английски винаги ще помогнат. При пристигането ни се случи да застанем на една автобусна спирка от грешната страна, но не можехме да се ориентираме къде се намира спирката за правилната посока. Попитахме една жена, която не знаеше дума английски, а тя просто стана от мястото си и ни поведе през улицата чак до пресечката, на която се намираше мястото, което търсехме. Още първия ден ни се случи да забравим фотоапарата си в едно кафе в Arrabida Shopping, а когато се върнахме, жената която сервираше го беше прибрала и ни чакаше да дойдем. На колко места според вас може да ви случи такова нещо? Със сигурност в други градове из Португалия нещата ще бъдат различни, но точно в Порто хората носят в себе си някакво особено достойнство.
В Португалия има 4 основни и важни градове, като всеки един от тях е известен с нещо:
Braga (Брага) – да се молиш (това е един от най-старите християнски градове в света);
Coimbra (Коимбра) – да учиш (градът е един от най-старите (от 13 век) и утвърдени университетски центрове не само на Иберийския полуостров, но и в цяла Европа);
Porto (Порто) – да работиш;
Lisboa (Лисабон) – да се забавляваш :)
Разделението на северна и южна Португалия е намерило израз и в думите: „Лисабон се перчи, докато Порто работи”.
Докато хапвахме невероятно вкусните си десерти, Алберто успя да ни залее с информация и заинтригува, още преди да сме видели града. Като заговорих за десерти, може би ще ви направи впечатление, че голяма част от сладкишите там имат жълт цвят. Това се дължи на един интересен исторически факт, който домакинът ни не пропусна да отбележи. Едно време в манастирите монахините почиствали бялата част на своето облекло като използвали белтъка на яйцата. Жълтъците отделяли и съответно какво друго можели да правят с тях, освен да ги използват за правене на сладкиши. Така постепенно във всичките им сладкиши като съставка започнали да се използват много яйца. Има десерти, в които се слагат по 18 яйца наведнъж :)
И така обиколката ни с Алберто започна с Antiga Cadeia da Relação или с други думи това е старият затвор на Порто. Построен през 1765 год. той е една от отличителните сгради, останали в историята на града. От 2001 година е превърнат в център за фотография.
"Старият затвор"
Докато разглеждахме снимките окачени по стените Алберто ни разказа, че някога затворниците били разпределяни по различните етажи на затвора не според престъплението което били извършили, а според техния социален статус. Така бедните обитавали килиите на долния етаж, а хората с по високо потекло разполагали с повече привилегии.
За да се ориентирате по картата, в момента се намираме на площада до улица Campo Mártires da Pátria.
Съвсем наблизо се намира и църквата Clérigos (Igreja dos Clérigos) заедно с нейната висока камбанария Torre de los clérigos (Кулата на духовниците), която е един от най-характерните символи на Порто. Около тази точка постепенно започнал да се разраства целият град. Кулата издигаща се високо над града е типичен представител на барока и е завършена през 1763 год. Ако решите може да изкачите 225 стъпала и да се наслаждавате на гледката отгоре.
Ние решихме да пропуснем тази част и останахме с Алберто, който продължаваше да ни разказва интересни факти за своя град.
"Igreja dos Clérigos"
"Torre de los clérigos"
В Порто често може да забележите изрисувани върху сградите жълти стрелки. Това са стрелките, които обозначават маршрутът на El Camino, които преминава и през Порто.
"Маршрутът на El Camino"
El Camino de Santiago или Пътят на свети Яков е най-известният туристически маршрут на Испания. „Камино“ на испански означава „път“. Той води към най-великата испанска светиня – гробницата на свети Яков, от различни кътчета на Европа до град Сантяго де Компостела. Основната част на маршрута преминава през Северна Испания, като дължината му е повече от 950 км. Този път извървяват хиляди поклонници (пеша или пък с колело), като по този начин те вярват, че се пречистват.
В този район се намира и църквата Carmelitas (Igreja dos Carmelitas). Интересното тук е, че ако се вгледате ще видите, че това което изглежда като една голяма църква са всъщност две, свързани от една от най-тесните сгради в света – широка едва 1 метър.
"Общ план на двете църкви"
От лявата страна се намира Igreja dos Carmelitas, част от някогашен манастир от XVII в., с класическа фасада, камбанария и богат позлатен интериор.
"Igreja dos Carmelitas"
От дясната страна можете да видите църквата Carmo (Igreja do Carmo), построена в края на XVIII в. Интериорът и представлява великолепен образец на късната барокова архитектура със своите впечатляващи 7 олтара направени от майсторът Франсиско Перейра. Отвън, красивата стена на църквата е покрита с бели и сини керамични плочки (на португалски – аzulejos), които привличат погледа на всеки минувач.
"Igreja do Carmo"
Непосредствено до църквата няма да пропуснете да забележите и Университетът на Порто (Universidade do Porto). Няма как да сбъркате и студентите. Доста необикновено за нас бе да видим, че всички те носят униформи, при това те са различни в зависимост от тяхната възраст. Първокурсниците носят жълти тениски, а пък по-големите студенти са облечени в черни униформи. На жените не им е позволено да носят никакви бижута, като имат и забрана да ходят с прибрани коси. Доста странно бе за нас да научим, че правилата на университетските среди са толкова строги, както и че по-младите студенти се намират под покровителството на по-големите. И то до такава степен, че провинилите се биват наказвани с къпане във фонтана пред университета или с други подобни наказания :)
"Universidade do Porto"
"Университетският фонтан. В ляво - първокурсниците в патешко жълто,
в дясно - предшествениците на Хари Потър в черни одежди" :)
Продължаваме с обиколката си в същия район. На две крачки от университета (ул. Praça de Parada Leitão 45) може да си вземете глътка отдих на място пълно с много история – Café Âncora d'Ouro-O Piolho. Това е едно от най-старите кафета в Порто. То е място за срещи на студентите още от XIX в. По време на фашисткия период (1926-1974) то е било място за срещи на т.нар.нежелани елементи (според тогавашния режим) и съответно е било под постоянното наблюдение на тайната полиция.
"Piolho"
"O Piolho" в буквален превод значи „въшката”, а наименованието идва от това, че когато някой непознат посетител влизал в кафето, хората започвали да се почесват несигурно по главите, чудейки се кой е новодошлия :)
Стените на вътрешната част на кафето представляват огромни огледала, които помагали на посетителите да разпространяват информация помежду си. Изпихме по една бира там и продължихме разходката си. Ако минавате оттам не пропускайте да опитате местната бира, Super bock. Няма да съжалявате ;)
"Super bock"
Продължихме разходката си, радвайки се на топлото време. Много от улиците на Порто са с голям наклон, което дава чудесна възможност да правите снимки с дълбока перспектива, както и да имате цялостен поглед върху града.
"Трафик"
"Улиците на Порто"
"Старите трамваи - почти като в София"
Следващата впечатляваща находка, на която попаднахме е Livraria Lello e Irmão (също позната като Livraria Chardron). Livraria Lello e книжарница разположена в центъра на Порто. Наред с Bertrand в Лисабон, това е една от най-старите книжарници в Португалия. През 2011 година Lonely Planet поставя Livraria Lello на трето място в класацията на най-добрите книжарници в света.
Един интересен факт, който малцина знаят е, че идеята за поредицата Хари Потър на Джоан Роулинг е вдъхновена именно от атмосферата на старинния Порто. Писателката не крие своето възхищение към книжарницата, която ни напомня на магическата книжарница на улица Диагон Али. Улицата в действителност е Rua das Carmelitas 144. А ако искате да знаете къде е писан самият ръкопис на Хари Потър, имайте още малко търпение и ще ви разкажем и за това :)
"Входът на една от най-красивите книжарници в света"
" Livraria Chardron"
Влязохме в самата книжарница, но поради огромния наплив на туристи и нейната постоянно нарастваща известност правенето на снимки вътре е забранено. За това мога да опиша само с думи атмосферата на това много специално място в Порто. Останалото ще трябвада видите сами с очите си.
Точно срещу входа на книжарницата ще видите тъмно червените спираловидни стълби, които водят на втория етаж. От двете страни има стотици книги, които са само на португалски. Ако сте по-наблюдателни може да забележите тесни релси разположени по пода. По тях се движат големи дървени сандъци пълни с книги. Още с влизането си носът ви се изпълва с аромат на тежко дърво, а тишината и спокойствието, които царят вътре ви карат да се чувствате сякаш се намирате по-скоро в библиотека, отколкото в книжарница.
След като разгледахме Livraria Chardron продължихме да се движим по тесните улички. Трябва да знаете, че ако англичаните имат традицията да пият следобеден чай, то за хората в Порто това е време за чаша вино. Това ни разказваше Алберто, докато се разхождахме по една малка уличка (Rua de Trás, 15-21), на която бяха наредени заведения, които предлагаха голямо разнообразие от вина.
"Време е за чаша вино"
Неусетно се озовахме на голям площад - Praça da Liberdade (Площадът на свободата). Площадът има своята дълга история, водеща началото си още от XVIII в. Първоначално той бил ограден от средовековните стени на града, които днес вече не съществуват. През XIX в. значението на площада нарастнало. По това време общината вече се помещавала в сграда, която се намирала в северната му част. Площадът на свободата бил важен политически, икономически и социален център на Порто.
"Praça da Liberdade"
"Praça da Liberdade"
През 1886 год. в средата на площада е изграден паметникът на Цар Петър IV от френският скулптор Анатол Калмел. Статуята изобразява Петър IV, като ездач, който държи Конституцията, която той защитавал по време на гражданската война в Португалия.
"Цар Петър IV"
В началото на XX в. вида на площада се изменя след като сградата на общината е срутена, а на нейно място сега се намира съвременния булевард Avenida dos Aliados.
Днес около Praça da Liberdade има множество банки, хотели, ресторанти и офиси. В лявата част на площада може да видите и един малко по различен McDonalds. Нямаше да ни направи впечатление, ако Алберто не бе привлякъл вниманието ни върху него. Виждали ли сте някога друго подобно лого на американската верига катко това долу на снимката?
"Единственото място в света,
където можете да срещнете MC Donalds's с различно лого"
Алберто ни разказа, че едно време на това място се намирало кафе “Imperial”, през което ежедневно минавали стотици хора, които често пиели кафе там. Трябва да знаете, че португалците са големи любители на кафето. Много сортове кафе се внасят в Порто, а тайната е не в различните видове, а в начина, по който се изпичат зърната. И така след време сградата на кафе „Imperial” била продадена, но гражданите поставили условие следващите собственици на помещението да не забравят навика им да пият кафе и да не прекъсват тази традиция. И наистина ако влезете вътре в днешния McDonalds на Площада на свободата (така както направихме ние) ще установите, че 90% от хората вътре са седнали на по чаша кафе. Това е единственият McDonalds в света, който предлага истинско, силно и горчиво еспресо. Както споменахме и по-горе, за жителите на Порто уважението е нещо изключително важно.
Излизаме от някогашното кафе „Imperial” и се пренасяме на перон 9 ¾ създаден от въображението на Джоан Роулинг или с други думи железопътната гара São Bento (Estação de São Bento) в Порто.
"Estação de São Bento"
"Перон 9 ¾" :)
Когато влезете в São Bento може дотолкова да се захласнете по изрисуваните и стени, че да забравите накъде сте тръгнали. Повече от 20 хиляди керамични плочки (azulejos), дело на майстора Jorge Colaço, разказват историята на този регион и превръщат това място в основна забележителност и атракция на Порто.
"Аzulejos"
"Аzulejos"
Нещо което горещо ви препоръчваме да направите ако се озовете в Порто. Качете се на въжената железница (Funicular dos Guindais), която може да хванете от Batalha (най-високата местност на централен Порто) и ще стигнете до Ribeira (ще ги откриетe в картата на метрото).
Излизайки от тунела пред вас ще се открие невероятна панорамна гледка към мостът Дон Луиш (Ponte Luís I), който е построен между градовете на Порто и Вила Нова де Гая (Vila Nova de Gaia). По времето когато мостът е бил завършен (1886г.), със своите впечатляващи 172 м., това е била една от най-дългите конструкции от този тип в света.
"Въжената железница"
* Тъй като по това време вече не разполагахме
с дневна светлина снимката е взета от Интернет)
Денят върви към своя завършек, но не и преди да сме видели едно от най-красивите кафета в света - Café Majestic. Ако искате да видите мястото, където авторката на Хари Потър е създала своите магически герои, то отидете на Rua Santa Catalina 11.
"Café Majestic"
Това място носи старинния дух и изисканост на своята дълга история започваща в далечната 1923 год. Кафето бързо се превърнало в притегателен център за много писатели, художници и важни личности в Порто.
Между 1964-1980 год. то било изоставено и се стигнало до затварянето му. През 1983 год. един много богат човек, не бизнесмен, но разполагащ с финансови възможности започнал постепенната реконструкция на това толкова ценно за цялата общественост място. Този дълъг и сложен процес завършил с отварянето на „обновеното” Café Majestic през 1994 год. Поставям думата „обновено” в кавички, тъй като всеки един детайл в интериора му е такъв, какъвто е бил в началото на съществуването му – като започнем от орнаментите по дървените столове, минем през изящните маси и стигнем до огледалата, част от който са същите висели по стените през 1923 год.
Наслаждавайки се на своето еспресо, поставено в красива бяла порцеланова чаша, под акомпанимента на пианото звучащо от другия край на залата си казах: „Париж пасти да яде”. :)
Като заговорих за френската столица, междувременно пристигнаха още гости на Алберто – две момичета от Париж, които пристигнаха късно вечерта.
Заедно с тях, с Алберто и други хора, участващи в Couchsurfing отидохме в едно малко местно ресторантче, където опитахме най-традиционното ястие за Португалия – франчезиня (francesinhas). В буквален превод това значи „малки французойки”, тъй като ястието представлява местна интерпретация на френските крокети. Състои се от наредени пластове различно по вид месо, което е поставено между две тънки филий хляб, отгоре всичко това се залива със сирене и яйце, а цялото това нещо е придружено от специален леко пикантен сос. Една изключително вкусна калориина бомба :)
"Малките французойки -
истинско предизвикателство дори и за най-лакомите" :)
Вечерта приключи отново към 2:00 ч. сутринта, но този път (казано с огромно облекчение) не ни очакваше поредният ранен полет, защото ни предстоеше още един слънчев ден в Порто.
Ако искате да прочетете цялата история на нашето пътуване продължете със Слънце, вино и различните хора (Валенсия и Порто) (Част II).
Comments
Post a Comment