Ден III от нашето пътуване беше един от най-спокойните. Решихме, че ще бъде добре да останем повече време на едно място и да не кръстосваме целият град. По-голямата част от деня си прекарахме сами. От дома на Алберто хванахме автобус 902, който ни отведе директно на брега на Атлантическия океан. (спирка Lavadores). Там, наслаждавайки се на огромните вълни и хубавото време, прекарахме почти половината ден.
"Няма неподходящ сезон за разходка по плажа"
"Само аз и вълните"
Седейки на скалите, изправени пред необятната мощ на океана, неусетно изгубихме няколко часа в разговори. След това направихме една дълга разходка покрай широката крайбрежна улица Av. Beira-Mar, взехме си по едно силно еспресо и се върнахме отново към Arrabida Shopping.
"Разходка край морето"
Решихме да обядваме на последния етаж на търговския център. От огромната тераса на сградата се откриваше неворятно красива гледка към града.
Наслаждавайки се на поредната чаша Super Bock и вкусните ястия прекарахме още няколко мързеливи часа.
"Гледка към Порто"
Наслаждавайки се на поредната чаша Super Bock и вкусните ястия прекарахме още няколко мързеливи часа.
"След франчезинята това ще ви се стори като детска игра" :)
След обяда се насочихме към центъра, но за наше съжаление прогнозите за времето за днешния ден се сбъднаха и започна да вали ситен дъжд. Така плановенете ни се промениха и отново решихме да се насочим към океана. Възползвайки се от 24 часовите карти за градския транспорт, който междувременно бяхме подновили, се качихме в автобус 504, с който искахме да отидем до крайбрежната крепост Forte de São Francisco Xavier, позната още като Castelo do Queijo. Маршрутът на автобуса беше доста дълъг, което ни позволи да видим различни части от Порто. Докато пътувахме дъждът спря и така успяхме да зърнем още веднъж тюркоазеносините вълни на океана.
В близост до брега може да забележите огромни разклонени дървета, силно наклонени от вятъра. Изглеждаха ни така, сякаш всеки момент ще се строполят на земята.
В близост до брега може да забележите огромни разклонени дървета, силно наклонени от вятъра. Изглеждаха ни така, сякаш всеки момент ще се строполят на земята.
" ...Някои постоянно оцеляват, защото други срещу бурята стърчат..."
Стигнахме и до Castelo do Queijo, което в буквален превод значи Замък на сиренето и се нарича така, тъй като е построен върху скала, чиято форма наподобява парче сирене. От древни времена се смятало, че скалата върху която е изградена крепостта е билa свещено място за келтското племе “draganes”, което се заселило на Иберийския полуостров VI в. пр. Хр.
"Castelo do Queijo"
"Castelo do Queijo"
Вятърът се засилваше и ставаше все по-студено, което ни накара да потеглим обратно доста по-рано от обичайното. На връщане се спряхме пред едно магазинче пълно с плодове и решихме да пробваме вкусът на портокалите в Португалия. Забавната част дойде когато обелихме кората и всъщност се оказа, че по погрешка сме си взели мандарини, които бяха с големината на портокал :)
"НЕ, това НЕ е портокал!"
Вечерта завърши отново с международна Couchsurfing среща, която този път бе организирана в един новооткрит бар в Порто. Бар Amigos ни спечели с изключително оригиналния интериор, добрите цени и с това, че можете да се възползвате от масите за игри ако сте любители на шах или дама. Адресът е Rua de Miragaia, 55.
Успяхме да се запознаем с много нови и интересни хора от Испания, Турция и Австралия. В подкрепа на максимата, че светът е малък се оказа, че едното момиче, което бе родом от Валенсия се прибираше на следващия ден със същият полет, с които щяхме да летим и ние. Когато разбра това тя ни разказа, че на другия ден щяло да има големи фойерверки в нейния град, които непременно трябва да видим. Става дума за фестивалът „Las Fallas”. Това е едно от най-мащабните събития във Валенсия, за което специално пристигат и хиляди туристи. „Las Fallas” (Фаите) са официален празник на Валенсия, който се провежда всяка година между 15 и 19 март. Историята на празника е свързана със средновековната традиция през пролетта да се изнасят на улиците и изгарят всички стари мебели, вещи и дюшеци от сено, ползвани през есента и зимата. Днес празникът се чества като се подготвят грандиозни фойерверки, палят се огньове и се готви паеля в промишлени количества :)
В първите дни на месец март, като част от големият фестивал, всеки ден около 14.00 часа се организират няколко минутни фойерверки (La Mascletà) на Plaça de l'Ajuntament. Тъй като събитието се провежда през деня, то шоуто е по-скоро звуково, отколкото светлинно.
Настройваме се отново на испанска вълна, тъй като на другия ден ни предстоеше връщане във Валенсия. А това, което сме ви запазили като десерт за последния ден от нашето пътуване е нещо, което повярвайте ни, трябва да видите с очите си.
Ден IV – 02.03.2012
По изключение полет номер три (Порто-Валенсия) не бе от ранните и се озовахме отново на летище Manises малко след 13.00 часа.
Туристическият офис в терминала този път бе отворен и успяхме да вземем карта града за последният ни ден. Междувременно разбрахме, че фойерверките продължават само 2-3 минути, а шансовете ни да стигнем до площада до 14.00 бяха почти нищожни. В последствие обаче бяхме много щастливи, че нещата се стекоха по този начин, тъй като винаги искаме да участваме навсякъде и мислим, че разполагаме с цялото време на света, а това не винаги е така.
"Тази гледка вече започна да ни става скучна :)"
Туристическият офис в терминала този път бе отворен и успяхме да вземем карта града за последният ни ден. Междувременно разбрахме, че фойерверките продължават само 2-3 минути, а шансовете ни да стигнем до площада до 14.00 бяха почти нищожни. В последствие обаче бяхме много щастливи, че нещата се стекоха по този начин, тъй като винаги искаме да участваме навсякъде и мислим, че разполагаме с цялото време на света, а това не винаги е така.
Тъй като от картата ни за 10 пътувания беше останало само по едно, което щеше да ни послужи да стигнем до летището на заминаване, то решихме да вървим пеша през последния ден. Това бе доста изморително за нас, тъй като Андре, с който се бяхме уговорили да ни приеме и за последната ни вечер, вече бе заминал за работа и трябваше да носим големите раници с нас. Бяхме помислили и за този сценарий и именно за това този четвърти ден си бяхме запазили за Града на изкуствата и музеите (Ciudad de las Artes y las Ciencias), където можехме да оставим багажа си и да се движим по-свободно.
Ciudad de las Artes y las Ciencias е едно от най-нестандартните и модерни архитектурни творения, които можете да видите из Европа. Мини „градът” е създаден през 1996г. по проект на испанският архитект Сантиаго Калатрава и оттогава привлича хиляди хора с изумителните сгради, разположени върху изкуствено езеро. Елипсовидните куполи, огромните прозорци и причудливите форми на комплекса му придават сюрреалистичен облик, който е способен да изуми дори и хората с най-голямото въображение.
"Градът на изкуствата и музеите"
Ciudad de las Artes y las Ciencias се състои от 5 сгради. Palau de les Arts Reina Sofia – това е културен център, върху чиято площ от 55 000 кв.м. се организират събития свързани с изкуството, театъра, операта.
"Palau de les Arts Reina Sofia"
Лично за мен, най-впечатляващата и отличаваща се сред другите сграда е L' Hemisferic, където се помещават планетариум и 3D кино.
"L' Hemisferic"
"L' Hemisferic"
Ако искате разходка на открито можете да разгледатe ботаническата градина Umbracle.
"Umbracle"
Забележителен със своя оригинален външен вид, наподбяващ скелета на огромен кит, тук се намира и музеят на Науките - Museo de las Ciencias Principe Felipe.
"Museo de las Ciencias Principe Felipe"
"Museo de las Ciencias Principe Felipe"
Това което ни накара да дойдем тук обаче бе само едно - L' Oceanografic. Точно така – успяхме да сбъднем една мечта, за която ви бяхме споменали по-рано. L' Oceanografic е един от най-големите аквариуми в Европа, който има над 45 000 обитатели от над 500 различни вида. Едно истинско мини копие на океана представящо най-интересните, рядко срещани, красиви, а понякога дори шокиращи обитатели на Средиземно море, Червено море, Антарктида... Акули, тюлени, белуга, морски лъвове, пингвини, моржове, делфини са само част от животните, които ще бъдат толкова близо до вас, буквално ще прелитат над главата ви по огромните тунели, по които ще се движите.
Можем да кажем, че за цената на билета от 24.90 EUR всеки един цент си струва това преживяване. Добре е да знаете, че за посетители със студентски и младежки международни карти има намаления.
" L' Oceanografic"
" L' Oceanografic"
Съвет: работното време на L' Oceanografic по това време на годината е до 18.00 часа. Докато стигнем до там и разгледаме целият комплекс беше станало към 16.00 и имахе само около два свободни часа. Трябваше да положим доста усилия докато успеем да обиколим всичко, за това ви съветваме да си отделите поне 3 до 4 часа време за разглеждане.
Ето и една съвсем малка част от това, което успяхме да видим. Оставяме на вас да прецените дали бясната ни двучасова обиколка си е струвала парите :)
Малко след 18.00 ч. обиколката ни приключи и след като L' Oceanografic затвори врати продължихме разходката си по красивия мост L'Assut D'or, който отново е дело на Сантиаго Калатрава.
" L'Assut D'or"
Имахме още около 3 часа, които трябваше да изгубим преди да се срещнем с Андре. Тъй като отново трябваше да носим големите раници решихме да вървим по протежението на Jardines del Turia и да си почиваме по-често в парка.
Слънцето се скри и започна да става студено затова спряхме в едно ресторантче на по бира с тапас. Към 21.00 часа вече бяхме пред дома на Андре. Заедно с неговия съквартирант за последната ни вечер те бяха обещали да ни покажат техните любими места, където често се събират с приятели.
Първото място, на което отидохме беше толкова претъпкано, че нямаше място дори да стоиш прав. Бяхме късметлии, че беше петък вечер и успяхме да уловим испанския дух и живот на Валенсия. Още с влизането си в Bodega Fila бяхме погълнати от глъчката, претъпканите маси, непрекъснатото движение около бара. По протежението на цялата стена от ляво бяха наредени безброй бутилки вина, за чиято дегустация ще ви трябват месеци наред. Очевидно бе, че нямаше място за още 4ма души, за това се насочихме към друго място, което се намираше на близо. Но това местенце, както ни каза Андре, е неизвестно дори на много от местните хора, а тези, които вече са го открили стават редовни негови посетители. Така че отбележете на картата си Manuel Candela, 31Valencia, 46021 и няма да съжалявате.
Второто ресторантче Bodega Los Hermanos бе много подобно като интериор, но малко по-спокойно откъм посетители. Адресът е Serpis, 21 Valencia, 46021. Не че успяхме веднага да си намерим свободни места. Поръчахме си вино, jamón и други видове тапас докато чакахме за маса. Ако искате да научите повече подробности за испанската кухня, то хвърлете поглед на първата част от нашия пътепис.
Когато стигнахме до същинската вечеря преполовявахме втората си гарафа с вино, а испанците вече бяха станали най-добрите ни приятели с най-забавния акцент, който някога сте чували :)
Вечерта приключи доста късно. Отново имахме много малко време за сън, тъй като на другия ден в 8:55 часа ни предстоеше последен полет към дома.
Ден V – 03.03.2012
Рано сутринта потеглихме към летището и тъй като вече маршрутът ни беше познат, пристигнахме без никакви изненади по пътя си.
Сега като погледна написаното и не мога да повярвам, че сме успели да видим всичко това само в рамките на няколко дни. Когато нямаме възможност да пътуваме за по-дълъг период от време и след това отидем някъде, понякога имаме чувството че мозъците ни сякаш са готови да експлодират. Може би заради това, че нещата в собствения ни живот се променят изключително бавно, толкова бавно, че почти не ги забелязваме или пък защото сме твърде погълнати от всекидневните си проблеми, но когато не пътуваме сякаш стоим на едно място. Стоим на това място и в буквалния и в преносния смисъл. Мозъкът ти е като тинейджър седнал да се тъпче в McDonalds. Даваш му някакви готови и лесносмилаеми неща и той си мисли, че се чувства добре. След като си ял обикновено ти става много лошо, но преди това си бил така щастлив, че си готов да пренебрегнеш неудобството да имаш стомашно-чревни проблеми.
Живееш за момента когато ще дойде краят на седмицата? За денят, в който ще спечелиш от тотото? За момента когато ще си изплатил ипотеката на апартамента? За годините, когато ще настъпят по-добри времена и животът на всички ще стане по-лесен? Живееш във всеки един отрязък от времето, в миналото и в бъдещето, с изключение на настоящето. Когато пътуваме, обаче, ние живеем „сега”. Точно тук и точно в тази секунда. За това и най-ярките ни спомени са свързани с пътешествия и с хората, които сме срещнали по пътя си. Това „тук и сега” е нещото, което ни дава тази огромна енергия и ненаситност към живота. През това 5 дневно пътуване, почти всяка сутрин тичахме да хващаме самолети от различни летища, спяхме по 3-4 часа на денонощие, понякога бяхме много изтощени физически, но мозъкът ни препускаше с бясна скорост и се чувствахме истински свободни. Една мисловна буря, движеща се с 850 км/ч между три държави. Това беше невероятно преживяване. Пожелавамe на всеки един от вас да може да го изпита.
Comments
Post a Comment