Kosovo

В новата си статия, както бяхме обещали, ще ви разкажем накратко за нашата Нова година. Наши приятели организираха пътуване до малък зимен курорт с още 11 човека. Стори ни се, че това ще бъде едно интересно преживяване не само поради факта, че от цялата група с Цветан познавахме само двама-трима, но и поради избраната дестинация - Косово.

Не знам дали и вие в момента повдигате учудено вежди или пък клатите неодобрително глава, но реакцията на повечето ми познати бе интересна за наблюдение: половината от тях ни казаха, че нещо ни хлопа дъската, а пък като съобщих на майка ми, имах чувството, че съм сбъркала мястото и вместо Косово съм казала Камбоджа. Въпреки че ситуацията в тази част на Балканите в момента е спокойна и няма военни действия, повечето българи едва ли биха си представили Косово като идеалната туристическа дестинация. Ние пък решихме, че това е точно като за нас. Ето и малко повече инфо за мястото, където отивахме. Брезовица е малко селце в Косово, община Щръпце. Курортния комплекс, който носи името на селцето, се намира в северозападната част на Шар планина (за повече информация вижте официалния сайт на курорта). Надморската височина на зоната за каране е между 1700 - 2500 м. Цената на еднодневна карта е 12 EUR, а удоволствието за 3 дни -  28 EUR. Наемането на екипировка лично на мен (изтърсака на групата, който си няма своя) струваше смешните 5 EUR, а като бонус от човека получих топло сутрешно посрещане с чашка сливовица :) Тъй като нашето пътуване бе предварително организирано, общата цена на транпосрт + 3 нощувки ни струваше 270 лв. на човек. Офертата си струваше отвсякъде, особено като се има предвид, колко бихме платили за посрещане на новата година в някоя запусната хижа тук, в България.
На 29 декември, рано сутринта, накичени като коледни елхи с големите раници, зимната екипировка и храна като за световно се появихме на сборния пункт, откъдето щяхме да потеглим. Нямахме точна информация как стоят нещата от към снабдяване с храна в Брезовица и за това се бяхме запасили.  Знаехме само, че има една пицария, в която можем да похапваме, но това не ни се стори достатъчно сериозно.В последствие естествено се оказа, че дори сме се пре-запасили. Всеки беше помъкнал разни ски, сноуборд, обувки,  куфари, картофи, ракия и един куп други неща. Сякаш наистина се подготвяхме за военен лагер :) Запознахме се с новите хора и започнахме да редим багажите. В началото се опитвахме да въдворим някакъв ред в багажника на буса, а накрая вече просто гледахме да има хора отзад, които да се грижат при отварянето на задните врати да не се срине всичко :) Честно да ви кажа, след историята с пожарната кола от Прага, за мен самото пътуване с буса се нарежда на второ място. Тринадесет човека в една голяма раздрънкана кола, на път за не особено престижен балкански курорт е един доста добър завършек на годината.

 "Преди да потеглим"

Разстоянието от София до Косово е 280 км. При нормални условия би трябвало да се вземе за около 6 часа. Казвам при "нормални условия", защото все пак не бива да забравяте къде се намирате. Вие сте на Балканите. Тук, както знаем, нещата стоят по различен начин. Преминаването през граничните пунктове е интересно приключение, което си е част от народопсихологията ни.
 На границата от Македония към Косово, попаднахме на един македонски граничар, който взе да ни проверява. Единодушно цялата група реши, че съществуава невероятна визуална прилика между въпросният граничар и Мел Гибсън на млади години и незабавно смелото сърце на граничната полиция получи новия си прякор от нас.
Багажникът на колата бе отворен за бърза проверка, а хората на задните седалки с отривисти движения се опитваха да придържат екипировката, за да спасят балканския Мел Гибсън от възможността да бъде зашлевен с нестабилно прикрепените ски по главата. Влязъл в ролята на "патриотът" той любезно ни обясни, че не сме декларирали ските, които носим с нас и сега явно имаме проблем. Някак си съм сигурна, че дори и да го бяхме направили, щеше да се намери нещо друго, което бързо да се превърне в наш проблем. Проблемите на границата, колкото и незначителни да са те, се решават само по един начин в този регион - 20 EUR бяха достатъчни, за да накарат Мел Гибсън да ни остави намира и да продължи да събира бонуси за новогодишната вечеря.
Откъм страната на косоварите нещата се случваха доста по-експедитивно и без лични подаръци, но пък там трябваше да платим 225 EUR задължителна застраховка (алтернативата на зелена карта) на буса, защото тук нашите не важат. Доколкото разбрах, за лека кола цената е значително по ниска - към 30 EUR.
Вече се е стъмнило, но важното е, че най-после влизаме в Косово. Посреща ни гранична табела с надпис "Добре дошли в Косово"  на албански, сръбски и английски език. Преобладаващата религия тук е ислямът, като в етническата структура на Косово преобладават албанците - над 90 % от населението. Въпреки това в  курорта Брезовица живеят предимно сърби, но има и албанци. Хората съжителстват без проблеми в планината, сякаш тук горе това е цивилизацията, докато политиците там долу създават джунглата. В този така объркан и сложен регион, където хората са преживели толкова много, те въпреки това се разбират удивително добре и се отнасят с гостприемство към новодошлите.
Междувременно настроението в буса леко е спаднало, тъй като стигаме селцето, но не виждаме никакъв сняг. От запотените прозорци на буса се виждат само храсталаци, оголени дървета и като цяло картинката е доста сива. Вече се е стъмнило напълно, когато започваме да криволичим по едни завои и изведнъж ситуацията коренно се променя. Оголените и пусти хълмове за заменени от красива зимна картинка - пухкав сняг, който е покрил всичко. Клоните на дърветата са като огромни бели въжета, сплели се около малки къщички, които виждаме тук-таме покрай пътя. На колата и е много трудно да върви нагоре и в един момент закъсваме на един паркинг, на по малко от километър до курорта.  Разтоварваме багажите сред снега, всеки почва да дава съвети на шофьора как да излезе от пряспата, в която е затънал и настава малка суматоха.

"Малка суматоха"

Всъщност, трябва да признаем, че затъването ни в снега се случи не без "помощта" на самите местни  - един джип бе препречил пътя нагоре и това бе достатъчно, за да се омотаем в снега. В един момент, от нищото се появиха хора с огромни шейни, които ни помогнаха да натоварим всичко и на няколко курса ни извозиха до горе (срещу съответно заплащане). Постановка или не - важното е че се справихме някак си.

"Багажи и хора"

"Така се осъществява превозът тук"

Вече доста изморени пристигаме горе, но настроението ни е повече от добро. Един бърз поглед наоколо ни оставя с впечатлението за уют и приятна зимна атмосфера.
Компанията се разпределя в общо 3 къщички. Жената, в чиято къща отседнахме ние, се оказа много приятен събеседник и сърдечен човек. Комуникацията с нея бе на английски, който тя говореше перфектно, но иначе с всички хора се разбирахме чудесно и на български.

"Част от интериора на къщата, в която отседнахме"

Неприятната новина, която научихме тази вечер бе, че лифта не работи и ще бъде пуснат отново в експлоатация чак след средата на януари месец. Почнаха да се мислят схеми за това какво ще се прави на другия ден. Толкова сняг, а не разполагаме с работещ лифт. Вариантът бе качването до горе да стане чрез  "Snow taxi" т.е. с ратрак  (високопроходима снегоутъпкваща машина). Цената, която обявиха местните обаче бе доста солена - 300 EUR на ден общо за цялата група. Няма за какво да им се сърдим на хората - това е курорт, а от курортите трябва да се печели. След допълнителни уговорки се стгина до решението, че едно качване  до горе ще струва по 10 EUR на човек.

"Snow taxi"

На другия ден имах възможност да разгледам Брезовица на светло. Малък курорт, който се състои от няколко хотела, рестрантчета и малки сгушени къщички, които местните хора отдават на туристите. Ето и малко снимки, от които можете да добиете представа за мястото.

 Мисля, че Брезовица е идеалното място за фрирайд. Пистите не се обработват, което може би няма да се понрави всекиму, но пък има много сняг и природата е уникално красива. Курортът определено има нужда от инвестиции, за да се развие, но пък от друга страна на мен точно това ми хареса: тук все още я има онази дивотия, която при нас изчезва безвъзвратно. В България първо се започна от летните ни курорти и безобразното застрояване на нашето черноморие, а сега посягаме и на зимните - огромните хотели, изсичането на горите, протестите на хората, големите интереси, които играят там. Това тук още го няма и дано не се появи скоро.
С моите скромни два опита на сноуборд (вторият от които беше на Брезовица) оставих другите да се качват с ратрака нагоре, а аз си наех екипировка и реших да се спускам от едно място, подходящо за начинаещи.

"За новобранците" :)

"Ето как се забавляват и 

    по-опитните сноубордисти" :)

Следобяда вече се чувствах доста изморена от непрекъснатото влачене на борда нагоре-надолу. Времето беше страхотно и реших да си почина като пробвам местното "Скопско" пиво, наслаждавайки се на топлите слънчеви лъчи. Част от групата ни, която се качваше с ратрака се присъедини.

"Време е за бира"

От ресторантчетата, които се намират в Брезовица, бих ви препоръчала пицария "Тина", където (изненадващо и за мен) се оказа, че правят най-вкусния горещ шоколад, който съм пробвала до сега.

"Някой каза горещ шоколад?"

След като успяхме колективно да се справим с огромните ни хранителни запаси, последния ден (на 31 декември) опитахме менюто на едно от малките ресторантчета в курорта: "Braca".

"Ресторант "Braca"

На закуска пробвах от техните невероятни палачинки със сметана и конфитюр, някои от компанията заложиха на омлет...
На обяд традицията бе спазена и всичко бе толкова вкусно, сякаш излиза от кухнята на баба. В същото ресторантче решихме да посрещнем и Новата година и не сбъркахме. Получи се невероятна атмосфера. Българи, сърби, албанци се забавлявахме искрено заедно. Сякаш участвахме в мини филм на Костурица :)

"Местните хора показаха креативност

 в охлаждането на сливовицата" :)

И така посетихме и най-младата държава на Балканите. Прекарахме 3 дни изпълнени с много настроение и положителни емоции. Прекарахме 3 дни в компанията на хора, които не сме срещали преди това, но се смяхме толкова много заедно, както не сме го правили и с най-добрите си приятели. Отхвърлихме предразсъдъците на хората, за да докажем за пореден път една безспорно установена максима - не е важно мястото където отиваш, а са важни хората, които срещаш по пътя си :)