“Надявам се в края на 2012 година, правейки своята лична равносметка, да мога да Ви кажа, че съм успяла да сбъдна поне няколко от тези мои мечти. Ако успея да го направя, то знайте – 2012 ще да е била една изключително успешна година .”
А такава ли беше тя наистина?
А такава ли беше тя наистина?
И ето че още една година от животът ни се изниза неусетно. Отново сме тук, отново изправени пред настоящето и хвърляйки бегъл поглед назад към преживяното и към архива на нашите статии.
През 2012 година успяхме да постигнем много, но в нас остана и онова малко чувство на неудовлетворение на мечтателя, които винаги се опитва да види и това, което стои зад облаците.
Посетихме Валенсия и видяхме най-големият аквариум в Европа. Стигнахме и до Португалия, но не и до Кабо да Рока. Намерих си нова работа, после останах отново без работа...:) Преборих се успешно с образователната система на България, която въпреки 5 годишните си опити не успя да ме деформира - магистър по право Е.Боянова, приятно ми е :) В тази отиваща си година преглътнахме горчиви глътки, смяхме се до сълзи, обичахме се до болка, надявахме се на промяната, вълнувахме се от всеки шанс да преживеем нещо ново.
Цветан успя да попие малко от аристократизма на … “You know: fish, chips, cup 'o tea, bad food, worse weather, Mary fucking Poppins...” или още онзи град, в който бихте отишли дори само, за да слушате по цял ден как някой плещи с британския си акцент или да пиете Гинес докато гледате английски футбол в компанията на лудите запалянковци в някой пъб.
Аз пък, „инжектирана” с голяма доза адреналин и ентусиазъм, успях да стигна до Домът на Боговете - Олимп, да се насладя на божествената гледка към морето и да почувствам онова диво чувство на свобода, което сме способни да изпитаме в безграничните и редки моменти на щастие като този, в които покоряваме своите „малки лични върхове” и осъзнаваме, че пред нас не съществуват бариери, а само – нови хоризонти.
За някои настъпи „края на света”, за други – началото на нещо ново и красиво. Маите май-май са посбъркали с предсказанията си, но пък пророчеството им ни даде хубав повод за размисъл. Един ден краят наистина ще дойде и тогава може би ще бъдем ужасени от нещата, които (не) сме направили с живота си, от пътищата по които (не) сме поели, от избора, който (не) сме направили. Хубаво е да свикнем с мисълта, че няма да живеем вечно. Доста често и аз забравям за това.
В края на тази година си подарихме билети до Мароко и вече се готвим за новото си голямо приключение, което ще ни отведе за първи път извън Европа. Така ще успеем да постигнем още едно от нещата, които останаха неизпълнени от списъка за 2012г.
Този път няма да правя списък с нещата, които искам да ни се случат през новата година. Няма да правя списък, защото това което трябва да се случи просто ще се стане.
Ще посрещнем третата си нова година отново заедно, на място, за което едва ли някой би помислил, че е перфектния курорт за новогодишно парти (и за което надявам се след това ще пиша тук, опровергавайки негативните настроения на хората). Ние пък верни на инстинкта си да търсим нови усещания сме решили да се насладим максимално на зимната картинка, пистите, спретнатите къщички изпълнени с топлина и уют. Сняг. Шампанско. Приятели. Така си го представям.
И малко преди полунощ, в последните отлитащи минути на отиващия си декември ще прошепна на един човек най-искрените думи запазени, като бутилка отлежало червено вино, специално за него, а на теб, бих казала своето кратко правило, което смятам да спазвам през цялата година: „Живей тук и сега, защото няма вечни неща”.
А кое е вашето правило, което смятате да спазвате през предстоящата година?
Comments
Post a Comment