До Чикаго и назад през 2013 (Част II)

С доста голямо закъснение и огромно извинение към всички, които са чакали втората част на пътеписа за Чикаго - ето го и него. Тази част от пътеписа бе почти завършена, нуждаеше се от малко последни редакции, но за огромно мое съжаление файлът бе изтрит по погрешка.

Междувременно ми се случиха толкова много нови неща, че бе невъзможно да възстановя вече изгубеното. Месеци се рових в папките, използвах софтуер за възстановяване на загубена информация, за да си възвърна снимките и успях. Единственото което не можах да върна е написаното. За мое щастие намерих началото на част втора (първите 7 страници), което пак ми даде надежда, че ще мога да довърша започнатото.

Надявам се да ви бъде интересно, а ви обещавам, че това което предстои е не по-малко вълнуващо.

Harlem Ave, Тhe Great Lakes, Buckingham Fountain.

В един от следващите дни посещавам още един близък човек, който живее тук. Леля ми, също като баща ми се е преместила в Чикаго отдавна. Тя работи за една от огромните вериги магазини, а днес най-после има почивен ден. Винаги се радвам да я видя, тъй като е много позитивен човек.

Обядваме заедно в дома и, в предградието Berwyn. Тя живее на доста по-оживено място от дома на баща ми, което се намира доста по-близо до Downtown. Много ми харесва описанието, което ми дава за мястото, където живее: „Най-голямата улица в Чикаго, която разделя града на източна и западна част е Harlem Ave., а другата голяма улица, която разделя града на северна и южна част е Madison Street. Аз живея на ъгъла на двете.“ Просто и ясно. Невъзможно е да го забравиш :)

С нея успяваме да обиколим няколко магазина, говорим си докато се движим по Harlem Ave., но най-хубавото за деня е, че тя ме води в един от официалните магазини на Harley Davidson в Countryside.

Питам един от служителите вътре дали мога да си направя няколко снимки с няколко от моторите, а той с усмивка ми казва, че мога да се кача на който си поискам. След това той ме пита откъде съм и започваме доста приятен разговор. Пита ме за впечатленията ми от Чикаго. Самият той ми казва, че е пътувал доста, включително и в Европа, но не би заменил този град за нищо на света. Влюбен е в хората, които живеят тук. Не споделям мнението му за това колко учтиви и мили хора са американците, но самият той ми прави страшно добро впечатление. Толкова добро, че дори започвам да се питам дали аз не съм прибързала в преценката си за хората. Той е първият човек, който ми изглежда наистина искрен и не се държи така, сякаш играе нескопосана роля в нискобюджетен сапунен сериал.

Накрая ме пита дали искам да запаля огромната машина, върху която съм се настанила удобно. Кимам утвърдително и след кратки инструкции успявам да запаля мотора и да чуя оглушителния рев на двигателя. Как да ви кажа, не съм си представяла, че такъв малък жест може да ми донесе толкова радост. Това е поредното доказателство, че радостта от живота се крие именно в това, което някои от нас наричат „подробности“.

Най-после, с баща ми се отправяме към Downtown Chicago, центъра на града, известен още като the Loop, чието име идва от опасващите града релси, които са издигнати над улиците (на естакада). Системата от надземни влакове, наричани „L” trains,  се управлява от Chicago Transit Authority (CTA).

За разлика от всичките ми досегашни пътувания, тук се движа с кола и ми е малко трудно да ви дам необходимата информация за публичния транспорт в Чикаго. Все пак, благодарение на пътеводителя и ровенето из интернет, ще се опитвам да ви дам основната информация, която може да ви послужи като ориентир.

Да използвате автобус в Чикаго не е една от най-добрите идеи. Доколкото разбирам, автобусите, които също се държат от CTA минават само по основните булеварди, чака се много, а най-честите пътници обикновено са чернокожи.

Като цяло публичният транспорт в Щатите е измислен така, че да стимулира автомобилната индустрия. Всеки тук кара кола, често докато пресичаме жилищни квартали в предградията, виждам пред гаражите паркирани по две или три коли за всеки член от семейството.

Въпреки това много от хората, които работят в Downtown използват бързите транзитни влакове (rapid transit trains) на CTA. Трафикът тук е ужасен, а цените за паркинг в центъра  са още по-ужасни. Ето защо това е доста добра алтернатива, от която се възползват както жителите на града, така и много от посетителите.

Линиите на CTA са озачени по-скоро според маршрута, по който минават, отколкото според крайната точка, до която достигат, като всяка линия има съответен цвят. The Howard-Dan Ryan е червената линия; Lake Englewood-Jackson Park е зелената линия; O'Hare-Congress-Douglas е синята линия; Ravenswood е кафявата линия (чиито влакове, обграждащи The Loop, дават името на тази част на града); Evanston Express е лилавата линия; Midway Loop е оранжевата линия; розовата линия тръгва от The Loop и стига до предградието Cicero; Skokie Swift е жълтата линия.

Подробна карта на публичния транспорт, заедно с цените може да намерите в сайта www.transitchicago.com или да изтеглите от тук

Друга алтернатива, която предлага добри връзки между центъра на града и предградията на Чикаго е Metra Commuter Trains. Това са наземни влакове, като повече информация за линиите може да намерите на www.metrarail.com. При едно от следващите посещения на the Loop, имах възможност да ги пробвам. Влаковете са двуетажни, доста просторни, с климатик. След 17:30ч. са пълни предимно с костюмари, но за това ще ви разкажа по-късно :)

Съвет: ако решите да ползвате този вид транспорт, посетете www.metrarail.com , за да бъдете информирани за цените на билетите, които се различават според зоните, в които пътувате, както и за разписанието на влаковете, тъй като на обяд те се движат през интервал от 45 мин. до 1 час.

И така, тръгваме по Lawrence Av. Баща ми, който някога е живял тук, не се изказва особено ласкаво за квартала. Казва ми, че не е добро място за живот и не е особено безопасно да се мотаеш наоколо. Има доста мексиканци, чернокожи, както и южно корейци. Дори под табелата с официалното име на улицата може да видите надпис „ Seoul Drive”.

За мен пък, това място изглежда очарователно :) По улиците цари оживление, по тротоарите има много открити кафенета, пълни с хора. Навсякъде са окачени табели в ярки цветове. Строителството е ниско, състои се от стари тухлени сгради, сбутани на гъсто една до друга. Няма и помен от зелените полянки в Schaumburg, но за сметка на това е пълно с живот. Колкото повече се приближавате до центъра, толкова по стари изглеждат жилищните сгради. Оказва се, че не е толкова престижно да живеете близо до Downtown.

След това се пускаме по Western Av. Докато се движим постоянно се мяркат от жълтите училищни автобуси. Изглеждат доста грубо на външен вид, но пък са страшно здрави. Не знам точно защо, но на мен страшно ми харесват :) Интересното е, че всеки училищен автобус има знак „стоп“, който седи до предната врата. Когато шофьорът постави знака в отворено положение, всички коли зад него са длъжни да спрат.

Излизаме на магистрала 290 и пред мен отново се открива модерната част на Чикаго.

Продължаваме право напред по LaSalle Street и минаваме точно под Chicago Stock Exchange. Чикагската Стокова Борса, основана през 1882г., е третата най-крупна борса по активност в САЩ и най-голямата извън Ню Йорк.

Движим се в същата посока, по East Congress Parkway, който се пресича с легандарното Michigan Ave и накрая спираме буквално до Бъкингамския фонтан (Buckingham Fountain), на S Columbus Dr. 

Паркирането в Downtown е скъпо удоволствие. Има машини за плащане, където обаче се приемат само кредитни/дебитни карти. Нямам представа как би се оправил един турист. Цената за един час е 6.50 $. Плащаме за 30 мин (3 $), тъй като искам да се поразтъпча около фонтана и след това да се преместим на друго място.

Веднага след като слизаме от колата, усещам лекия ветрец, който идва откъм езерото. Бъкингамският фонтан, който се намира в „Grant Park” е един от най-големите в света.  Проектът е дело на Едуард Бенет, който съвместно със френския скулптор Марсел Лю искал да създаде подобие на фонтана Лантона във Версай. Фонтанът в Чикаго е два пъти по-голям по размери, а количеството вода, което циркулира вътре е приблизително три пъти повече, от това на френският му двойник.

В долната част на фонтана, в арт-деко стил, са изобразени четири морски коня, които символизират четирите щата, граничещи с езерото Мичиган: Илинойс, Индиана, Мичиган, Уисконсин.

Разхождаме се около широкия площад, а аз не мога да сваля поглед от високите небостъргачи, който се открояват на фона на безоблачното синьо небе.

От тук се открива и чудесна гледка към Lake Shore Dr., както и към езерото Мичиган, което е пълно с малки бели лодки и корабчета. Езерото Мичиган е част от Големите езера (The Great Lakes). The Great Lakes включват в себе си пет групи езера: Superior, Michigan, Huron, Erie и Ontario. Заедно те формират най-голямата група сладководни езера на земята.

Качваме се отново в колата и продължаваме на север, по крайбрежната Lake Shore Dr . Движението и в двете платна, както винаги е натоварено.

Оставяме колата на един платен паркинг, като цените отново са зашеметяващи за мен.

Паркинг за 1 час – 12 $

Паркинг за повече от 1 час до 2 часа – 14 $

Паркинг от 2 до 4 часа престой – 18 $

Паркинг от 4 до 24 часа престой – 22 $

Вече е около 16:00 следобяд и решаваме да си потърсим местенце за хапване. Горещо препоръчвам Castaways Bar and Grill, който се намира до North Ave Beach. За повече информация – http://www.castawayschicago.com.

Заведението наподобява голям кораб, като на покрива може да похапвате сандвичи, свежи салати или студени питиета. От тук се открива чудесна гледка, като може да избирате -  езерото Мичиган или пък високите небостъргачи от другата страна на палубата. Аз, разбира се, залагам на второто :)

Поръчвам си лимонада и North beach chicken salad, която е страхотна. Цените обаче са като за туристи – 12 $ за салата. Но пък храната наистина е вкусна.

Късния следобед отделяме за разходка по крайбрежната алея на Lake Shore Dr.

Това място бързо се превръща в любимата ми точка в Чикаго. Около нас постоянно минават колоездачи, хора, които тичат за здраве, малки групички народ се събират около брега на езерото Мичиган.

                                                   любимото ми място в Чикаго

Между другото пиенето на обществени места е забранено и е добре да имате предвид табели като тази:

Много хора на плажа си пресипват алкохола в пластмасови чаши или в други бутилки, за да се скрият от закона, който е повече от строг. Глобата за употреба на алкохол на обществено място е 100 $. Ива ми обяснява, че много от полицаите дебнели с бинокли около плажа и че има познати, които са глобявани заради това.

Забранено е също така да се стои на плажа след 22:00ч. Американците се гордеят с това, че живеят в свободна страна, но в действителност има безброй правила, които трябва да следват.  Всички тези мерки са свързани с нивото на престъпност в Чикаго, което както разбирам, е доста високо. Постоянно някъде стават престрелки, като по телевизията показват само по-зрелищните екшъни, разиграли се в някое предградие. Има квартали, в които е по-добре кракът ви никога да не стъпва. В криминалните хроники неизменно споменават Gary – градче в Индиана, в което живеят главно чернокожи и което се слави с високата си престъпност.

Наркотици, грабежи, убийства, проституция – когато това се случва в градове с мащаби като Ню Йорк, Чикаго или Лос Анджелис, държавата е принудена да ограничи свободата на хората в името на тяхната безопасност.

Проблемът с притежанието на оръжие става все по-голям. Може да те арестуват за това, че пиеш бира на плажа, а същевременно няма нищо по-лесно от това да влезеш в магазина и да си купиш пистолет или пушка. След това се намира някой ненормалник, който влиза в някое училище и изтребва един куп народ. Не мога да го проумея.

Предполагам, че причината за всичко това е, че в САЩ (само)защитата на индивида е поставена на първо място. Американците са маниаци на тема сигурност. Наред с многото рестрикции на закона, можете да се ползвате от безброй права, които държавата ви предоставя.

При опит за кражба с взлом или дори само при навлизане в частната ви собственост можете спокойно да застреляте нарушителя и след това никой няма да ви съди. Законите тук са много различни от европейската ни континентална правна система.

Всички сте чували за безумните съдебни искове, водени от американци, които отгоре на всичкото съдът уважава.

Прекалили сте в Mc Donald's и в резултат на това сте качили 50-60 килограма? Няма проблеми, просто заведете едно дело в съда. Няма да отслабнете, но поне ще ви утешат с тлъсто обезщетение.

Американец посетил със семейството си увеселителен парк в Охайо, когато се разразила буря и го ударила мълния. Вие си мислите, че това е просто едно природно бедствие? Нищо подобно. Човекът подал иск срещу увеселителния парк като в него изтъкнал, че е липсвало писмено указание: „Посетителите не бива да стоят на открито по време на буря.“

„Преди да сглобите детската количка, извадете бебето от нея“, „Не се опитвайте да спрете електрически трион с ръце“, „Внимание, мокра настилка“ написано във всяка една тоалетна и един куп други безумия, с които редица производители се опитват да се предпазят от съдебни искове.

Успоредно на пешеходната алея колите не спират да се движат по булеварда, точно до нас. Странното е, че не се усеща онзи рев на мотори и шум от големия град, който съм свикнала да свързвам с движението в мегаполисите. Всичко е тихо и се случва сякаш на някакви забавени обороти. Сините води на езерото допринасят за пълната хармония на случващото се около мен.

Съвсем случайно баща ми заговаря един човек, който разхожда красиво хъски по крайбрежната улица. Непознатият ме пита от къде съм. Като му казвам, че съм от България, той с радост ми споделя, че има роднини там, но никога не ги е посещавал. Питам го къде живее. Той се усмихва и ми посочва с пръст към един от огромните небостъргачи от другата страна на улицата. Казва ми, че апартамента си е негов и живее там от години. Не мога да повярвам. Радвам се, че имам шанса да побъбря с някой, който живее в една от онези 30-40 етажни сгради в сърцето на града:)

Brownies and Chicago's nightlife

В 7:00 ч. сутринта аз и Жоро решаваме, че ще направим домашен сладкиш. Ако споделя с някой американец, че сме тръгнали да приготвяме borwnie без миксер в 7:00 сутринта, в събота сигурно биха ни помислили за невменяеми. Няма значение, тъй като и аз ги смятам за луди с техните колички за пазаруване, натъпкани до горе с полуфабрикати :)

След малко повече от час, когато сладкишът е готов, разбираме че сме сътворили поредния кулинарен шедьовър. Такива малки неща ми доставят огромно удоволствие. И тъй като този блог е свързан освен с пътешествия и с моите лични преживявания, не мога да не оставя спомен за този ден и тук, във виртуалното пространство, което споделям с вас. 

Както ми казва един приятел, на тази снимка изглеждам като „в американска реклама от 70-те, в която присъства една домакиня“ :)

И тъкмо когато си мислиш, че денят ти започва по твърде обикновен начин с приготвянето на шоколадов кейк, идва вечерта и ти се озоваваш на 27 етаж на луксозен хотел, в центъра на Чикаго, а около теб се открива оставящата те без дъх гледка на високите небостъргачи блеснали с милион светлини!

Днес баща ми ме запознава с Ива. Ива е около 30 годишна, лъчезарна, уверена и кипяща от енергия млада жена. Живее в Чикаго от много години. Веднага се харесваме взаимно или поне аз имам това усещане за нея. 

Докато кара към тях започваме да си говорим и разговорът веднага потръгва в хиляди посоки. Има хора, с които просто е лесно да общуваш. Не знам почти нищо за нея и въпреки това намираме десетки неща, за които да разговоряме. Разпитва ме за животът ми в България, за мнението ми за Чикаго. Аз се интересувам от това как живее тук, дали и липсва родината и. 

Отношението и към мястото и времето, в което живее са съвсем различни от начина на мислене на баща ми и леля ми. Може би разликата се дължи на това, че говорим за различни поколения, а всички знаем за пропастта между поколенията в страните от Източна Европа. 

Не е само това. Има и нещо друго, но още не мога да го намеря. Не мога да разбера защо някои от емигрантите тук продължават да копнеят да се завърнат у дома, а други, като Ива, са щастливи и изглеждат така, сякаш са намерили своето точно място под слънцето. 

Отиваме в дома на Ива, която живее в предградието Park Ridge. Кварталът изглежда много престижен и изключително подреден. От двете ми страни се нижат безупречно окосени зелени ливади и красиви къщи, в които си личи грижата, положена и за най-незначителните дейтали. 

Ива живее в непосредствена близост до Advocate Lutheran General Hospital – една от най-големите болници в Чикаго, която заема челни позиции в топ 50 на най-добрите болници в САЩ. 

Хапваме набързо, загряваме с по една водка с портокалов сок у тях и тръгваме към Downtown. Движим се доста бързо и Ива ми споделя, че е имала „малки“ проблеми с властите заради превишаване на скоростта. Харесва ми, че е такава луда глава :)

Въпреки всичко, хората тук имат голям респект от полицията. Глобите са солени, а и блюстителите на реда не прощават за нищо. Ива ми обяснява, че ако те хванат пиян /казано на техния юридически език „driving under the influence” (DUI)/ отиваш на съд и направо ти вземат книжката. След като ти върнат книжката, на колата ти се поставя специално устройство (Ignition interlock device), което проверява дали шофьорът е употребил алкохол и ако устройството отчете употреба на такъв, то волана се заключва и колата изобщо не може да се използва. 

Като човек, който е завършил право наистина съм впечатлена от тази информация. Ако в България законите ни бяха малко по-строги към водачите на автомобили употребили алкохол, едва ли всяка година щяхме да имаме толкова жертви по пътищата.

Вече сме на магистрала 90 и за втори път виждам небостъргачите през нощта (първият път бе когато се прибирах от Флорида; виж първата част от статията). Сега не съм толкова изморена, колкото бях преди, и очите ми жадно поглъщат светлините на града. 

Заглеждам се в един от небостъргачите и с изумление откривам, че само част от прозорците светят и че всъщност малките жълти кутийки, подредени в определен ред, изписват думите: „LET'S GO HAWKS”. Местните тук са луди фенове на хокея и силно подкрепят своя отбор - „Black Hawks”. 

Паркираме колата в центъра, на ъгъла на Washington St. и North Wabash Ave. Вече е станало към 22:00 ч. и паркирането естествено се заплаща. 

Съвсем на близо, на 201 N. State St. се намира хотел theWit. Пред сградата се вие километрична опашка от хора, които са дошли тук, за да се забавляват. Започва да ръми леко, но ние стоически продължаваме да чакаме. Често пред клубовете и дискотеките могат да се видят тълпи от хора. Охраната просто не ги пуска вътре, дори и заведението да е празно, с цел да се предизвика по-голям интерес към мясото. Точно така, и на мен това ми звучи  толкова абсурдно, колкото и на вас, но е факт. 

Благодарение на познатите на Ива, успяваме да прередим всички останали и да влезем с предимство. Във фоайето веднага ни посрещат, вземат ни по 10 $ вход и се натоварваме в един огромен асансьор. Бях предварително информирана, че тук има задължителен дрескод – всички мъже са в костюми, момичетата задължително са с високи обувки. Снобарска работа, бих казала в друга ситуация, но мястото наистина си струва да се види ;)

В асансьора с любопитство съм приковала поглед към червените цифрички, които показват етажите. Спираме на последния етаж, 27-ми, вратите се отварят и се озоваваме на покрива или както го наричат Roof on theWit. Мястото представлява просторна притъмнена зала, с бар в единия край и с голяма цветна видеостена в другия. 

Най-впечатляващото от всичко обаче са големите стъклени прозорци, от които се открива най-красивата нощна картинка, която съм виждала някога – небостръгачите стърчат, гордо изправени точно срещу мен, отдолу загадъчно ми намигват светлините на широките булеварди, а известната табела на „Chicago Theatre” свети, аленочервена, в краката ми. Сякаш се намирам вътре, в една от онези красиви пощенски картички, които ви показват града от птичи поглед. 

Прибираме се малко след 1:00 ч. Хубаво е да знаете, че всички нощните заведения в Чикаго работят до 2:00 ч. Причината отново е свързана с безопасността на населението. В малките часове на нощта не е никак препоръчително да се разхождате по улиците. Научавам, че е опасно дори да те черпят питие в някой бар, тъй като е много възможно да ти сложат опиати вътре. Странно ми е, тъй като в Европа хората поначало изпитват по-голяма сигурност за живота си и до сега никога не съм виждала да се отнасят с такъв респект към органите на реда. 

The Chicago River Architecture Tour, Millenium Park and pulse of Chicago. 

В един от следващите дни решаваме да се разходим до Millenium Park - зеленият правоъгълник разположен в сърцето на Чикаго, който привлчива милиони посетители годишно с нестандартните си скулптури, фонтани, открита сцена за музика и приятна атмосфера. 

Скулптурата Cloud Gate (още наричана The Bean заради формата си наподобяваща бобено зърно) e една от най-забележителните находки в парка. Творението представлява огромна стоманена конструкция, която отразява в себе си околните небостъргачи. Трябва да признаем едно доста оригинално тежащо 100 тона бобово зърно :)

С какво още може да се похвали Millenium Park? Откритата сцена Jay Pritzker Pavillion със своите 4000 места е идеалното място за концерти през лятото, а когато няма планувани събития както днес - е добър вариант просто да седнете на тревата и да позяпате множеството хора.

Оригиналният дизайн, наподобяващ черупка е дело на Франк Гери. Ако сте чели и други статии в този блог не се учудвам, че името ви е познато. Ако искате да откриете повече за този архитект и други негови нестандартни решения надникнете отново в статията за Прага. 

Crown Fountain е третата задължителна спирка тук. Особено през горещите дни на лятото е забавен начин за охлаждане. Фонтанът представлява модерно съоръжение от две кули, всяка с инсталирана видеостена, върху която се прожектират различни образи, докато водните струи падат отвесно. Според официалните данни конструкцията и дизайнът  на фонтана струват 17$ млн. Струва си да му хвърлите един поглед. 

Казвам сбогом на това очарователно място, намиращо се в самия център на Чикаго, което същевременно ви дава възможност да избягате от забързания ритъм на града, да се потопите в свежо-зеленото пространство и да съзерцавате образци на съвременното изкуство. 

Любители сте на съвременната архитектура или дори ако сте от хората, които изобщо не се интересуват от сгради, Chicago River Architecture Tour си струва отделените 75 мин. и 30$, които бихте пожертвали за билет. Ако пък сте с ограничен бюджет или време, добра алтернатива е Chicago Water Taxi. 

От къде да започнете обиколката? Можете да вземете Chicago Water taxi (помня че струваше към 3 $) след като слзете на Ogilvie/Union, което ще ви отведе до Wendella Dock в близост до Trump International Hotel & Tower - вторият най-висок небостъргач в града. Wendella Dock е мястото от където започва започват обиколката си лодките.

Chicago Water Taxi

началната спирка на Chicago River Architecture Tour

Trump International Hotel & Tower

Докато се наслаждавате на разходката с лодка по реката и на красивите гледки ще научите много любопитни факти за проектирането, строежа и създателите на редица от съвременните архитектурни образци в Чикаго.

                                              Chicago River Architecture Tour - 

                    красиви гледки и малко уроци по съвременна архитектура

Винаги съм смятала, че в архитектурно отношение единственото което би успяло да ме впечатли е нещо построено поне преди няколко века с протрити от стъпки камъни, отчупени ъгли на капители и загубили отдавна истинския си цвят мозаики, но повярвайте ми останах изненадана. 

Тук ще публикувам някои от снимките на най-впечатляващите обекти и ще напиша по няколко думи за всеки от тях.

Chicago Sun Times - офисите на известния градски ежедневник.

Merchandise Mart се намира в непосредствена близост. По времето когато е построена през 1930г. от Marshall Field & Co. това е била най-голямата сграда в света. Някъде бях чула, че само коридорите били с обща дължина от 9 км. Сградата е толкова голяма, че до 2008г. имала свои собствен пощенски код, който след това бил споделен от останалите съседни сгради.

Marina City или Corn-cobs (Царевиците) както ги наричат местните заради формата им e комплекс от две 60 етажни цилиндрични кули, построени през 1964 г. от Bertrand GoldBerg, студент на известния Mies van der Rohe. В кулите се помещават множество офиси, банки, ресторанти, паркоместа, а също така и театър. 

Chicago Mercantile Exchange или стоковата борса или мястото където всеки ден се въртят милиони долари. Вие изберете как да го наречете :)

Leo Burnett Building ми хареса заради опростената си форма и материалите (гранит, стъкло, стомана) и прозорчетата тип "кубчета", разделени от стоманени прегради.

Очакваше се може би да започна с най-известният и най-висок небостъргач на Чикаго - Sears Tower (Willis Tower). Тъй като успях да се кача горе в един от следващите дни и ще пиша за това по-късно, тук само ще спомена този 110 етажен гигант, дело на фирмата Skidmore, Owings and Merrill, наподобяващ по формата си кутия цигари.

Наричан от хората тук "Big John", John Hancock Center е един от любимите небостъргачи на местните. Зад стогодишната история на тази сграда, завършена през 1969г., се крие забележителния дизайн, с огромните X скоби, които изпълняват функция както по отношение на конструкцията, така и по отношение на облика на небостъргача. Не се притеснявайте, качихме се и там :)

Kinzie Bridge построен през 1909г. и е един от малкото останали в Чикаго единични подемни мостове от първата генерация . Интересно е, че мостът не се използва и в наши дни се е превърнал в нещо като символ на града. 

Снимах сградата на Swiss Hotel не защото е специална с нещо, а просто защото ме впечатли с пронизващо острата си форма и дизайна си. Като започнем с часовниците, минем през шоколада и стигнем до хотелите трябва да кажем, че швейцарците винаги са притежавали добър вкус :)

Накрая стигаме до Navi Pier и разположената наблизо Lake Point View. Построен през 1916г. кеят (pier - кей) носел името Municipal Pier и със своите 292 ft широчина и 3000 ft дължина бил най-големият в света. През 1927г. той получил името Navy Pier в чест на ветераните от Първата Световна война. 

Снимката, която съм подбрала направих от последния етаж на John Hancock Center, тъй като така може да се придобие по-добра представа за мястото. 

Lake Point Tower е дело на John Heinrich и  George Schipporeit, и двамата талантливи студенти на Mies van der Rohe. Всъщност обликът на сградата е взет от скица на Mies van der Rohe направена през 1921г. Високият небостъргач притежава уникалната форма на бутилка, а още по-лесно е да го забележите, тъй като е по-отдалечен от сърцето на Downtown. 

 Обиколката приключва следобяда и правим кратка почивка за да хапнем в Corner Bakery Cafe на 360 N Michigan Ave. Сандвичите им са доста вкусни, а супата с броколи в хлебче - задължително трябва да се опита :)

След като приключваме с обяда продължаваме вече пеша, като се насочваме към метрото. Съвсем на близо до Corner Bakery през улицата се намира и Tribune Tower. 

Построена през 1989г. сградата е била офис на небезизвестния издател Colonel Robert R. McCormick. Според слуховете в офиса му имало скрит изход, който бил направен с цел да бъде използван при евентуално похищение на сградата.

Във фоайето на сградата пък има огромна релефна карта на Щатите направена от лентички като тези от машините за унищожаване на хартия, само че лентичките са от банкноти :)

Докато се разхождаме съвсем случайно зървам табелата на Chicago Theater отдалеч - още едно легендарно място, намиращо се на "State Street" или както Синатра я е нарекъл в песните си "State Street, that great street" :)

Вече наближава 17.30 и улиците са изпълнени с костюмари, които тъкмо приключват работа. Всички изглеждат толкова сериозни и забързани, безупречни с своите светлосини/бели ризи и вратовръзки, подбрани в подходящия тон. Американците са нация на работохолици. Безспорно. 

Както споменава Елизабет Гилбърт в една от нейните книги, които в момента чета: 

"Съвременните американци работят по-усилено, по-дълго и по-напрегнато от всеки друг на света. Но както отбеляза Лука Спагети, на нас, изглежда, ни харесва. Тревожните статистики подкрепят това наблюдение, като показват, че много американци се чувстват по-доволни и щастливи в своите офиси, отколкото у дома. Разбира се, всички без изключение работим прекалено неуморно, после неизбежно моторът ни прегрява и се налага да прекараме целия уикенд по пижами, като ядем овесени ядки направо от кутията и блеем в телевизора в кротка кома (което е обратното на работа, да, но не е точно същото като удоволствието). Американците всъщност не умеят да не правят  нищо. Това е причината за големия печален американски стереотип — прекалено стресираният служител, който отива на почивка, но не може да се отпусне."

Малко дълъг цитат, но абсолютно споделям мнението на тази дама. Между другото книгата "Яж, моли се и обичай" е абсолютен шедьовър за мен. Обожавам хумора в нея и нестандартния начин, по който са описани пътешествията на главната героиня. Ако не сте я чели - препоръчвам ви я :) 

Когато открадна малко време, за да драсна няколко реда за италианските ми пътешествия неминуемо ще спомена отново този роман - той е като настолно четиво за всеки, който иска да разбере концепцията на това да живееш като италианец :)

Но да се върнем към американците. Чикаго е еднин забързан, кипящ град, в който хората се надпреварват с времето всеки ден. Не случайно Сара Бернхард го нарича "пулсът на Америка". Харесва ми оживлението, което цари тук. Харесва ми да усещам този пулс. 

                                                           "Пулсът на Америка"

III. Окръг Уолуърт
УИСКОНСИН
Известен под името: The Badger State
Столица: Мадисън
Население: 5 627 967 

Geneva Lake.

Не. Не отиваме в Швейцария, колкото и да ми се иска. Отскачаме до съседния щат Уисконсин. Ако искате да се откъснете за малко от Windy City и да направите кратко пътуване (приблизително на 2 часа път от Чикаго ) за един ден с кола, Geneva Lake, което се намира в градчето Lake Geneva (важно е да се придържаме към словореда) e идеалният вариант. 
Маршрут: Можете да тръгнете по I-90, но за да избегнете платените магистрали просто поемете по  I-90/94 в посока север до изход 344 и Route 50 (WI-50/75th Street). Насочете се на запад по WI-50 и след около половин час пътят ще ви отведе до градчето.

Какво да видите тук, с какво ме впечатли този регион и с какво е известно мястото?

Много често през лятото местните хора организират открит пазар, изнасят малки сергии навън и продават домашно сладко, ядки и др. вкусотии. Не се заблуждавайте обаче, Lake Geneva е популярна дестинация, посещавана от много хора и цените не са ниски. 
Можете да дойдете тук на плаж, покрай езерото отдалеч се виждат множество хора и цветни кърпи. 

Мястото става особено популярно през 1968г., когато Хю Хефнър основава тук своя първи клуб Плейбой. 

Далеч преди това, по времето на Сухият режим, мястото се превърнало в рай за хора от криминалния свят от ранга на Ал Капоне. Тук се намира и една от резиденциите му. Не можах да намеря никъде официална информация дали наистина е живял в тази къща, но така поне се твърди. 

                                                  ...мястото се превърнало в рай 
                               за хора от криминалния свят от ранга на Ал Капоне. 

Разходката покрай езерото ще ви даде възможност да видите десетки красиви имения, които изглеждат точно като тези от американските филми. 

Безброй яхти и малки лодки, окичени с американски флагове се полюшват от вятъра. Времето този ден е чудесно и правим една дълга обиколка край кея. 

Вземам си довиждане с Geneva Lake - една кратка разходка сред някогашния рай за гангстерския свят ;)

Връщаме се обратно в Чикаго и същата вечер се виждам с Ива и други нейни познати, българи. Събираме се в малко ресторантче с нетипичното за Щатите и типичното за България име "Механата". Адресът е 1141 Lee St, Des Plaines, IL 60016.
Изглежда, че нищо от България не липсва в Чикаго. Като започнем от българските вестници, лютеницата, деликатесите, дори и баничките, всичко може да бъде намерено. И все пак, не е същото. Много от тези хора не са се прибирали вкъщи повече от 10 години. България постоянно присъства в разговорите им. 
Едно от момчетата ми предлага да направим кръгче с неговия мотор. Преди това съм се качвала само веднъж за едно безумно спускане по бул. "Цариградско шосе". Как да ви кажа разликата в асфалта е толкова съществена, колкото да сравняваш рали "Дакар" и тест драйв по улиците на Дубай, където не може да зърнете дори една пукнатина в асфалта. Носим се гладко по широките булеварди на Чикаго, а прякорът на града (Windy City) е напълно оправдан. Имам чувството, че ще си загубя главата някъде :)
Не оставам до много късно, тъй като на следващия ден, рано рано сутринта, започва ново приключение - Ниагара, идвам!

IV. Ниагара
НЮ ЙОРК
Известен под името: The Empire State
Столица: Ню Йорк Сити
Население: 19,651,127 

Разстоянието от Чикаго до градчето Ниагара Фолс е малко над 700км. Това означава, че станахме много рано, на път минахме да вземем леля ми от мястото където живее и потеглихме нa изток. 
Пътувахме почти цял ден, но не усетихме кога изминахме тези 720 км до градчето Ниагара Фолс. Настанихме се в един мотел и се отправихме към водопадите. 
Ниагарския водопад се намира на границата на САЩ с Канада. Много хора казват, че от откъм страната на Канада гледката е още по-поразителна (включително и баща ми, който е бил и от другата страна), но тъй като нямам виза за там оставаме от страната на Щатите. 
Ниагарския водопад е нещо, което всеки човек трябва да види. Едно блажено място. Място изпълнено с красота и хармония. Не мога да не се сетя за Алеко и неговите думи, когато приближава Ниагара:

" ...ако в този момент се отвориха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: "Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!" Ниагара, която е възбуждала въображението ми от детинство и за която само съм облажавал щастливците, като не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път."

И аз докато четях фейлетоните му още в училище никога не съм и допускала, че един ден ще я видя. А ето ме сега, стоя тук, и аз съм вече един от тези, "щастливците," видели това чудо на природата. 

Милиони водни пръски се сливат в оглушителния тътен на водната маса, десетки птици се реят над дантелените водни капки, а ярко оцветени малки дъги превръщат това място в истинска магия. Прекарваме тук остатъка от деня. Връщаме се и на другата сутрин, преди да потеглим обратно, за да си вземем сбогом с Ниагара. 
Насочваме се обратно в сърцето на Чикаго, и по-точно - във висините му. 

Willis Tower (Sears Tower)

За тези, които обичат височините втората най-високата сграда в Америка и 8-ма по височина в света не може да остане незабелязана. Willis Tower - 110 етажа, 443м, 104 асансьора, 16 000 стъкла.  Площта на зданието - 323 000 м², което се равнява на 57 футболни игрища. От Skydeck (обсерваторията) на 1,354 фута при ясно време може да видите 4 щата: Илинойс, Индиана, Уисконсин и Мичиган. 
Строежа на сградата започва през 1970г. по проект на Skidmore, Owings & Merrill, а три години по-късно 1973г. - сградата е завършена. Съоръжението представлява 9 квадратни тръби-колони, образуващи в основата голям квадрат. 

Небостъргачът се превръща в най-голямата офис сграда в света. Sears Tower остава първенец с височината си чак до 1998г., когато официално признати за първенци са кулите "Петронас" в Куала Лумпур, Малайзия.
 През 2009г. именото на сградата е сменено от Willis Group, но името Sears си остава широко разпространено и до днес. 

Ето и няколко снимки от така известните прозрачни кубове:

От Skydeck обсерваторията гледката е зашеметяваща. Чикагските небостъргачи са буквално в краката ви. 

  
Може да се каже, че високите сгради са ми слабост. Надявам се един ден да имам шанса да се кача и на най-високата конструкция, строена някога - Бурж Халифа, ОАЕ. 
Повече от щастлива съм обаче, че успях да зърна Чикаго от птичи поглед. И не само това. Успях да видя как изглежда Чикаго от високо цели два пъти от две различни места. 
Вторият небостъргач, на който се качих в последния ден преди да си тръгна е, както го наричат тук "Big John" или... 

John Hancock Center

И така, последен ден в Чикаго. Последна разходка. Последният небостъргач. Преди да стигна до него обаче, ще спомена няколко сгради, които видяхме по път, и които заслужават вниманието ви. 

Reid Murdoch Center е построена през 1914г. и е включена в Националния регистър на историческите места в САЩ. 
Близо 100 годишната история на сградата е толкова впечатляваща, колкото и историята на двамата шотландци, Simone Reid and Thomas Murdoch, които започват търговия с храни в Дъбюк, Айова и в последствие решават да разширят бизнеса си тук. 
Сега в Reid Murdoch Center се помещават главните офиси на  Encyclopedia Britannica.

Няма как да не спомена и NBC Tower. Повечето хора са изумени, че това творение на Skidmore, Owings and Merrill, с вертикалните си линии, овални форми и редица скосявания, които крещят "Art Moderne"  е създадено през 80те год. Четири от етажите на сградата се използват за излъчване на радио и телевизионни предавания. 

Междувременно докато бях тук имах късмета да стана свидетел на спортно събитие № 1 за годината в Чикаго - на 24 юни Black Hawks спечелиха най-високото отличие в професионалната хокей лига - Stanley Cup. 
Вече цяла седмица вървят реклами по телевизията, навсякъде по улиците е пълно с фенове в червени фланелки на Black Hawks.Целият град е полудял, навсякъде се вижда  логото на любимия местен отбор, донесъл толкова гордост на чикагските жители. 

Спираме за кратка почивка и вкусен сандвич в Corner Bakery Cafe. 

След това продължаваме да се движим по Michigan Ave. От двете ми страни се редят магазини и луксозни бутици. Странно как, но някак си на моменти Michigan Ave. ми напомня на бул. Витоша ;)
Минаваме покрай известния магазин за бижута Tiffany & Co. и неминуемо в главата ми изплува образа на красивата Одри Хепбърн от "Breakfast at Tiffany's". Е, магазинът не е този на 5-то авеню в Ню Йорк, където е заснет филмът, но приликата е голяма :)

Минаваме покрай Chicago Water Tower (Водната кула), една от най-известните и ценни забележителности на града. Построена между 1867г. и 1869г., тя била създадена като система за пречистване на вода в града. В кулата се помещавала вертикална желязна тръба, висока 40 метра, която регулирала налягането.
Мястото придобива особено значение, като една от малкото сгради оцелели след големия пожар в Чикаго от 1871г.
Водната кула, както и пречиствателната станция са проектирани от William W. Boyington, един от най-продуктивните архитекти в Чикаго в средата на  XIXв.

Неусетно стигаме до нашата цел за деня. Построен през 1969г. под ръководството на Skidmore, Owings and Merrill от талантливите  Bruce Graham и Fazlur Khan, не е изненадващо, че това е едно от любимите места на много от жителите на Чикаго. 

Качваме се на върха на 100 етажния John Hancock Center, намиращ се на 875 N. Michigan Ave. За да сме по-точни, качваме се на 95-етаж, където е разположен ресторантът "The Signature Room". Обсерваторията наречна "360 Chicago" e достоен съперник на Willis Tower. Лично на мен, дори ми харесва повече, тъй като  не сте чак толкова високо и гледката, която се открива към града е по-детайлна. Не е за пренебрегване и факта, че можете да седнете на спокойствие в "The Signature Room" и да се наслаждавате на всичко това, докато пиете бира. 

С тази последна снимка мисля да сложа край на разказа си.

Продължавам да вярвам, че най-хубавите места са тези, които все още не съм посетила. Продължавам да вярвам, че няма по-голямо богатство от това да пътуваш и да откриваш нови светове. Опитвам се да го покажа във всяка една от статиите, които пиша. Надявам се разказът ми за САЩ да е бил поредното доказателство за това.